Скопие се задушава от микрочастици и макро безотговорност

Дойче веле

Крепостта Кале в Скопие. Снимка: травълпод

Скопие е на крака. Гражданите търсят начин да се справят с големия въздушен облак с висока концентрация на вредни микрочастици, които плуват над града и не им позволяват да отворят прозорците, за да проветрят или да излязат навън, без това да доведе до вредни последици за тяхното здраве.

Проблемът не е нов, но сега алармата се включи. Въпреки че има приет закон през 2005 г., заради икономическата криза от 2008 г. правителството отложи до април 2014 г. срока, в който компаниите трябваше да приложат стандартите за получаване на екологичен сертификат. Така компаниите от металургичната и други индустрии, които са и най-големите замърсители, използваха антикризисната мярка, за да насочат инвестициите си изключително към производството.

И когато се надяваха, че задължението им отново ще бъде отложено, шест месеца преди изтичането на срока правителството обяви, че всички трябва да изпълнят условията за получаване на екологичен сертификат до края на април 2014 г. Сега компаниите са „в сандвич“ между краткия срок за изпълнение на дълго отлаганото задължение и възможността да продължат производството.

Аргументите, че металургията участва с до 7,5 процента в общия БВП на Македония, с 35 процента от износа и 15 процента в броя на работещите в промишлеността днес не печелят благосклонност от гражданите, които искат да имат чист, незамърсен въздух. Лиляна Поповска, председател на управляващата партия на зелените – ДОМ, казва, че до такава степен на замърсяване се е стигнало, защото икономиката се поставя над екологията, вместо да вървят ръка за ръка.

„Под продължилия десетилетия натск на икономически проблеми и безработица в Македония най-важно беше да се открие фабрика и да се работи при каквито и да са условия. Нека коминът дими! Имаме ниско екологично съзнание, повече развито за хигиена, но не и за грижа за жизнената среда. След това дойдоха финансовите кризи и се стигна до поляризация на избора – твърдеше се, че в бедността трябва да избираме между работа и здраве. Това е фалшива дилема. Трябват ни и работа, и здраве. Каква е ползата от спечелените пари, ако ги похарчим за лечение на болестта, която сме си докарали“, казва Поповска.

Тя напомня, че има много начини за икономическо развитие без замърсяваща индустрия – преработвателна промишленост, информационни технологии, екотуризъм, призводство на здравословни храни, промоция на културни ценности. „ДОМ водеше кампания и против продължаване на срока за екологично приспособяване на големите замърсители, които искаха още пет години удължаване на срока, но не пожелаха да инвестират в оборудване дори по време на големи печалби от борсите на метали.

Тези замърсители, които работят на печалба, трябва да отделят по един процент за екологично оборудване и за здраве. На онези, които не са в добро състояние, но са важни за региона, като „Югохром“ например, им трябва помощ от държавата чрез гаранции за достъп до европейските фондове или благоприятни кредити за екологично оборудвне“, посочва Поповска.

Тук са и по-малките замърсители, които са доста на брой и получават разрешения от общините. На тях ДОМ посвети събиране под наслов „Тихите замърсители замърсяват най-гласно“. Тази неделя трябва да започнат да работят два мобилни апарата за измерване и анализ на качеството на въздуха, с което за първи път ще се доказва връзката между замърсения въздух и замърсителя. Апаратите ще бъдат поставени на т.нар. „критични точки“, където през изминалите дни концентрацията на вредни субстанции във въздуха надхвърли допустимите граници чак до 18 пъти.

Въпросът е обаче какво ще установят тези апарати, след като големите замърсители като „Макстил“ и др. работят от 28 ноември. Другите големи производители според компетентните органи изпълняват екологичните стандарти. Клиничният център и други институции, които досега използваха мазут, сега се отопляват на газ. Акцент ще бъде поставен на вредните емисии във въздуха от отоплението на жилищата, строителството и транспорта.

Търсейки по-евтин начин да отопляват жилищата си, гражданите все по-често използват печки на дърва, нафта или въглища, а на комините на къщите няма филтри. Строителните работи, които са в експанзия, особлено в Скопие, са един от най-големите замърсители на въздуха, а сред петте най-големи замърсители спада и транспортът.

По данни на МВР, актуализирани през ноември, в Македония има 400 000 автомобила – пътнически, товарни и автобуси, над една трета от които са регистрирани в Скопие – 151 000 автомобила. Ако към тях се прибави броят на автомобилите, всекидневно идващи в големия град от други градове, може да се направи изводът, че на всеки трима жители се пада по един автомобилен ауспух.

Всекидневното задръстване на улиците показва, че жителите на Скопие не се отказват от колите си дори в дните, когато концентрацията на вредни частици във въздуха многократно надхвърля максимално допустимата концентрация. За замърсяването, особено в зимния период, влияят и климатичните условия, особено появата на мъгла, която пречи на нормалното движение на въздуха. Лекарите предупреждават, че замърсяването на въздуха е една от основните причини за поява на хронични и на по-тежки болести.

„Трябва да се спомене и възходящата права на белодробния карцином. Появяват се форми на белодробен карцином, които не са свързани с пушенето, като аденокарциномът, предизвикан от замърсяването на въздуха и йонизиращото лъчение“, казват пулмолози. Д-р Пеце Недановски, преподавател по екологичен мениджмънт в Икономическия факултет казва, че ниското ниво на развитие на македонската икономика, структурните дисторзии, високият външен дефицит бяха и все още са само част от проблема със замърсяването на околната среда.

„Пренебрегването на екологичната страна ще доведе до крайно неблагоприятно положение – бедно общество с много замърсена околна среда. В Македония, с оглед на институционализираната й ориентация към ЕС, дилемата е как икономическите субекти, които още не са осъзнали това, да го направят. Единственото решение е поемане на разходите за екология и на рисковете. Повече не може да се запази положението, при което икономическите субекти, независимо дали става въпрос за големи или за малки фирми, домакинства или отделни лица, да могат да прехвърлят част от разходите си като товар на обществото. На икономиката наистина й е необходим определен преходен период за преодоляване на последиците от предишния кризисен период, но това не означава отлагане до безкрайност, нито път омаловажаване на екологичните стандарти в смисъл на смекчаването им“, казва Недановски.

БТА

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.