Мишел Бачелет спечели голяма победа на президентските избори в Чили
Асошиейтед прес
Убедителната победа за Мишел Бачелет на президентските избори бе най-голямата от осем десетилетия, но избирателната активност бе най-ниската, откакто Чили се завърна към демокрацията. Това подсказва, че тя няма да има ясен мандат да се бори за радикална промяна, когато догодина заеме за втори път президентския пост.
Умерената социалистка Бачелет завърши управлението си в периода 2006-2010 г. с рейтинг на одобрение от 84 процента, въпреки че не успя да постигне никакви големи промени. Този път левите в Чили се заричат да я накарат да спази обещанията си, включващи програма за цялостна реформа в образованието на стойност 15 милиарда долара, подобряване на здравеопазването и намаляване на голямата пропаст между богати и бедни.
„Социалните и политически условия са налице и най-после моментът настъпи“, заяви Бачелет след вчерашната си победа. „Ако съм тук, то е, защото вярваме, че Чили е нужно на всички. Няма да е лесно, но нима някога е било лесно да се промени светът?“
Чили е най-големият производител на мед в света, а бързо растящата икономика на страната, ниската безработица и стабилната демокрация предизвикват завист в цяла Южна Америка. Но милиони чилийци, които протестираха по улиците през последните години, казват, че трябва да се използва по-голяма част от „медното“ богатство, за да се намали неравенството и да се решат проблемите с държавните училища.
Бачелет спечели 62 процента от гласовете, побеждавайки с лекота консервативната си съперничка Евелин Матей, която получи едва 37 процента – най-лошото представяне на десницата от две десетилетия.
Бачелет се нуждае от подкрепа, за да преодолее забавящата своя растеж икономика и опозицията в Националния конгрес. На общите избори през ноември левоцентристката й коалиция „Ново мнозинство“ спечели слабо мнозинство в двете камари на парламента и ще се нуждае от гласовете на десноцентристките депутати, за да осъществи някои от предложенията си поради сложната, многопластова система за избор на народни представители в Конгреса.
Засега Бачелет разполага с достатъчно гласове да прокара данъчни увеличения и вероятно ще получи подкрепа за реформа в образованието. Но промяната на избирателната система и конституцията, които са от времето на Пиночет, изисква големи мнозинства.
„Ще постигне някои неща: подкрепата за данъчна реформа е сигурна. Мисля, че студентските водачи, които бяха избрани в Конгреса, ще подкрепят образователна реформа. Очакванията на Бачелет са големи, но нещата ще станат“, смята политологът Кенет Бънкър.
Чилийският политолог от Нюйоркския университет Патрисио Навия вижда труден път пред Бачелет, която след като напусна президентството, ръководеше Агенцията на ООН „Жени“.
„Най-голямото предизвикателство за нея ще бъде очакванията да отговорят на действителността“, смята той. „В кампанията си тя твърдеше, че страната щяла да продължи да отбелязва годишен икономически растеж от 6 процента, а тя едва ще достига 3 процента на година. Очакванията са доста по-големи от това, което ще успее да направи“.
Тези президентски избори бяха първите в Чили, след като регистрацията за гласуване стана автоматична, което увеличи електората от 8 на 13,5 милиона души от близо 17-милионно население. Но с промяната отпадна задължителното гласуване и на балатожа излязоха само 5,5 млн. избиратели или 41 процента.
„Може да се каже, че това е най-убедителната победа от осем десетилетия, но най-важното е, че Бачелет получи по-малко гласове от четиримата си предшественици, включително от собствения си резултат през 2006 г.“, посочва Навия. „Затова ключовото тук е, че мнозинството чилийци си останаха у дома и всъщност няма голям вот на доверие за реформите, които някои хора искат да въведат“.
Много чилийци се оплакват, че политиката, наложена по време на диктатурата на генерал Аугусто Пиночет, е съсредоточила богатството и властта в ръцете на неколцина. Пиночет на практика сложи край на поземлената реформа, като разпродаде водите на страната и запази най-доброто образование за определени елити, като прекрати централизирания контрол и финансиране на държавните училища.
Макар и Чили дълго да се смяташе за най-консервативното общество в Южна Америка, социологически проучвания сочат, че забраните ерозират.
Разводите бяха незаконни до 2004 г., а еднополовите бракове и абортите все още не са разрешени. Но наскоро Конгресът прокара антидискриминационен закон след убийството на мъж с хомосексуална ориентация, а изнасилването на 11-годишно момиче от партньора на нейната майка отприщи национален дебат за абортите.
Бачелет отдавна подкрепя еднополовите бракове и абортите в случаи на изнасилване или опасност за здравето на жената, но почти не ги спомена по време на първата си кандидатпрезидентска надпревара. По време на тазгодишната кампания тя говори и по двата въпроса.
Чилийската икономика се смята за най-добре управляваната в Южна Америка, а предложенията на Бачелет предизвикват безпокойство у някои бизнес лидери.
Цената на медта се срина с 30 процента от връхната си точка преди две години, а Бачелет иска да повиши корпоративните данъци с пет пункта до 25 процента. През първия си мандат тя одобри десетки електроцентрали с твърдо гориво, както и хидроенергийни проекти, но сега е против тях, макар че Чили има нужда от по-голям енергиен капацитет.
БТА