Къде са добрите?

Възходът на джихадистите и задълбочаващата се верска вражда поставят Запада, който подкрепя сирийските бунтовници, в трудно положение

Как да постъпиш, когато „партията“, която си подкрепял, загуби влияние? Това е въпросът, който си задават западните поддръжници на Сирийската национална коалиция (СНК) – организацията, която претендира, че представлява основната политическа опозиция и нейното въоръжено крило, съставено от нездраво свързани бунтовнически групировки, познато като Свободната сирийска армия. В самата Сирия тези относително умерени групировки губят позиции пред други фракции, особено пред джихадистите. В резултат на това американското и европейските правителства са в затруднение.

Докато джихадистите стават все по-силни, някои западни държавници започват тихичко да препоръчват повторно сближаване със сирийския президент Башар Асад. Други пък мислят, че единственият останал ход е да се работи съвместно с преданите ислямисти, които не приемат екстремистите, но въпреки това отказват да бъдат част от коалицията, която досега Западът подкрепя. С наближаването на преговорите, които трябва да започнат на 22 януари в Женева, западните правителства още се чудят кои военни фракции да подкрепят. „Не съм сигурен докъде сме стигнали“, казва западен дипломат, ангажиран с подготовката на конференцията.

Непосредствената причина за тази бъркотия е ръстът на подчинените на Ал Каида структури в Сирия. Ислямската държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ), най-безскрупулната от всички групировки, разви дейността си в северната и източната част на Сирия, друг клон на Ал Каида – „Джебхат ан Нусра“ – също процъфтява.

Това предизвика тревога в западните столици и сред сирийците, които мърморят, че екстремистите могат да се окажат дори по-лоши от режима, използващ изтребители, варелни бомби и химически оръжия срещу цивилни. С Русия и Иран твърдо зад гърба си, Асад остана непоклатим.

Така само една несвързана с Ал Каида опозиционна групировка остана с действителна мощ – новата коалиция от седем силни ислямистки групировки, наречени „Ислямски фронт“. Сред тях са Ахрар аш Шам, голяма салафитска дружина, „Армията на исляма“, която обединява групировки, действащи около столицата Дамаск. Фронтът се разграничи от военното крило на Сирийската национална коалиция, оглавявано от дезертиралия бригаден генерал Салим Идрис. Той се разграничи и от ИДИЛ.

Западните политически лидери обаче не са сигурни как да се отнасят с „Ислямския фронт“. Членовете на СНК го обявиха за твърде консервативен и недемократичен, но въпреки това се опитаха да изградят връзки с него. Американските дипломати поддържат контакти с него, но Западът като цяло внимава да не се сближават прекалено, понеже бойците му са отговорни за брутални нападения по религиозни причини срещу цивилни алауити в сирийския крайбрежен район – дом на религиозната общност на Асад.

Западът показа притеснението си на 11 септември, когато американски и британски високопоставени служители обявиха спирането на доставките на несмъртоносно оборудване за сирийските бунтовници в Северна Сирия, след като „Ислямският фронт“ превзе няколко бунтовнически бази и складове за оръжия край турската граница, принадлежащи на СНК. Два дена преди това Разан Зейтунех, адвокатка със светски възгледи, станала известна покрай мирните протести срещу режима преди две години, бе отвлечена от кантората си, вероятно от групировка от фронта.

Сега западните правителства изглеждат по-загрижени от джихадистката заплаха, отколкото от свалянето на Асад и режима му. Оттук и идеята, лансирана от ветерани на американската дипломация като Райън Крокър, че да се разговаря с Асад не е най-лошият възможен ход, още повече, че Западът вече си партнира с него по премахването на неговия химически арсенал.

Не е ясно кой в крайна сметка ще представлява сирийската опозиция в Женева. Руснаците предлагат групи извън коалицията. Макар че те и американците ще седнат на масата за преговори, не е ясно дали Иран и Саудитска Арабия, които финансират „Ислямския фронт“, ще бъдат там. Без тях ще бъде по-трудно да се сключи споразумение.

Сякаш за да напомни за голямата опасност, която създава агонията на Сирия, кола бомба избухна близо до ливанската граница със Сирия на 17 декември, вероятно заложена срещу Хизбула – ливанската шиитска въоръжена групировка, която се застъпи за Асад, задълбочавайки верските разделения в Ливан. Огромен приток от най-малко 1 милион сирийски бежанци, повечето от които мизерстващи, прави обстановката в Ливан с неговото смесено четиримилионно население все по-напрегната.

Много от тях са натъпкани в апартаменти, някои спят под мостове, други са във вече пренаселените палестински бежански лагери или са пръснати по палатки в адски студената долина Бекаа близо до сирийската граница. ООН смята, че притокът на сирийски бежанци в региона може да надхвърли 4 милиона до края на следващата година. До момента 2,3 милиона са избягали в чужбина, а 6,5 милиона са вътрешно разселени. Тази седмица ООН започна да набира помощ в размер на 6,5 милиарда долара – най-голямата сума, за която организацията някога е призовавала.

БТА