Протестите през 2013 година – различни и еднакви
В традиционната си класация за „Личност на годината“ списание „Тайм“ обяви в края на 2011 г., че това е Протестиращият. „От Арабската пролет до Атина, от Окупирай Уолстрийт до Москва“, гласеше надпис на корицата на списанието, на която бе изобразен млад човек с нос и уста, закрити от шал.
Но и изтичащата 2013 г. бе белязана в не по-малка степен от масови демонстрации, навсякъде по света и различни по форма. Годината започна с протести и сблъсъци в Белфаст. Повод беше дали и кога да се издига британския флаг над сградата на местната управа – символ, заради който две столетия в Ирландия и в частност в Ълстър се е проляла много кръв. Годината завършва с масови протести в Украйна, където също векове наред се е ляла много кръв във войни със съседите. Все още е налице надеждата, че през следващата година няма да има кръвопролития заради демонстрации – нито в Северна Ирландия, нито в Украйна, нито в Тайланд, нито където и да било, включително и в Египет. Но това е само надежда…
През тази година в нашите и чуждестранните медии се изказаха и изписаха много думи в разсъждения за съдържателните
ПРИЛИКИ РАЗЛИКИ между някои протести – сегашното възмущение на украинските привърженици на ЕС и гневът от фалшифицираните избори в Украйна преди девет години, дали февруарските протести в България имат нещо общо с протестната вълна #ДАНСwithme, защо правият протестиращ от истанбулския площад „Таксим“ не е като привърженика на сваления египетски президент ислямист Мохамед Морси или пък какво е общото между пакистанския Марш на милионите и, да речем, възникналото в Испания Движение на възмутените.
През юни „Вашингтон пост“ констатира, че „гневът на средната класа“ е разпалил протестни движения в Турция, Бразилия, България и другаде по света. В много страни, включително в Европа, имаше демонстрации, окачествени като протести срещу бедността – нещо, което е несъвместимо с относителното благополучие на средната класа. А въведеният през 2012 г. във Франция 75-процентен „данък богатство“, макар и отменен от Конституционния съд, накара актьора Жерар Депардийо да емигрира тази година в знак на протест, като по бохемски предпочете дестинацията Русия пред Белгия.
Всъщност независимо от причинно-следствените си отлики всички човешки публични изяви на протест имат в основата си една и съща мотивация и това е
НЕДОВОЛСТВОТО. Недоволният човек първо трябва да осъзнае, че не се страхува да даде израз на недоволството си, после да узнае, че и други не изпитват страх и накрая всички да излязат вън от къщи на публичен протест. Разбира се, това обобщение не обхваща случаи на персонални протести на знаменитости или държавници, например споменатият Депардийо или бразилският президент Дилма Русеф (отменила през септември визитата си в САЩ, защото е била шпионирана от АНС) или еврокомисарят Вивиан Рединг и президентът на Германия Йоахим Гаук (обявили наскоро, че няма да посетят Зимната олимпиада в Сочи заради нарушенията на човешките права в Русия).
През 2013 г. девойки от „Фемен“ правеха равномерно разпределени във времето протестни демонстрации на своите прелести – на икономическия форум в Давос, пред Ангела Меркел и Владимир Путин в Хамбург, пред няколко джамии в Европа и даже в Тунис. В Саудитска Арабия жени надигнаха глави (макар и забулени) за правото си да управляват автомобил, а в Кувейт имаше демонстрация в подкрепа на осъден за обида към емира. И разбира се в много страни по света имаше манифестации по повод разкрития
та на Едуард Сноудън за глобалната мрежа за подслушване на американската Агенция за национална сигурност.
Налице бяха множество паралелни
„ЗА“ И „ПРОТИВ“ демонстрации. През януари голям брой египтяни честваха втората годишнина от въстанието, свалило режима на Хосни Мубарак. Така бе положено началото на масови протести срещу управлението на новия президент ислямист Мохамед Морси, които впоследствие изкараха на улицата неговите привърженици. Имаше доста убити и ранени в сблъсъците между двата лагера, които не престанаха и след като през юли военните свалиха Морси и го вкараха в затвора заедно с много дейци от движението „Мюсюлмански братя“.
Месеци наред стотици хиляди излизаха по улиците и площадите във Франция, за да подкрепят или заклеймят подготвяното от социалистическото правителство узаконяване на еднополовите бракове. През април в Обединеното кралство имаше сдържани изяви на масова почит към Маргарет Тачър и невъздържани публични изблици на радост по повод нейната смърт. Гей паради в Тбилиси, Санкт Петербург, Москва (неразрешен) и Киев бяха съпътствани от сблъсъци с противници на хомосексуалистите и намесата на органите на реда. През първата половина на годината в Киев имаше демонстрации в подкрепа и срещу правителството, но към края на годината в Украйна като че ли останаха видими само антиправителствените прояви. През септември в Каталония неколкостотин хиляди души направиха жива верига с дължина 400 км с настояване за независимост на тази испанска автономна област, а следващият месец митинг в Барселона се обяви против отделянето от Испания.
