Кой притопля манджите?

Евгений Тодоров. Снимка: личен архив

Ако целият свят е сцена, както беше казал един англичанин, българската сцена изобразява животът в кухнята.

Едни хора готвят манджи и обещават, че с тях ще нахранят цялата зала. А залата гледа сеир и ръкопляска – вместо да се качи на сцената. След което гласува за най-добрите кулинарни постижения. Някои успяват и да ги опитат.

Някои от манджите остават недоценени и се връщат зад кулисите. Има случаи обаче, когато някоя яхния да се върне отново на сцената –  притоплена от някого.

Кой е той и кой всъщност пише кулинарните драми, в които по един или друг начин играем?

Има хора, които си мислят, че те държат перото, че те плетат драматургията, че театърът е техен, но в един момент се оказва, че са просто наемни актьори, които в най-добрия случай са получавали процент от продажбата на билети.

Става дума за Волен Сидеров.

Дълго време политиците приемаха Сидеров като талант, а не като обикновен епигон, имитиращ актьорската техника на Хитлер и Мусолини.

Неговите първи сериозни критици от телевизия СКАТ, които най-напред му бяха предоставили собствената си кухня за експерименти, след като го изгониха, започнаха да забъркват антисидеровски манджи. Излизаха на сцената и предлагаха какви ли не рецепти.
Придружени със скъпи вина и минерална вода „Перие”. Включително най-екзотичното ястие, забъркано в кухната на парижкия хотел „Четирите сезона Джордж Пети” на стойност 15 000 евро. Само че почти никоя медия не си го поръча, когато от СКАТ организираха дегустацията преди точно една година. А сега стана любимо българско ястие, измествайки боба и киселото зеле.

Кампанията срещу Волен Сидеров става чудовищна по размери. Неговите съпартийци отричат до дупка с такова настървение, като че ли духът на техния вожд се е вселил във всеки от тях. Макар тялото да е в Китай. Това им поведение прилича на гасене на пожар с туба бензин. Въпросът обаче е кой запали най-напред огъня?

Слабостта на националист номер 1 към лукса е известна отдавна. Тази слабост е присъща на почти всички български политици, на повечето го правят по-прикрито.

В студиото на ПОТВ най-големият враг на Сидеров и най-голям приятел в миналото Валери Симеонов очерта три етапа в кариерата на лидера на „Атака”:

1. Безработен и безпаричен.
2. Започва да прави сметки по 300-400 лева, които самият Симеонов плаща.
3. Започва да прави още по-големи сметки, които вече сам си плаща.

Всъщност големите сметки никой политик не си плаща сам – това винаги са чужди пари, взети от партийната субсидия, от рекет над бизнеса или получени срещу някакви обещания.

Та Валери Симеонов и колегите му от СКАТ от много време разказват за софрите и сметките на доскорошния си боен другар, разказват за офшорките и за парижката любовна екскурзия. Преди година.

Само че защо точно сега френската манджа бе притоплена?

Атакистите твърдят, че това е заради предложението им за такса върху продажбите на електроенергия от ВЕИ-тата.

Това предложение наистина засяга ясни енергийни лобита, но те имат достатъчно инструменти да го елеминират по пътя или в самата пленарна зала.

Второто обяснение за притоплянето е, че Сидеров е започнал да си вдига прекалено много цената. На всички е ясно, че става дума за пари и то за много пари. Дали Сидеров вече не иска повече, отколкото кандидатите за сърцето му имат в джоба си?

И третото предложение е, че българският Шекспир вече реди следващото представление. И за актьор като Сидеров на сцената място няма. Българската публика си го харесва, но брюкселската критика е безпощадна към него. И може да свали следващата пиеса, ако в нея отново играе актьора Сидеров.

Дали всъщност не се търси нов актьор – хем сговорчив, хем съгласен да играе за по-малко пари, хем да го харесва критиката?

И дали пиесите не ги пишат едни и същи хора, Колективно –  нещо като братя Грим, братя Мормареви, Илф и Петров.

Гответе се да ръкопляскаме!

От блога За прехода

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.