Култът към личността на Силвио Берлускони – поуки и перспективи

Силвио Берлускони. Снимка: флоутв

Силвио Берлускони увеличи през годината колекцията си от титли, които започват с „бивш“. След бивш премиер сега стана също бивш сенатор, след като горната камара на италианския парламент гласува за отстраняването му поради ефективна присъда за данъчни измами в особено голям размер. Предстои да се превърне и в бивш кавалер на ордена за трудови заслуги, който трябва да му бъде отнет по силата на наказателния кодекс, тъй като е вече бивш неосъждан.

Тези необратими възмездия го лишават от възможността да изведе до пищно коронясване култа към собствената си персона, който грижливо гради в продължение на две политически десетилетия. Засега телевизионният магнат и седми по богатство човек в Италия остава на същото ниво, на което дойде от бизнеса в политиката – нивото на нарцистичния предводител. Това ниво обаче се характеризира с градивна и с разрушителна фаза.

Градивният нарцисизъм беше мощен двигател в израстването на Берлускони в бизнеса. Той започна със строителен жилищен проект, бързо се прехвърли в непроизводствената сфера на рекламата и кредитните операции, като неотклонно следваше типичния за края на миналия век италиански модел – за да се изкачиш и задържиш на върха, трябва освен много пари да притежаваш също вестник, телевизия и футболен клуб.

Берлускони купи не една, а три телевизии и не един вестник, а цяла издателска къща. Въпреки това оставаше световно неизвестен, докато не се сдоби с „Милан“, който по онова време обираше всички клубни титли, благодарение на поколение изключителни италиански футболисти в съчетание с феноменалното холандски трио Гулит-Райкард-Ван Бастен. Те изнесоха извън пределите на Италия името на собственика на клуба, за когото се знаеше малко в родината му и нищо в чужбина.

В тази фаза се проявиха всичките черти на градивния нарцисизъм на Берлускони – самоувереност, но в рамките на реалното, стремеж към власт, богатство и слава, налагане на собственото мнение, но с ясно поставени крайни цели и прецизно планиране. Накратко, за Берлускони това бе период на авторитарно вземане на решения и на пълна липса на скрупули при сближаването с политически формации, от които можеше да се извлече изгода.

Той се записа в тайната масонска ложа „П-2“, която не бе призната по утвърдените ритуали, но събра италианския политически, военен и бизнес елит в сговор за държавен преврат, както заключи разследващата парламентарна комисия. В същото време Берлускони бе много близък с лидера на Социалистическата партия Бетино Кракси, който стана първият ляв премиер на Италия, но завърши дните си в изгнание в Тунис, където се укриваше от прокурорите на антикорупционната кампания „Чисти ръце“, които го издирваха за огромни злоупотреби с държавни средства.

Съдебните разследвания и процеси по линия на „Чисти ръце“ в началото на 90-те години на миналия век съвпаднаха с деидеологизацията на италианската политическа система, предизвикана от сриването на Берлинската стена. Започна разрояване, прегрупиране и преименуване на традиционните най-влиятелни партии, като се започне с Християндемократическата и Италианската комунистическа партия. В шемета на римската „перестройка“ набързо стъкмени левоцентристки клубове по интереси се титулуваха партии и движения, поставяха гръмки заглавия на програмните си манифести за изграждане на Втората италианска република и успяваха да спечелят изборите. Излъчените от техните редове коалиционни правителства издържаха по няколко месеца, преди да бъдат съборени отвътре.

Силвио Берлускони съзря своя шанс. Дали прозрението е било лично негово или му е внушено отстрани не е ясно, но повечето наблюдатели предпочитат смесената версия, че хора с ясна политическа визия надясно от центъра са намерили в него подходящата комбинация от амбиции и финансови ресурси, а най-много е натежал аргументът за парламентарния имунитет, който да го брани от прокурорското настъпление на операцията „Чисти ръце“.

За него не бе проблем срещу заплащане да основе хибрид между партия и движение с наименование, взаимствано от агитката на футболните фенове, „Форца Италия“, което има смисъла на „Давай, дръж се“, и не означава непременно придвижване напред. С помощта на мощния медиен арсенал и окичен с ореола на мултимилиардер, тръгнал от нулата, който не е крал и няма нужда да краде обществени пари, телевизионният магнат стана четири пъти министър-председател и прекара на този пост общо 9 години и 310 дни.

Началото на политическата кариера на Берлускони бе в много отношения продължение на градивната фаза на нарцистичния предводител. Той все още допускаше на митингите да има на подиума и други хора около него, дори на някои от тях даваше думата. Вземаше, разбира се, мерки те да бъдат грижливо подбрани по ръст, за да не се извисяват над него, но това повече се възприемаше като изява на суета. По същия начин се възприемаха и постоянните му и не съвсем изискани публични хвалби на тема покоряване на жени и произтичащите плътски удоволствия.

