Какво, по дяволите, се случва в Румъния?

Виктор Понта. Снимка: личен сайт

„Какво се случва в Румъния?“ Да се чете: „Какво, по дяволите, се случва пак в Румъния?“ Представям си каква интензивна кореспонденция е имало миналата седмица между основните чуждестранни посолства и техните външни министерства. Какво са разбрали и предали чуждестранните дипломати за цялата лудост в Букурещ? Тази страна, разтърсвана периодично от тръпки като болен от епилепсия, изглеждаше, че най-после е намерила спокойствие след конвулсиите от импийчмънта миналата година.

След кризата от 2012 г. посолствата изглеждаше, че са разбрали, че (президентът) Траян Бъсеску е миналото, (премиерът) Виктор Понта е бъдещето, а (лидерът на либералите) Крин Антонеску не е никъде. Разбира се, това е вулгарна интерпретация на посланията, изпратени от Съединените щати, Германия или Великобритания, на основните политически актьори в Румъния, но ако сте следили внимателно това, което се случи миналата година, сте видели един Бъсеску, ориентиран навътре, един Понта, жаден за външно утвърждаване, и един Крин Антонеску, ръкомахащ на английски език.

Официални представители на ЕС и НАТО вероятно се питат сега дали Виктор Понта все още е лидерът, способен да запази европейския и евроатлантически път на страната, външните ангажименти, поети от Румъния, демократичните ценности и правовата държава. Вероятно много от тези, които живеят в Румъния, биха дали ясен отговор на тези въпроси. Но от Вашингтон или Берлин нещата се виждат малко по-различно, понеже Виктор Понта, върховният майстор на двойнствения език, радикално се променя в момента, в който излети от летище Отопени.

Трудно е да се каже още колко дълго ще му минава номерът: едно да казва в чужбина, друго да прави вкъщи. Но фактът, че парламентаристите от управляващия Социал-либерален съюз (СЛС) поставиха бомби в Наказателния кодекс тъкмо в момента, в който шефът им правеше толкова мечтаната снимка с Барак Обама, е много показателен за това кой е в действителност Виктор Понта.

А аргументът, че „Понта не знаеше“ може да мине само пред тези, които смятат, че 130 страници, копирани дума по дума, не означават плагиатство. Питам се, следователно, още колко време ще мине до момента, когато западните представители ще си дадат сметка, че имат работа с един нестабилен и дълбоко двуличен лидер, който може да внуши всичко друго, но не и доверие.

За това говори и Крин Антонеску, който досега беше лошото момче в тази ужасна двойка, която изплаши Запада. За разлика от миналата година, когато надменно се сопваше на „Високата порта“ (както тогава наричаше Брюксел), сега, на прага на една електорална година, Крин Антонеску смекчи тона. Превърна се в гласа на разума и уравновесеността, на демократичното постоянство и ценностите на правовата държава. Отхвърли отварянето на затворите и имаше силата да признае факта, че що се отнася до Наказателния кодекс, чисто и просто е сгрешил.

Нещо повече, посочи Понта в цялата му голота, разкривайки в добре познатия си стил, че премиерът е поискал от него да излъже („Премиерът дойде с глупавата идея да кажем, че не подкрепяме закона за помилването, но, какво да видиш, той да мине в парламента“). Малко е неприятно за Виктор Понта, че дори партньорът му, когото подкрепя за президентските избори, го сочи като лъжец.

И сякаш за да покаже възможно най-бързо истинското си лице и да изтегли всичките си посолства от цивилизования свят, премиерът Виктор Понта, току-що върнал се вкъщи от Йоханесбург, взе странното решение да атакува директно американците, внушавайки, че ако се сърдят, ще се откаже от протекцията, която осигурява на американската компания Шеврон.

За много хора, включително и за познавача Траян Бъсеску, това прозвуча като явен шантаж. Дали Виктор Понта си стои толкова здраво на краката, че да може да шантажира Съединените щати, или става дума по-скоро за факта, че премиерът „вече се е опарил“ и това, което виждаме, е само последица от една не много приятна вест, получена по „прекия“ телефон?

Едно чисто послание за престъпна държава, дадено от премиера на една страна, която помилва затворници, защитава парламентаристите от правосъдието и дава картбланш на кражбата. Следователно, чуждестранните посолства трябва да изпратят вкъщи отговор на един наистина труден въпрос: Все още ли Виктор Понта е бъдещето? И ако вече не е той, тогава кой е?

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.