Преди 40 години Солженицин разкрива пред Запада истината за „Архипелаг ГУЛАГ“

Франс прес

Александър Солженицин като лагерник през 1953 г.

Преди 40 години – на 28 декември 1973 г., в Париж излиза трудът на Александър Солженицин „Архипелаг ГУЛАГ“. Нареждана сред най-значимите книги на 20-и век, тази антология на сталинския терор променя погледа на хората от Запада върху Съветския съюз.

Разкритията за мащаба на сталинските репресии ги хвърлят в страшен потрес: стотици хиляди избити по бързата процедура, организиран масов глад, милиони затворници, депортирани цели народи (като кримските татари), милиони жертви…

Публикувана първо на руски от ИМКА-Прес – издателство на емиграцията, книгата е преведена на близо 40 езика и отпечатана в десетина милиона екземпляра в цял свят. Думата „ГУЛАГ“ (съкращение от „Главно управление на лагерите“) влиза в говоримия език.

„Ако съдим по въздействието на едно произведение върху хода на световната история, това безспорно е книгата с най-голямо влияние през 20-и век“, твърди литературният агент на Солженицин – френският издател Клод Дюран.

Реакцията на Кремъл не закъснява: два месеца след излизането на книгата Солженицин е арестуван, лишен от гражданство и експулсиран от СССР. Завръща се в Русия през 1994 г. след двайсетгодишно изгнание.

В Съветския съюз хората си предават от ръка на ръка томчетата, издадени на руски в Париж, препечатват ги на машина или правят фотокопия.

„Книгата на Солженицин ни потресе. Още от първите страници (. . .) пред нас се издигна мрачният свят от сиви лагери, обкръжени с бодлива тел, килии за мъчения (. . .) Смъртоносните заледени мини на Колима и Норилск – съдбата на много милиони наши съграждани“, разказва в мемоарите си дисидентът Андрей Сахаров, Нобелов лауреат за мир.

Години лагер заплашват всекиго, който има вкъщи екземпляр от книгата или я заеме на приятел – сиреч „разпространява антисъветска пропаганда“. Дисидентът Балис Гаяускас получава през 1978 г. десетгодишна присъда, загдето превежда книгата на литовски език.

Солженицин написва „Архипелаг ГУЛАГ“ с помощта на множество бивши затворници, потърсили го след излизането на „Един ден на Иван Денисович“ през 1962 г. Това е първата книга в Съветския съюз, разказваща за сталинските лагери.

В творбата, издадена по време на краткотрайната десталинизация, разпоредена от Никита Хрушчов, Солженицин използва спомени от седемте години, прекарани в ГУЛАГ. Изпратен е там, защото критикува Сталин в писмо до свой приятел.

„Писаха ми хиляди бивши затворници, след като излезе „Иван Денисович“. Тогава разбрах, че съдбата ми изпраща необходимото. Материалите за написване на „Архипелага“ стигнаха до мен благодарение на тях“, заявява Солженицин в интервю през 2007 г., месеци преди смъртта си.

Тези многобройни свидетелства обогатяват книгата, разказваща за фараонските строежи в системата на ГУЛАГ, за изтезанията, на които подлагат заподозрените, за лагерите в Колима, за бунтовете и избягалите в тайгата, за умрелите от глад и студ, за това как се работи в Сибир при минус 50 градуса . . .

Солженицин се труди над книгата десет години в най-дълбока тайна, защото десталинизацията бързо е спряна – той е станал подозрителна личност и живее под надзора на КГБ.

Верни другари, наричани от него „невидимите“, му помагат в проучванията, препечатват ръкописите, укриват ги, снимат ги на микрофилми и уреждат да бъдат изнесени на Запад, докато се чака разрешение за издаването им.

„Той работеше в много трудни условия. Трябваше винаги да предусеща къде да скрие ръкописите си. Пишеше, без никога да вижда пред себе си всичко, над което се труди. Отбелязваше си в тефтери: това да се вмъкне в глава еди коя-си, а глава еди коя-си е скрита в Естония, друга пък в Москва . . .“, спомня си една от „невидимите“ – Елена Чуковская.

„Архипелаг ГУЛАГ“ си остава „най-важната книга за хората от моето поколение и днес не е изгубил нищо от своето значение“, заявява Арсений Рогински, председател на дружеството „Мемориал“, събиращо данни за репресиите в СССР.

„Той описва великолепно появата на ГУЛАГ и действието на системата, а в центъра на историята винаги поставя Човека, както може да стори само велик писател“, изтъква Рогински.

Солженицин дарява цялата сума от авторските си права върху „Архипелаг ГУЛАГ“ за подпомагане на политическите затворници в СССР чак до рухването на комунистическия режим.

БТА

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.