Евразийският съюз – нов СССР или всеки срещу всеки?

Колаж: иносми

Руският президент Владимир Путин се кани през 2015 г. да създаде де факто първообраз на нов Съветски съюз съвместно с Беларус и Казахстан. Проблемът е само там, че нито беларуският му колега Александър Лукашенко, нито казахстанският Нурсултан Назарбаев желаят по-тясно интеграция. Разногласията идат оттам, че всеки се води от различни мотиви.

Путин, Назарбаев и Лукашенко са на съвсем различни мнения по въпроса какво трябва да представлява Евразийският икономически съюз, коментира авторът Максим Швейц. Руският президент се опитва да разшири своите владения и по примера на СССР да постави партньорите си във васално положение. А лидерите на Беларус и на Казахстан с всички сили се противят срещу тази „доброволно-принудителна“ политическа интеграция.

Русия настоява новото обединение, предвиждащо още по-тясна икономическа и политическа интеграция между тримата партньори, да бъде създадено незабавно – до 2015 година. Беларус и Казахстан не споделят копненията на Русия и приканват своя партньор „да забави топката“. Натрупали се били вече доста съдържателни критики срещу днешния Митнически съюз, а той всъщност не бил и доизграден – защо да се бърза толкова с новия проект.

Според експерти обаче съюзниците на Путин се дърпат по други причини – авторитарните лидери в Беларус и Казахстан не искат да отделят за Москва част от държавния суверенитет. Нито Лукашенко, нито Назарбаев желаят да са васали на Кремъл. При всяко положение преговорите за Евразийски икономически съюз догодина ще продължат. И всички виждат, че никак няма да са лесни.

Етапите на интеграция, според представите на Москва, предвиждат до 1 март 2014 г. да се изработи списък с изключенията и ограниченията, които ще се запазят в рамките на Митническия съюз и Единното икономическо пространство, да бъдат посочени и конкретни срокове за премахването им. До 1 май трябва да бъде подписан съюзният договор. А следващото шестмесечие до 1 януари 2015 г. остава за съгласуване на техническите подробности и уреждане на спорните въпроси.

Москва очаква всичко да мине гладко, бързо и без усложнения, но тези планове не се харесват на много от ключовите й партньори. Лукашенко примерно цели да издейства от Русия по-големи отстъпки в търговската сфера и по-малко политически искания. Той заяви по-специално, че страните от Евразийския икономически съюз трябва „да разглеждат взаимно стоките на другия като свои собствени“, при това без „никакви изключения и ограничения“, включително за газа и петрола. „Трябва да запишем и компетенциите – кой за какво отговаря, за да не казват после, че някой се бърка в чужди въпроси“, изтъкна той.

Бащицата всъщност има за какво да се обижда. Москва редовно води с него „търговски войни“ – нищо че, юридически погледнато, те са забранени между членките на Митническия съюз. Освен това Лукашенко все още не е склонил Москва да не облага с износни мита суровия петрол, доставян на Беларус. Става дума за двата милиарда долара, които биха помогнали на Бащицата да балансира държавния си бюджет. Този път обаче Москва не бърза да си плати за сговорчивостта му.

Лукашенко заяви също, че „Митническият съюз трябва да има статут на международна организация, което ще осигури възможност да действа ефективно (. . .); трябва също ясно и предметно да се разграничат компетенциите и на самия съюз, и на страните членки“. „Логично е да се запише в кои сфери държавите ни ще имат компетенции, осъществими чрез съгласувана политика“, отбеляза той. Москва няма намерение да обсъжда, камо ли да
подписва споразумения, регламентиращи този аспект от взаимовръзките. За нея е къде по-удобно всички спорни въпроси да се решават „в движение“. Бащицата пък иска да се презастрахова срещу евентуални ексцесии в случай, че нарасне влиянието на Москва.

Назарбаев също има претенции. Той предупреди двамата си колеги да не „политизират“ излишно новия съюз. „Виждаме какъв е резултатът“, прозрачно намекна той за ЕС и несбъднатата му засега асоциирана членка – Украйна. И предложи „в договора за Евразийски икономически съюз да не се включват постановки извън сферата на икономическата интеграция“. Изказа се по-специално против точките, уеднаквяващи наказанията за криминални и административни нарушения. И обобщи: сътрудничеството между партньорите в Митническия съюз трябва да се свежда до споразумения „само в икономическата сфера“.

Лидерът на Казахстан не харесва и това, че всички ръководни постове в различните органи към междудържавните комисии се заемат от представители на Русия, а не от беларуски или казахстански. „Някои началници на отдели имат по трима-четирима заместници и всички са от Русия“, оплака се Назарбаев. „Това е ненормално – да не се изпълняват решенията на цели трима президенти!“, подкрепи своя колега Лукашенко.

Русия обаче има принципно различно виждане. Според Москва интеграционните процеси между трите държави едва започват, затова трябва да продължат бързо и без никакви ограничения. Вероятно Путин като главен идеолог на интеграцията в постсъветското пространство разчита политическата тежест на партньорите му в Митническия съюз да се определя според БВП на страните участнички.

Назарбаев и Лукашенко настояват за „равноправно съюзяване“. Казахстанският лидер дори подчертава: „Не реставрираме СССР, а създаваме ново, модерно обединение. Спортистите знаят, че тройка лодка със силни гребци винаги изпреварва самотните състезатели. Ако пък се стигне до осморка – вратите ни са отворени, скоростта направо ще е страхотна“.

Путин не се противопостави открито на своите партньори. Засега просто няма нужда да го прави. Но започнат ли Лукашенко и Назарбаев да провалят сроковете за подготовка и ратификация на новите документи – Путин тутакси ще включи любимите си инструменти за натиск: промяна в цените на горивата, затваряне на руския пазар за стоки на съседите и т. н. Тъй че не е зле да се замислят Украйна, Киргизстан и Армения, които вече сериозно поглеждат към членство в Митническия, а после и в Евразийския икономически съюз . . .

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.