В управленската сфера това бе период, в който Берлускони изглежда още се самозаблуждаваше, че ще може да решава икономическите и социалните проблеми на Италия с инструментариума на частния, макар и успешен, но непроизводствен бизнес. Притиснат от колосалната отговорност да ръководи сложния механизъм на седмата индустриално най-развита страна в света, той имаше опцията да подбере силен екип, да му постави конкретни задачи и да следи строго за тяхното изпълнение, като се вслушва в експертните мнения. Вместо това Берлускони произнесе пророческата фраза „Няма нещо, което да не мога да направя“ и навлезе във фазата на разрушителния нарцисизъм.

Заредиха се дни, в които премиерът прекарваше часове в преки или телевизионни монолози да оборва журналистически писания, които изразяваха несъгласие с неговата политика. Говорителят на правителството, известен журналист с доказани високи професионални качества, получаваше заплата да мълчи. Подиумите на митингите се опразваха, за да остане Берлускони сам. Изчезнаха президиумите и изказванията на делегати по време партийните конгреси и конференции, достатъчна бе една трибуна, един вожд и една негова реч.

Понеже на изявите на Европейския съюз и на Европейския парламент нямаше как да отстрани другите участници или да им отнеме думата, Берлускони започна да се държи със снизходително отегчение, със словесна агресивност и назидателност. Накрая всичко това премина в арогантно незачитане на общите правила и предизвика външната намеса за неговото сваляне от премиерския пост, за което той и днес публично обвинява германския канцлер Ангела Меркел и бившия френски президент Никола Саркози.

В същото време обаче Берлускони продължаваше да печели изборите в Италия с изключение на последните, на които все пак получи достатъчно гласове, за да направи невъзможно управлението без неговата партия.

Много се изписа и изговори за ролята на телевизията в претворяването на телевизионния магнат в харизматичен партиен вожд. Тя несъмнено има своя голям принос, но в съчетание с други и не по-малко важни фактори.

Наскоро авторитетен италиански всекидневник в коментар по повод отстраняването му от парламента писа, че заслуга на Берлускони е обединяването на десните сили. Истината е, че в момента италианската десница е във възможно най-раздробеното състояния за целия период след Втората световна война. Тази част от електората е идеологически привикнала да има едноличен предводител. Заслугата на Берлускони е, че той успя да заблуди преобладаващата част от твърдия десен електорат, че може да запълни опразненото място на харизматичен вожд. Доказано е, че силно изявени нарцистични индивиди най-често оглавяват осиротели откъм лидер идеологизирани групи.

Другата заслуга на Берлускони е, че успя да приобщи солиден брой центристки сили и дори онези, които мъгляво определят себе си като непринадлежащи към левицата. За целта той използва магическата дума „данъци“.

Дори официалните статистики признават, че избягването на данъци се е превърнало в национален спорт за някои категории италианци. Засега статистиката ги класифицира по професии, но от тези данни не е трудно да се заключи кои социални класи и прослойки са най-ангажирани в неплащането на данъци. Всичките те имат възможност да укриват доходи за разлика от наемните работници и служители, чиито възнаграждения са декларирани от работодателите и автоматично обложени с данъци.

Берлускони не само обещаваше, но и намаляваше или даже премахна някои данъци, но без да осигури нужното бюджетно покритие. Това нямаше никакво значение, защото той не преследваше стратегическа национална цел, а запазване на лична власт и, след влизането в сила на присъдата, избягване на наказанието. Последователите му намаляха, но не изчезнаха.

Разрушителният предводителски нарцисизъм е необратим. Берлускони започна да проявява най-опасните признаци на авторитарно вземане на решения с неконтролируем емоционален заряд и колебливост. Това доведе до разцепление в собствената му партия, защото депутати и сенатори отказаха да следват политика, която определят като екстремистка, безотговорна и насочена към довеждане на страната до състояние на неуправляемост.

Специалисти сочат, че всяка солидна социална организация е в състояние да изолира патологичните прояви на предводителски нарцисизъм. Италия го доказа на практика, защото е развита демокрация, независимо от недостатъците на системата. Често и справедливо обвиняваното за бавните си действия италианско правосъдие сега извървя своя път докрай.

Мултимилиардерът, партийният лидер, премиерът и сенаторът Силвио Берлускони не остана над закона и днес е обикновен гражданин с криминално досие, който ще трябва да си изтърпи наказанието лишаване от свобода и забрана да заема публични длъжности. Това е едновременно прецедент и пример за всички повече или по-малко развити демокрации, задушавани от климата на корупция, привилегии и безнаказаност.

Що се отнася лично до Берлускони, той е в значителна степен изолиран, но не е напълно политически неутрализиран и разполага с вредителски ресурс. Продължава да се заканва, че ще се завърне на власт, за да доведе докрай замисъла да промени конституцията, да превърне Италия в президентска република и, естествено, да я оглави. Тогава ще може да си издига и паметници, което наистина би коронясало недоизкусурения култ към собствената му особа. Дали това е осъществимо, тепърва ще се види.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.