Тито, диктатор и легенда, се завръща в словенската памет

Франс прес

Йосип Броз Тито. Снимка: 24сата

Бившият комунистически лидер Тито, дълго време пренебрегван в независима Словения, интересува все повече и повече историците в страната в момент, когато на него е посветена изложба в Любляна.

Йосип Броз (1892-1980), наричан Тито, става ръководна фигура в Югославия през 1945 г. и след това е назначен за президент с доживотен мандат. Неговата личност – неумолим диктатор или ръководител от една апостериори идеализирана епоха, разделя словенското общество от независимостта през 1991 г. насам.

„Тито бе уважаван държавник, той не бе алчен и не запази нищо за себе си“, уверява Дамяна, 62-годишна жена, която срещаме заедно с внучката й на изложбата „Тито, една югославска икона“, която е открита в Любляна и ще продължи до края на февруари.

„Време е да има такава изложба“, преценява Роберт, роден 6 години след смъртта на бившия ръководител, за когото Тито е най-вече спомен от разговорите в семейството.

„Времената бяха по-добри“ в епохата на Тито, казва той: „Хората не печелеха повече пари, отколкото днес, но ценностите бяха различни, хората бяха по-добри, те имаха доверие един на друг“.

Идиличната представа влиза в противоречие с реалността за един Тито, безмилостен към хиляди политически опоненти, изпратени в специални затвори и лагери, най-вече на печално известния остров Голи оток, край днешна Хърватия. Много от тях изчезват завинаги.

Историкът Йоже Дежман се опасява от възхвала на един диктатор, отговорен за смъртта на 100 000 души – сътрудничили на нацистите, но също и цивилни, които се опитали да избягат от Югославия след 1945 г., но били арестувани, съдени и после екзекутирани.

„Тъжно е да видиш , че млади хора, чиито родители са ги заблуждавали цял живот за Тито, продължават да вярват, че те са имали право“, казва с раздразнение той. „Ние трябва да противостоим на този култ към Тито с факти, ние трябва да го изследваме критично“.

Изложбата представя серия лични предмети, видео свидетелства и снимки на Тито с лидери и филмови звезди от американския президент Ричард Никсън до императора на Етиопия Хайле Селасие, минавайки през актрисите Елизабет Тейлър и София Лорен. Стари броеве на френското списание „Пари Мач“ или американското „Тайм“ поместват негова снимка на първа страница.

„В много учебници Тито е представен положително, специално заради съпротивата му срещу нацизма и скъсването по-късно на отношенията със СССР“, обяснява за АФП Бозо Репе, историк от университета в Любляна.

Тито, дистанцирал се от Москва и Сталин от 1949 г., съумява умело да лавира между източния и западния блок. Югославският режим, макар да бе далеч от демократичен, все пак бе по-малко суров от тези в страните зад Желязната завеса.

Но според Йоже Дежман войните, които опустошиха и доведоха до разпадането на бившата югославска федерация през 90-те години, са основната причина за носталгията на словенците по ерата на Тито.

Макар бившият ръководител да отсъства от обществения дебат, книгите, разказващи за личния му живот, за неговите любови и дори за кулинарните му вкусове, се ползват с огромен успех на книжния пазар през последното десетилетие.

„Не го обожавам и не го ненавиждам“, твърди Соня, 22-годишна, внучка на Дамяна. „Моята баба ми е говорила за него и сега го виждам като човек от народа, с множество качества“. Изложбата не прикрива затворите, създадени за политическите опоненти.

„Ние не желаем да го съдим. Ние искаме всички хора, които идват тук, да разгледат експозицията и после да си изградят собствено мнение“, обяснява Мойца Поредош, организатор от името на агенцията Ti&To. Според нея е време Тито да се покаже като „историческа личност“ с всичките й нюанси.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.