След споразумението от Бали за СТО започва най-трудното

Споразумението, изтръгнато миналата седмица в Индонезия, бележи първия успех за Световната търговска организация (СТО) през последните над 10 години. При все това мащабът му не бива да се преувеличава (…)

„Нова зора за СТО“, „историческо“, „решаващо“ споразумение (…) Не липсваха хиперболи при коментарите на споразумението, постигнато в последната минута в Бали, миналата седмица, на преговорите между 160-те представители на страните членки на СТО. На практика този успех бележи ясно пробив след над 10 години буксуване на търговските преговори и поредицата неуспехи, които не позволиха да бъде приключен цикълът от Доха, започнат през 2001 година. И макар политиците да приветстваха възраждането на СТО на индонезийския остров, обхватът на постигнатото там споразумение не бива да се преувеличава. Защото реформата на международната търговия, призвана да облагодетелства всички страни на планетата, все още предстои.

„Пакетът от Бали“ в действителност представлява едва 10 % от амбициозната програма от Доха. Полето й съзнателно бе ограничено, за да се увеличат до максимум шансовете за успех на индонезийската среща. СТО нямаше да преживее нов неуспех. Дори Роберту Азеведу, който съвсем неотдавна оглави СТО, призна това. „Бали е само начало, заяви той при приключването на работата на форума. Отсега нататък имаме 12 месеца, за да съставим пътен лист, позволяващ да бъде приключена програмата от Доха“. Това стана причина за острите критики на някои отговорни фактори, които определиха Бали като „лека Доха“, та дори и като „лека Доха без кофеин“ (…).

На практика 160-те министри на търговията се споразумяха само по три въпроса: земеделието, облекчаването на търговския обмен и развитието на най-слабо напредналите страни. Това е малко. Между другото в раздела земеделие постигнатото е твърде малко. „Някои от проблемите, обсъждани тук, в Бали, остават без отговор“, призна министърът на търговията на Индонезия Гита Ираван Вирджаван, който председателстваше срещата. По-конкретно честта за земеделието от „пакета Бали“ се ограничава със сигурността на изхранването.

Под натиска на Индия развиващите се страни получиха възможността да действат против правилата на СТО напълно безнаказано. Те ще могат да трупат запаси от основни хранителни продукти, закупувайки ги на цени, които са по-високи от пазарните – много с над 10-те %, позволени от организацията, за да ги продават след това на бедното си население на ниски цени. Никакви жалби от трета страна няма да могат да се подават до органа за уреждане на спорове към СТО. Това „куцо“ споразумение не удовлетворява никого и с него се печели само време. Министрите си дадоха дума до 11-ата министерска конференция (при нормални обстоятелства до четири години) да намерят постоянно и тройно решение на този специфичен проблем.

По другите земеделски въпроси – субсидии за износ, помощи за вътрешното производство, субсидии за отглеждането на памук – в Бали не бе постигнат никакъв напредък. Дебатът остава незавършен и ще трябва да започне отново рано или късно. Още повече, че световният земеделски пейзаж твърде много се промени от 2001 година.

Делът на развиващите се страни в световния износ на земеделски стоки нарасна от 49 % през 2001 година до 62 %, се подчертава в неотдавнашно изследване на френския център CEPII, според който „земеделският дневен ред на цикъла от Доха е все по-анахроничен със сегашната действителност“. Патрик Месерлен, професор в Science po (Парижкия университет по политически науки – бел. ред.), подчертава, че ангажиментите, поети в Хонконг през 2005 година да бъдат премахнати субсидиите за износа в земеделския сектор, са останали само на хартия. ЕС наистина положи усилия. Не така стоят нещата със САЩ, нито пък с някои нововъзникващи пазарни икономики като Китай.

Към тези земеделски въпроси се добавят всички други области, които не бяха споменати в Бали. Става дума и за промишлеността, и за услугите, и за правата върху интелектуалната собственост, достъпа до държавните пазари, електронната търговия (…). Много остава да се направи. Тепърва трябва да разберем кои ще са бъдещите теми на преговорите, които ще бъдат избрани за дневния ред след Бали. Вероятно някои от така наречените лесни теми, според практиката, която бе възприета в Индонезия. По-лесно е да се берат плодовете от ниската част на дървото, отколкото от високата (…)

Стремежът да бъде приключена амбициозната програма от Доха би бил равносилен на провал. При все това времето притиска и СТО няма да може да си спести собствената си реформа. Защото от 2001 година се появиха новия явления, които застрашават съществуването на самата СТО.

През последното десетилетие са развиха международни производствени вериги. Добавената стойност на определен продукт много често се разпределя между редица страни. Проблемът е, че многонационалните компании и страните с нововъзникващи пазари, участващи в тези вериги за създаване на добавена стойност, изобщо не се нуждаят от многостранна организация като СТО, за да напредват, обяснява Лионел Фонтаж, научен съветник на центъра на икономически изследвания CEPII, отговарящ за програмата търговска политика.

Така че има тенденция определянето на новите търговски правила да поема по други пътища: на регионалното сътрудничество и на многостранното сътрудничество. Сегашните преговори около транстихоокеанското партньорство са доказателство за това. СТО, която е изправена пред опасността от „балканизиране“ на търговските преговори, няма да може да си спести и поставянето под въпрос на нейното функциониране.

Срещата в Бали е показателна за това. Насмалко да приключи с провал в последната минута заради Куба. Защото според правилото за консенсус, което е в сила в СТО, една страна сама може да блокира всяко споразумение. Това правило ясно ограничава реалните възможности за напредък в СТО. Роберту Азеведу има още много задачи.

БТА