В деня на националния празник на Унгария 23 октомври в Будапеща имаше митинги за и против премиера Виктор Орбан. Месец по-късно в Рим манифестираха привърженици и противници на Силвио Берлускони, докато сенаторите гласуваха за отстраняването му от Сената. През септември в няколко града на Румъния започнаха многолюдни протести срещу проект на канадска компания за добив на злато, последван от „контрапротест“ (по нашенската терминология) на миньорите, които искаха да си запазят работата.
Сред другите
ПРИРОДОЗАЩИТНИ по характер прояви, покрай стандартните демонстрации за забрана на ядрената енергетика (от Франция и Германия до Япония), се откроява ефектната операция на активисти на „Грийнпийс“, които през септември стигнаха с корабче до сонда на „Газпром“ в Баренцово море и се опитаха да се качат на нея. Те бяха арестувани и, въпреки протестите на международната общност, набързо обвинени в пиратство. После Путин каза, че те не са пирати, а обикновени нарушители и Москва даде знак, че може да ги амнистира. В Румъния и Англия имаше протести срещу сондирането за шистов газ, докато Украйна още през януари сключи договор с „Роял дъч шел“ за сондаж и добива му и очаква така да реши енергийните си проблеми. Към екологичните протести може да се причисли и международната кампания на 26 март срещу генно модифицираните семена на „Монсанто“, а също няколкото митинга в Италия срещу изграждането на високоскоростна ж.п. линия от Торино до Лион.
Както може да се очаква, през тази година най-многобройни бяха
СОЦИАЛНИТЕ протести по света. На нашия континент най-сериозен принос в тази насока имаха гражданите на Гърция, Италия и особено Испания и Португалия, които периодично и многочислено излизаха на улиците, за да се обявят против строгите мерки за бюджетни икономии. Даже през март и в Швейцария 200 хиляди държавни служители протестираха публично срещу икономиите. В Бразилия хората се вдигнаха заради повишаване на цените на билетите за градския транспорт, а после се обявиха срещу прекомерните разходи за спортни обекти. В много бразилски градове месеци наред имаше демонстрации, съпроводени от сблъсъци с полицията, през което време държавният глава Дилма Русеф даваше обещания и рейтингът й постоянно нарастваше. Екзотичен социален протест срещу икономиите направиха през ноември португалски полицаи и жандармеристи, които разбиха загражденията около сградата на парламента в Лисабон и за кратко окупираха входа й. Екзотиката бе последвана от оставката на началника на националната полиция. . .
В последния ден на всеки месец с 31 дни в Москва излизаха групи дисиденти на протест срещу неспазването на член 31 от руската конституция, който гарантира правото на митинги и събрания. Малобройните демонстранти редовно биваха прибирани набивани от полицията заради участие в неразрешена демонстрация. На конкретни
ДАТИ имаше и други публични протестни прояви. На 1 януари граждани на Хонконг отбелязаха 15-годишнината от присъединяването на тази бивша британска колония към Китай с искане за повече демокрация и оставка на градския управник. На 13 февруари антифашисти и неонацисти отбелязаха по различен начин годишнината от бомбардировката над Дрезден през 1945 година. На 18 септември едва стотина души честваха пред Фондовата борса в Ню Йорк втората годишнина от създаването на масовото движение „Окупирай Уолстрийт“. На 7 ноември московската милиция извърши арести на хора, които бяха излезли без разрешение да празнуват годишнината от Октомврийската революция, а четири дни по-късно комплексът на руското посолство във Варшава пострада под напора на участници в Марша на независимостта, посветен на националния празник на Полша.
През годината протести причиниха отстраняването на египетския президент, свалиха правителството в Тунис, на път са да сторят същото в Тайланд, но засега не успяват в Украйна. Властите разбиваха със сила палаткови лагери в Ерусалим (на палестинци, противопоставящи са на строителен проект), в Истанбул (на протестиращи срещу застрояване на парка „Гази“), в Мюнхен (на обявили гладна стачка имигранти), в Кайро (на поддръжници на Морси), както и в Киев.
* * *
Тази година „Тайм“ определи за Личност на годината папа Франциск, който също може да бъде окачествен като „протестиращ“ – срещу разкоша в Римокатолическата църква. Той отказва да живее в лукса на Апостолическия дворец във Ватикана, придвижва се с обикновен автомобил и критикува богатите, че не желаят да споделят с бедните своето богатство, което преди векове е сторил Франциск Асизки. Едва ли обаче можем да очакваме от аржентинския следовник на средновековния светец да наложи режим на „строги бюджетни икономии“ в Римокатолическата църква. Както правеха напоследък много държави, а после населението им се вдигаше на протести.
БТА