Митичната европейска отбрана изниква отново

Франс прес

Карикатура от сп. „Икономист“

Митичната европейска отбрана, за която от десетилетия слушаме, но все не виждаме, отново се появява тази седмица на срещата на върха на лидерите на ЕС, които едва ли ще отбележат особен напредък, но би трябвало поне да се договорят за по-добро сътрудничество при безпилотните самолети или киберзащитата.

Представян още допреди няколко месеца като срещата на върха за съживяването на европейската отбрана, Европейският съвет в четвъртък и петък се очертава по-слабо амбициозен. В крайна сметка се очаква въпросите за сигурността да заемат само малка част от дискусиите между държавните и правителствените ръководители.

Последните събития обаче показват колко важни и сложни са залозите, например намесата на френската армия в Централноафриканската република или преструктурирането на отдел „отбрана“ на гиганта ЕАДС.

Освен това проучванията на общественото мнение година след година показват, че сигурността и отбраната са една от малкото области, в които огромно мнозинство европейци желаят ЕС да играе по-важна роля. Въпросът „Ама какво прави Европа?“ се задава щом изникне външна криза, било то на остров Лампедуза, в Сирия или Мали.

„Никога не се е изпитвала по-голяма нужда от обща политика, но не усещаме реално желание, амбиция срещата на върха да доведе до необходимия качествен скок“, изразява съжаление Арно Данжан, председател на подкомисията за отбрана към Европейския парламент.

Като мнозина експерти той отбелязва, че с изключение на Франция и Великобритания, никоя от 28-те страни от ЕС „няма апетит към задействане на външни операции“.

Подводница от британския кралски флот. Снимка: ЕПА/БТА

Те са готови най-много да окажат подкрепа без изпращане на войници, като при операцията в Мали, където съюзниците на Франция активно се включиха в транспорта на войски и оборудване.

Много страни, сред които Германия, се отзовават и когато отличаващият се в „меката сила“ ЕС лансира цивилни (в момента 12) или военни операции (четири), по-специално в Африка. Мисиите за борба с морското пиратство или за обучението на малийската армия са предмет на широк консенсус.

При всяко положение повечето страни нямат средствата да направят нещо повече, тъй като значително са съкратили военните си бюджети откакто започна кризата. Европа вече харчи само 1,6 процента от своя БВП (189,6 милиарда евро през 2012 г.) за отбрана, докато САЩ й посвещават близо 5 процента, а Русия и Китай укрепват въоръжените си сили.

В този напрегнат контекст „става трудно за която и да е нация от ЕС да развива сама амбициозни военни програми“, подчертава Клод-Франс Арну, директор на Европейската агенция по отбрана. „Единственото решение е сътрудничеството“, казва тя.

Очаква се на срещата на върха в Брюксел европейските лидери да обсъдят лансирането на редица конкретни програми за сътрудничество за безпилотните самолети, сателитите, презареждането във въздуха и киберзащитата – области, в които Европа има пропуски, в някои случаи фрапиращи.

Френски самолетоносач. Снимка: ЕПА/БТА

Седем европейски страни, сред които Франция, Германия и Италия, решиха да създадат „клуб на потребителите на наблюдателни безпилотни самолети“. Те се ангажираха до 2020 г. да развият европейски безпилотен самолет на средна височина и дълъг обсег на действие, който да може да се използва както за военни, така и за граждански цели. Индустриалците обаче вече съжаляват за неяснотата около този проект.

Целта на тези целеви сътрудничества е да се води борба срещу крайното фрагментиране на капацитета. Така например 28-те страни от ЕС разполагат с 16 типа фрегати спрямо само един в САЩ, както и с 14 типа танкове.

Икономическият и социален залог от преструктуриране на отбранителната индустрия обаче е значителен: секторът осигурява пряко 400 000 работни места, а оборотът за 2012 г. бе около 96 милиарда евро.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.