Насилие в Румъния: КОЙ върши престъпленията срещу морала?

Общи моменти между протестите у нас и при съседите

Кадър от румънската телевизия „Времеа ноуа“ показва разправа с демонстранти против фракинга.

Между протестите тук и в Румъния има някои общи неща. Едно то е въпросът ‘Кой?’ Това е борбата ни с вредните решения на политическа класа. Общо е също медийното затъмнение, с което класата успява да си осигури за решения си в управлението. Само една малка телевизия в Букурещ отразява достоверно и цялостно протестните събития срещу златодобива с цианиди и газодобива с фракинг. Медийното затъмнение беше и тук по-рано – и по темата за шистовия газ, и когато от гражданска група “За Витоша” организирахме от края на 2011 година първите събития и протести срещу поправките на Цеко и Емо Фаса в Закона за горите. Затъмнението продължава и сега у нас, например за партията на Бареков и за Цветан Василев. Трето общо нещо е каузата за връщането на смисъла на думата морал и действието му в управлението. Всичко има  връзка с ‘Кой?’.

В България искащите оставка и морал в политиката са наричани от партийната опорно-точкова пропаганда лумпени, ултраси и ‘не-добре-с-главата’. В същото време продължават да кроят лобистки закони (пробутват ядрен реактор, Южен поток, закон за планините и др.) и да вземат решения в интерес само на олигархията, с която са срастнали (пробутват нечестна процедура за нов главен съдебен инспектор и недоносен проект за Наказателен кодекс часове преди празниците). Докато това става у нас, миналата седмица прокуратурата в Румъния повдигна обвинения за престъпления срещу морала към хора, излезли срещу аморалните действия на държавата и нефтено-газова корпорация, насилствено налагащи здравини и екологични рискове.

Във вторник властите в  Румъния повдигнаха обвинения срещу 37 (засега) протестиращи, участвали  в демонстрациите на 7-ми декември край с. Пунгещ, заради събарянето на оградата около платформата на “Шеврон”. Около 400 души протестираха срещу допуснатите от властта проучвания за шистов газ по доказано опасния метод хидравлично разбиване. Демонстрациите завършиха с арести и груба сила на жандармерията към жители на селото. Прокуратурата в област Васлуй разследва 28 протестиращи за разрушаване на имущество и престъпление срещу морала и други 9 души само за престъпление срещу морала. Румънският сайт Starea Natiunii съобщи, че според говорителя на районната прокуратура Михаела Манту, протестиращите са провокирали инциденти, обиждали жандармерията и са застрашили безопасността на работниците в обекта на “Шеврон”. Първото едва ли се е случило, още по-малко третото. Явно според обвинителите протестирането е моралното престъпление на 37-те, за което те могат да получат между 2 и 7 години затвор. Реалните морални престъпления обаче се правят от румънското правителство и от корпорацията “Шеврон”. Те най-общо са 3:

Морално престъпление 1- лъжа: Настоящите управляващи в Румъния дойдоха на власт с обещанието, че няма да допуснат проучване и добив на шистов газ чрез фракинг. Излъгаха. Американската петролна компания “Шеврон” получи разрешителни за проучване за шистов газ в три селища във Васлуй – община Бъчещ, село Пълтиниш, община Пунгещ, село Силищя, и община Гъгещ, село Попен. “Шеврон” от своя страна обикалят къщите и лъжат хората, че технологията им е безопасна.
Морално престъпление 2 – престъпна небрежност при  управленски решения, засягащи големи групи хора: Събрани са достатъчно доказателства, че фракингът поставя значителни реални и потенциални рискове за околната среда и здравето на хората. Какви по-точно са рисковете можете да видите тук: http://www.newmedia21.eu/analizi/predpazniyat-printsip-i-temata-za-shistoviya-gaz-izgubenata-risk-komunikatsiya/. Това обаче не попречи на управлението на ГЕРБ да се опита тихомълком да наложи технологията у нас, както и да се опита да отмени приетата след масови протести у нас забрана, чрез създаването на специална парламентарна комисия (http://www.newmedia21.eu/izsledvaniq/tyutyunev-dim-i-oblatsi-ot-shistov-gaz-v-tra-bite-na-profesionalni-zama-gliteli/). Не попречи и на Виктор Понта да наруши обещанието си към своите избиратели и румънския народ. Не пречи на на “Шеврон” да продължава да печели от сондите си, като осира тотално пейзажа, водата и въздуха за наша сметка и за дълго време.

