Преходът се забавя

Източна и Западна Европа в много отношения са по-взаимносвързани от когато и да било. Суровини, части и завършени изделия, хора, енергия и информация – всичко това преминава през границите и някогашната Желязна завеса по начин, който вероятно би бил немислим преди две десетилетия.

Икономическите облаци, надвиснали над континента през последните години, също показват признаци на разсейване и укрепва убеждението, че най-лошото от кризата в еврозоната вече е преминало.

Като се имат предвид засилените връзки на Централна и Източна Европа с големите членове на еврозоната както като пазар, така и като източник на финансиране, възстановяването в тези страни води до силно преориентиране на изток.

Освен това, при положение че много държави от Централна и Източна Европа вземат строги мерки за поправяне на дисбаланса след разразяването на финансовата криза през 2008 г., има изгледи икономиите в много страни да бъдат смекчени.

Консултантската фирма „Кепитал икономикс“ написа в доклад миналия месец, че „сега в голяма част от Източна Европа може би се появяват условия за балансиран период на сравнително силен растеж, съпроводен от ниска инфлация“, включително в Русия и Турция.

Всъщност картината в средносрочен и дългосрочен план е по-сложна. Вероятно повече от когато и да било след края на комунистическото управление има притеснения за възможните ограничения в сближаването на жизнените стандарти на Изтока и Запада и в по-нататъшното разпространение на пазарната демокрация в Европа, което помага за това сближаване.

Две събития от миналия месец допринесоха тези страхове да изкристализират. Първо излезе годишният преходен доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за икономическите реформи. Докладът, озаглавен „Затънали в прехода?“, предупреди, че има опасност много страни от някогашния източен блок никога да не настигнат Западна Европа по ниво на доходите, защото структурните реформи постепенно са спрели през последното десетилетие.

Ден по-късно Украйна – една от страните, за които служителите на ЕБВР изразиха особено безпокойство, замрази подготовката за подписване на основополагащо споразумение за свободна търговия и политическо асоцииране с ЕС.

Споразумението, предложено на Украйна и още пет бивши съветски републики по линия на програмата на ЕС „Източно партньорство“, се разглеждаше като начин за разпространение на европейските ценности и стимулиране на реформите, които са нужни според ЕБВР.

Президентът на ЕБВР Сума Чакрабарти отбеляза, че забавянето на реформите в тези страни в преход е станало преди глобалния срив, започнал през 2008 г., макар че той е влошил положението. „Тази стагнация не е само резултат от кризата. По-скоро смятаме, че това е тенденция, която става забележима сега, когато прахът от кризата започва да се сляга“, заяви Чакрабарти.

Ако реформите не бъдат подновени, единствено централноевропейски страни като Полша, Чехия и трите балтийски държави са на път да постигнат 60 процента от средния доход на човек от населението в 15-те по-стари членове на ЕС за 20 години, предупреди ЕБВР. В много други сближаването може да спре или даже да започне отдалечаване.

Роденият в Унгария финансист Джордж Сорос каза на конференция за представяне на доклада, че сближаването между Изтока и Запада е спряло.

„Това, което започна като процес на интеграция и трансформация, сега всъщност поема в обратна посока. Сега това е процес на дезинтеграция и вместо сближаване на жизнените стандарти има раздалечаване“, заяви той.

Страните от някогашния източен блок сега попадат най-общо в три групи. Първата включва 11-те, които вече се присъединиха към ЕС. Главният икономист на ЕБВР Ерик Бергльоф казва, че реформите в тези страни са спрели „в напреднал стадий“ след бързо постигнати първоначални добри резултати.

Но дори сред осемте държави от Централна и Източна Европа, които се присъединиха към ЕС при първата вълна на източното разширяване през 2004 г., има тревожни признаци.

Унгария, която е управлявана от популистката партия „Фидес“ на министър-председателя Виктор Орбан, получи по-ниска оценка от ЕБВР, което означава, че реформите отчасти са тръгнали в обратна посока. „Със сигурност от наша гледна точка развитието в Унгария е доста смущаващо както в политическата, така и в икономическата област“, казва Бергльоф.

Още по на юг Румъния преживя сериозна политическа криза миналата година. А в България правителството падна след протести през февруари; избраното през май ново правителство е изправено пред демонстрации заради разочарованието от политическата класа в най-бедната страна в ЕС.

Във втората група страни влизат прохождащи демокрации, предимно от Балканите, които все още се стремят да се присъединят към ЕС. Въпреки „умората от разширяването“, обхванала западните държави в ЕС, и вероятността тези страни да трябва да чакат доста време, докато бъдат приети, ЕБВР казва, че изгледите за членство продължават да бъдат стимул за реформи.

