Ще промени ли олимпиадата комунистически Китай

Войници носят олимпийското знаме на церемонията, отбелязваща обратното броене на оставащата една година до олимпиадата в Пекин. Целият свят очаква да види дали Китай ще се промени заради световния форум. Снимка: Ройтерс

Точно след една година Пекин ще бъде домакин на церемонията за откриването на летните олимпийски игри през 2008-а. В продължение на две седмици ще видим спортни състезания, които вдъхновяват мечти и предизвикват възторг в цял свят и чийто декор ще бъде една от най-древните и възхитителни цивилизации. Или поне на Пекин така му се иска. За добро или за лошо, игрите ще се превърнат в критичен кръстопът за ролята на Китай в глобалната политика.

В световната история олимпиадата винаги е била политическо събитие. Фашистки и комунистически режими се опитаха да използват олимпийските игри в Берлин през 1936 година и в Хелзинки през 1952, за да демонстрират превъзходството на своите политически и социални системи. САЩ и СССР бойкотираха съответно олимпиадата в Москва през 1980 година и в Лос Анджелис през 1984 година, но това съвсем не беше първият път, когато игрите бяха използвани за политически цели. Египет, Ирак и Ливан не участваха в олимпиадата в Мелбърн през 1956-а заради Суецката криза. На Германия беше отказано участие в игрите през 1920-а заради действията й през Първата световна война. Забрани бяха налагани над ЮАР заради политиката на апартейд. И това са само малка част от примерите.

През 2008 година, за трети път от 1896-а, летните олимпийски игри ще се състоят в Азия. А там традицията спортната дипломация да се използва за политически цели е по-силна. Топчето за пинг-понг изигра ключова роля в сближаването между Китай и САЩ. За помирението между двете Кореи допринесе обединяването на спортните отбори. Спортните победи над Япония отдавна се възприемат като възмездие за историческата й агресивност.

Но когато държавата с най-многочислено население в света е домакин на най-голямото спортно събитие, става дума за нещо много повече от спорт. За Китай игрите в Пекин ще бъдат възможност да се изяви като страна, която се отваря към света. Тя може да изтъкне своето икономическо развитие и цъфтеж, също както направи Южна Корея, чиято столица Сеул беше домакин на олимпийските игри през 1988 година.

Подготовката за олимпиадата преобразява Пекин. Тук се строи ново летище и се рушат мизерстващите предградия. В града ще бъде забранено движението на милиони коли. До игрите ще бъдат засадени 200 милиона дървета, които да поглъщат въглеродния двуокис. Също както олимпиадата в Токио през 2004 година беляза края на следвоенна Япония, с игрите в Пекин ще завърши периодът, през който Китай от миналото столетие беше „болникът“ на Азия. Олимпиадата ще открие нова ера на модерност и развитие за Китай. Символиката на първия китайски астронавт, носещ знамето на олимпийските игри в Пекин, ще стане най-ярката изява на мечтите на тази страна.

В националния олимпийски стадион “Гнездото” в Пекин кипи строителна дейност. Подобно оживление цари и в китайската политика. Снимка: Ройтерс

Заради олимпиадата обаче китайският режим е подложен на натиск да промени не само своя облик, а и поведението си. Пекин трябва да разчисти място в своята контролирана и затворена политическа система за класическите либерални идеи на индивидуализма, състезателността и зачитането на човешкото достойнство, които са основополагащи принципи на олимпийските игри. Освен това той ще трябва да се примири със зорко насочените към него погледи на журналисти, неправителствени организации и социално отговорни корпоративни играчи от цял свят.

Едва ли можем да очакваме, че в Китай ще настъпят толкова внушителни промени, както в Южна Корея. Олимпийските игри в Сеул през 1988 година бяха ключови за решението на авторитарния режим да отслаби хватката си над демократизацията. Започналото неотдавна сътрудничество на Пекин по проблеми като отношенията със Северна Корея и с Иран, и дори климата, е пряко свързано с националните интереси на страната, която съвсем не е прегърнала олимпийските идеали. Напредъкът в търговията, валутната реформа и сигурността на храните е диктуван от интереса да се избегнат търговски войни.

Дали Китай наистина ще се промени в името на олимпиадата, ще покаже отношението му към човешките права и подходът във външната политика, на първо място към Африка. Китай усеща натиска, на който е подложен и реагира като малко преди Международният олимпийски комитет да избере Пекин за домакин на игрите, освободи виден борец за демокрация. Освен това за пръв път бяха формулирани конституционните задължения на държавата да защитава и зачита човешките права. Това са насърчаващи стъпки.

Политиката на Китай в Африка се наблюдава внимателно, защото Пекин продължава да продава оръжия и да купува петрол от Судан, но не прави нищо, за да спре геноцида в Дарфур. Макар да отрича, че има връзка между политиката към Дарфур и игрите, Китай тихомълком променя поведението си. Той не наложи вето над внесена от САЩ резолюция на ООН за санкции срещу суданската петролна индустрия, назначи специален пратеник в Дарфур през май и подкрепи третата фаза на мирния план за Дарфур и мироопазващите сили на Африканския съюз и ООН.

Въпросът е дали олимпиадата през 2008 ще стане повторение на игрите през 1936 година в Берлин, чиято цел беше да узаконят пред света порочната вътрешнополитическа система? Или през следващата година ще се уверим, че Китай ще превърне олимпиадата в символ на конструктивната си роля в световната общност?

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.