27-годишният Себастиан Курц – ново лице на австрийската външна политика

Ройтерс

Себастиан Курц на фолклорен фестивал. Снимка: личен сайт

Себастиан Курц, който тази седмица стана най-младият външен министър в Европа (той е на 27 години), се надява да освежи скучния имидж на Австрия и да я представи като модерна страна, отворена към света.

Неговото назначение може да помогне и на центристкото коалиционно правителство да пооправи собствения си имидж, след като едва успя да постигне комбинирано мнозинство на изборите през септември. На тях гласуваха хора, на които им е дошло до гуша от статуквото, а новата, ориентирана към младите партия „Неос“, се представи изненадващо добре.

Консервативната Австрийска народна партия (АНП), която споделя властта с лявоцентристите от Австрийската социалдемократическа партия (АСДП), изненада политическата върхушка, като даде поста на Курц – изгряваща звезда, придобила популярност като държавен министър по въпросите на интеграцията на имигрантите.

Назначението на най-младия министър в историята на втората република на Австрия, създадена след Втората световна война, подпали пожар сред опозицията.

„Когато Курц става външен министър без грам дипломатически опит, е редно да сте смаяни. Това е продължението на австрийското сбогуване с външната политика“, заяви вчера пред парламента десният лидер Хайнц-Кристиан Щрахе.

Курц, който спечели най-много преки гласове от всички членове на парламента на изборите, пое ударите.

„Вярно е, разбира се. Предвид възрастта ми имам ограничен опит и почти никаква дипломатическа практика. Това обаче, което давам, е много усърдие, енергия и желание да допринеса с нещо“, заяви той пред Ройтерс.

Новият външен министър ходи със сресана назад буйна кафява коса и обикновено избягва да носи вратовръзка, сега навлиза в новия свят на международните отношения. Курц хвана телефона почти веднага след номинацията си миналата седмица. Той разговаря с началника на канцеларията на външното министерство рано сутринта в петък миналата седмица за предстоящите си задачи, но пропусна срещата на външните министри на ЕС в Брюксел в понеделник, за да може да положи клетва.

Той разговаря и с генералния секретар на ООН Бан Ки-мун, за да си уговорят среща на конференция по сигурността в началото на идната година.

Курц сподели, че е политически активен от 10-годишна възраст. Той се присъединява към младежката организация на АНП във Виена през 2003 г. и след една година задължителна военна служба става неин лидер през 2009 година. Фокусира се върху местни въпроси като искането метрото да се движи денонощно.

През 2010 година, когато е избран в общинския съвет на Виена, той се залява с темата за равенството между поколенията и пенсионното осигуряване.

Интегрирането на чужденци в австрийското общество е негов проект от 2011 година, когато благодарение на ротация в правителството става държавен министър, което е по-нисък пост от министерския.

Първоначално е посрещнат със скептицизъм, но сега до голяма степен е възприеман като прагматичен политик с конкретни идеи. Сред тях е искането за допълнителна предучилищна година за деца с недобро владеене на немски език.

Курц казва, че още живее в същия апартамент в столичен квартал, обитаван предимно от работническа класа, в който е живял преди да влезе в правителството. Той твърди, че неговата нова роля няма да му замае главата.

„Това е голяма стъпка, но изобщо не означава, че приятелският ми кръг или мирогледът ми ще се променят. Със сигурност ще бъда същият човек, какъвто съм сега“, каза Курц. Сравняват го с Клеменс фон Метерних, който през 1809 г. става външен министър на Австро-Унгария на 36-годишна възраст.

Много австрийски студенти на 27 години едва завършват висшето си образование, но един служител на министерството отбеляза, че Александър Велики е завладял Персия на тази възраст.

„Това е мениджърска работа и има хора, които на тази възраст управляват компании за милиарди долари, тъй че защо не и министерство с 1000 служители?“, попита той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.