Това вероятно се забеляза най-ясно тази година в бивша Югославия. Хърватия стана член на ЕС през юли, осем години след началото на преговорите за приемане. Сърбия и отцепилата се от нея бивша провинция Косово постигнаха през април историческо споразумение за нормализиране на отношенията, което разчисти пътя за започване на официални преговори за приемане на Сърбия, вероятно в началото на 2014 г.

Новоизбраният министър-председател на Албания Еди Рама казва, че косовските албанци и други също са мотивирани да „постигнат мир . . . заради тази мечта за интегриране в ЕС“, и се ангажира с реформи в своята страна.

Засега втората група включва също бившите съветски републики Молдова и Грузия, които се стремят към по-близки отношения с ЕС чрез „Източното партньорство“.

Но третата група обхваща други бивши съветски републики, в които демокрацията не успява да пусне корени, а окопалите се елити ръководят едни авторитарни в различна степен системи.

Засега някои от тези страни, тръгващи от по-слаби позиции като Узбекистан, или благословени с изобилни залежи на петрол и газ като Казахстан и Азербайджан, продължават да имат бърз растеж.

Но Русия – най-богатата от бившите съветски републики – се превръща в пример предупреждение.

Растежът, който достигна около 7 процента на година между 1999 и 2008 г., се забавя. Миналия месец Русия понижи дългосрочната си прогноза за средния годишен растеж до 2030 г. от 4,3 на 2,5 процента. При това ниво делът на страната в световното производство ще намалее, а приближаването й до западните равнища на доходите ще се забави изключително много.

Много експерти са съгласни, че причината е липса на инвестиции в нови мощности заради неблагоприятните условия за бизнес в Русия. Президентът Владимир Путин е изправен пред парадокс, който може да се превърне в съществен въпрос за повече бивши съветски републики: възстановяването на растежа ще изисква реформи, които може да заплашат властта и богатството на върхушката.

Без значителен растеж обаче руснаците и гражданите на други бивши съветски републики може да започнат по-настойчиво да искат мерки, които да им помогнат да настигнат по-богатите западноевропейски страни.

Неуспех за интеграцията след захлаждането в отношенията между Украйна и ЕС

Предполагаше се, че срещата на високо равнище в литовската столица Вилнюс ще отбележи още една голяма стъпка в процеса на реинтеграция между Западна и Източна Европа.

Отчасти беше постигнат успех. Бившата съветска република Молдова, която граничи с Румъния, се съгласи с представения за „парафиране“ текст на споразумение за свободна търговия и асоцииране с ЕС (парафирането е последната стъпка преди подписването, очаквано догодина). Същото направи и Грузия, която географски е в покрайнините на Европа, но има голямо желание да бъде в европейския клуб.

Украйна обаче избра да замрази подготовката за подписване на подобно споразумение седмица преди срещата на високо равнище във Вилнюс и вместо това да задълбочи връзките си с Русия. Решението предизвика масови протести на проевропейски настроени демонстранти. На 1 декември близо 350 000 демонстранти се изсипаха по улиците на Киев с призив за „революция“ и край на „бандитския режим“ на президента Виктор Янукович – това беше най-големият митинг след Оранжевата революция през 2004 г. И трите страни бяха подложени от Русия на силен натиск в областта на търговията, сигурността и енергетиката, за да не сключат споразуменията с ЕС.

Изглежда, че обратният завой на Украйна беше неуспех за т.нар. програма Източно партньорство на ЕС, създадена през 2009 г. в стремеж европейските демократични ценности да бъдат разпространени отвъд източните граници на организацията. Програмата предлага свободна търговия и засилено сътрудничество на страни, които приемат голяма част от законодателството на ЕС и провеждат политически реформи.

Но ходът на Киев също така подчерта неудобната реалност почти 25 години след падането на Берлинската стена. В Европа все още съществува политическо разделение между Изтока и Запада, макар и по-размито и не толкова отчетливо, както по време на Желязната завеса, което все още може да бъде променено.

Към Запада като цяло спадат страни, които са приели пазарната демокрация или се опитват да направят това. Към Изтока спадат страни с управленски модел, който сега преобладава в голяма част от бившия Съветски съюз: авторитарно управление на окопал се и често олигархичен елит.

Президентът на Русия Владимир Путин установява митнически съюз с Беларус и Казахстан, който е на път да прерасне в Евразийски икономически съюз до 2015 г. Той иска останалите бивши съветски републики, с изключение на трите балтийски държави, които вече са членове на ЕС, да се присъединят към алтернативния съюз на Русия или поне да не се съюзяват с ЕС.

Не всички страни от някогашното съветско пространство са готови да направят това, както показват Грузия и Молдова.

Но ако не се осъществят по-нататъшни политически промени в другите бивши съветски републики, събитията напоследък навеждат на мисълта, че процесът на европейска интеграция и разширяване на пазарната демокрация през изминалите 20 години може би започва да достига пределите си.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.