Обещаното на Янукович в Москва не решава проблемите на Украйна

Путин и Янукович. Снимка: официален сайт

Завърнал се вчера в Киев, президентът на Украйна Виктор Янукович донесе от Москва решения за повечето остри макроикономически проблеми на страната през 2014 г., пише „Комерсант“.

Първо, Русия заяви, че смята да купи украински държавен дълг за 15 милиарда долара; второ, „Газпром“ намали поне за догодина с една трета цената на газа за украинския „Нафтогаз“, което ще подобри платежния баланс на страната с 2,5 милиарда долара.

„Придобивките на Русия от тази сделка засега не са очевидни. Нито пък отговорът дали полученото от Украйна стига, за да предотврати финансова и банкова криза“, коментира вестникът, цитиран от Би Би Си.

Изявлението на руския президент Владимир Путин, че Русия е готова да инвестира в украински външен дълг, според „Комерсант“, е „сензационната част от споразуменията“. Първият транш в размер на 3 милиарда ще реши краткосрочните проблеми на украинската Национална банка и тя ще може да подкрепя местната валута – гривнята, поне до февруари.

„Най-малкото временно“ е решен и газовият въпрос, ключов за руско-украинските отношения. Занапред „Газпром“ ще продава на Украйна газ по 268,5 долара за хиляда кубика вместо по 406 долара. Сиреч Украйна все пак постигна отбив – една трета от цената, 4 години след сключването на поредния газов договор с Русия, официално наричан от Киев заробващ през цялото време оттогава, изтъква изданието.

„Според мен преговорите ще са тепърва и предстои да разберем на какви отстъпки е склонила Украйна, за да получи отбив от цената“, отбелязва Олександър Тодийчук, оглавяващ международния енергиен клуб Q-club.

Всекидневникът припомня преговорите между Москва и Киев за евентуално руско участие в управлението на украинската газотранспортна система на фона на продължаващите протести в Украйна срещу решението на властите да замразят сключването на споразумение за асоцииране с ЕС.

„Ако въпросът за газотранспортната система стане повод за нова бърза ескалация на вътрешнополитическия конфликт, (събраните в Москва общо) 17,5 милиарда долара може да се окажат твърде малко за Киев. Спадът в промишленото производство на Украйна всяка година е близо 5 на сто от предходната, резервите на страната все още са застрашени, преди да дойдат траншовете“, разсъждава вестникът. Дали Москва е спасила украинската гривня, а с нея и цялата социална политика на кабинета, ще стане ясно в близките дни, заключава „Независимая газета“.

Щедростта на Русия надхвърли и най-смелите очаквания на Украйна; остана неясно обаче за колко време се дава отбивът от цената на руския газ, посочва „РБК дейли“.

Путин се опита да предотврати предсказуемите догадки на ЕС какво са коствали на Украйна евтиният газ и 15-те милиарда долара, пише вестникът и цитира руския лидер: „Изобщо не сме обсъждали въпроса Украйна да се присъедини към Митническия съюз“, включващ Русия, Беларус и Казахстан. Старият свят неведнъж е заявявал, че Москва упражнява натиск върху Киев, за да влезе в обединението, напомня „РБК дейли“.

„Росийская газета“ обръща внимание, че Путин предвижда подновяване на всестранното сътрудничество с Украйна във военната и военнотехническата сфера. „Готови сме да разгледаме възможността отбранителните мощности на Украйна да се използват за нуждите на руските въоръжени сили“, заявил след разговора с Янукович президентът на Русия.

„Ведомости“ пресмята загубите на Русия от новото газово споразумение. „Ако приемем за базово потребление 25 милиарда кубика годишно, годишните загуби на „Газпром“ от ценовото намаление може да са към 3,5 милиарда долара“, твърди бизнесаналитикът Сергей Вахрамеев.

„Газпром“ не бива да пострада – заявява цитиран в материала неназован източник, близък до руския монополист. – „Нафтогаз“ може да купува повече газ, за да компенсира намалената цена с по-големия обем на доставките, а загубите на „Газпром“ може да бъдат компенсирани от руския бюджет.“

Петнайсетте милиарда долара инвестиции в украински ценни книжа ще дойдат от руския Фонд за национално благосъстояние, подкрепящ пенсионната система, напомня печатът. Вчера Путин специално подчерта, че това няма да бъде свързано с увеличаване, намаляване или пък замразяване на социалните стандарти, пенсиите, помощите или заплатите.

Икономистът Александър Морозов обаче „се чуди“ според „Ведомости“ защо средства от този фонд „се влагат в рискови активи. Подкрепата на Русия само ще отстрани заплахата от дефолт за близките две години, но няма да реши проблемите на Украйна“, смята експертът.

Според „РБК дейли“ постановление на руското правителство изброява 13 страни, в чиито дългове може да се инвестират средства от фонда, и Украйна не е сред тях. Нито пък украинските рейтинги от трите големи рейтингови агенции отговарят на изискванията.

„Финансовата помощ от Русия намалява риска от дългова криза в Украйна – 15 милиарда стигат, за да запушат дупката в баланса за около 18 месеца“, сочи оценка на изследователската компания Кепитъл инокомикс (Capital Economics), цитирана във „Ведомости“.

„Движението на Украйна към Москва, по-далеч от Евросъюза, ще предизвика обаче нова вълна от улични протести и ще хвърли страната в още по-дълбока политическа криза“, предупреждава компанията.

Лесно е да се досетим какво подозира опозицията – че Янукович е подписал документи, които ще възпрепятстват европейската интеграция на Украйна, отбелязва „Утро“.

Резултатите от вчерашния ден едва ли говорят за обрат в украинската криза. Напротив, може само да налеят масло в огъня. Основно искане на Майдана си остава смяна на властта в страната – дори Янукович да докара от Москва по един милион долара за всеки украинец, пак ще се иска неговата оставка.

И явно никой не храни илюзии, че Русия действа безкористно – пряко или косвено Украйна ще трябва да плати, сменяйки европейския си вектор на движение с руски. Майданът няма да приеме това положение. Значи конфронтацията ще продължи, завършва „Утро“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.