Морално престъпление 3 – погазване на достойнството  на носителите на риск: Това е провалът на корпорацията “Шеврон” да направи достоверна и честна техническа и морална оценка на дейността си, да постигне обществено разбиране, и евентуално съгласие за поносимост на рисковете от проучването и добива на шистов газ. Съгласие около поносимостта е вероятно, ако например, при договаряне на  компенсации, ако има предварително съгласие, че има подходящи такива. Това е също и провалът на правителството да обясни решението си за концесиите, така че да не се налага да се изпраща жандармерия, насилие и репресии срещу местни хора.

Първите две морални престъпления са очевидни – лъжа и управленска  безотговорност. Ще обясня третото. В нормалните демокрации има управление на рискове и проблеми чрез публично общуване за тях – това е основна функция на връзките с обществеността (професията пъблик рилейшънс или ПР). Това са ключови неща от управлението на организациите и държава като сложни системи. Силно развитите и чувствителните граждански общества там дават бърз и силен отпор срещу заплахите, които им поставя крупния бизнес. Затова там държавата и компаниите използват практики за разширяване на гражданско участие при вземане на решения, свързани с рискове. Това не се прави в България и Румъния, защото тук им е по лесно да подкупят правителства и да се наложат с пропаганда и сила.

Относно морала, основата на риск мениджмънта е прилагането на универсалния етичен анализ от философията на Кант. Ако анализът на риска използва аргументи, като отговаря на трите общоприети норми за дълга, достойнство и уважение към всички замесени и морална добра воля, той може да осигури съвместимостта на решението с универсалния етичен принцип. Един от трите принципа в етичния анализ е зачитане на достойнството и уважение към всички замесени страни. Американските професори в науката за общуването се обединяват около тезата, че поддържането на достойнството и уважението на организацията към хората, носители на риск включва съчетаването на техните перспективи и ценности при вземането на решение, тъй като решението може да въздейства върху тях. Това е едното ключово практическо действие по поддържане на достойнство и уважение. Другото е съдействието за свободата на информиран избор за рисковете, които някой (правителство, корпорация) приема за приемливи.

И двете ключови действия по поддържане на достойнството и  уважението се организират по ясни формати за включване във вземането  на решения. Тези формати се различават по степента си на диалогичност и в идеалния вариант се използват всички заедно или се работи с комбинации от тях. Това са анкетните проучвания, фокус групите, коментари на материали в интерактивни страници, индивидуални срещи с предлагащите риска и с експерти, обществено обсъждане, съветнически бордове на заинтересовани страни, публични дискусионни събития, обществени инициативи за съвместно вземане на решения. Особено важни са последните три, които към момента не съществуват реално у нас и в Румъния.

Когато има сериозни индустриални рискове (какъвто е случая с шистовия газ и ядрените електроцентрали например) тези практики за демократично разширяване на публичността трябва да се прилагат във всички случаи. Протестните събития трябва да извоюват тези и подобни инструменти на пряка демокрация да се използват не само при рискове от технологии, а и при решения по основни проблеми и сектори в криза. Такива са например здравеопазването, образованието, съдебната система,  инженерния политически и нереален публичен процес. Иначе ще имаме дълги и нови кризи, още сблъсъци и повече страдание.

Ако приложим конкретни форми на пряка демокрация в законодателството, няма да се стига до такива отчаяни форми на гражданско неподчинение, каквито виждаме и у нас и при румънците. Тогава една или друга продажна власт няма да има поводи да скалъпва обвинения в престъпления срещу морала заради съборената ограда на “Шеврон” в Пунгещ или за бутането на оградите пред Парламента тук. Тези, които управляват сега обаче нямат интерес да се случват такива неща. Те имат интерес да наричат “морални престъпления” съпротивата срещу техните морални престъпления. Затова трябва да си ходят.

Виждаме, че оградите и морала често са взаимно изключващи се. Когато второто се деконструира, монтира се повече от първото. Затова и румънците, и ние ще имаме дълго да търсим пресечните точки между морала и политиката изпод купищата от опорни точки на държавна и корпоративна (олигархична) пропаганда, които се изсипват пред оградите на Авгиевите обори.

––––
Авторът е доктор по обществени комуникации и информационни науки и изследовател към катедрата на ЮНЕСКО “Комуникация и връзки с обществеността” във ФЖМК на Софийския университет. Дисертацията му е на тема “Риск комуникация за намаляване на опасността от кризи с екологични и здравни последици. Комуникация при атомните електроцентрали и газодобивната индустрия”(фракинга за шистов газ). Член е на Съюза на учените в България, на Българската антиядрена коалиция и на партия “Зелените”.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.