Ще хукнат ли българите на Запад? Две трети от британците нямат нищо против

Снимка: Уебшотс

Над две трети от британците ще посрещнат българските и румънските имигранти с добре дошли след падането на трудовите ограничения, ако се интегрират и работят здраво, показва проучване на общественото мнение, публикувано днес във вестник „Гардиън“.

68 процента от участниците в сондажа, проведен от института Ипсос МОРИ (Ipsos MORI), ще са доволни да приемат имигранти от двете източноевропейски страни, които знаят английски език, имат работа, плащат си данъците и се интегрират в местната общност. Положителното отношение е най-силно сред анкетираните във възрастовата група между 35 и 44 години, 72 процента.

Британците ще посрещнат българските и румънските имигранти с добре дошли, въпреки изблика на антиимигрантска риторика от страна на водещи политици, отбелязва „Гардиън“. Проучването е било проведено след интервюто на българския президент Росен Плевнелиев за неделното издание на „Гардиън“, „Обзървър“, в което той предупреди британското правителство да не се отказва от традиционната си толерантност към имигрантите за сметка на изолацията.

Британският министър на бизнеса Винсънт Кейбъл, който е от по-малкия партньор в управляващата коалиция, либералните демократи, отговори на призива на Плевнелиев, като обвини премиера Дейвид Камерън и неговата Консервативна партия, че водят вредна популистка политика по имиграционните въпроси.

Въпреки негативната пиар кампания обаче, отчита „Гардиън“, само един на четирима британци, 24 процента, смята, че ограничаването на свободата на движение на хората трябва да е приоритет за Великобритания в Европейския съюз. Аналогичен дял от анкетираните, 26 процента, е на мнение, че страната трябва да напусне ЕС, ако той не промени правилата си в областта на имиграцията.

Според близо половината британци, 45 процента, спазването на изискването за плащане на минимална работна заплата е едно от най-ефикасните средства за прекратяване на практиката да бъдат подбивани възнагражденията на местните работници от европейски имигранти. Значително мнозинство, 63 процента, се обявяват за затягане на правилата на социалната система.

Още по темата: Очаква ли се приток на имигранти от двете страни в Западна Европа

Под заглавие „С падането на европейските бариери българите усещат привличането на Запада“ американският вестник „Ню Йорк таймс“ публикува обширен репортаж за причините, които карат българите да емигрират. „Един поглед върху данните за доходите показва защо българите и румънците може да продължат да търсят по-добър живот“, посочва изданието, отбелязвайки, че според статистиката на Евростат най-богатите 20 процента от българите и румънците имат по-нисък среден доход от най-бедните 20 процента от хората във Великобритания, Франция, Германия или някоя от другите богати европейски държави.

„Очевидно, това не означава непременно, че да бъдеш беден във Великобритания, Франция или Германия е по-добре, отколкото да бъдеш в горните нива по доход в България или Румъния: цената на живота е много по-ниска в София, отколкото в Лондон. Но примамката на по-високото заплащане не може да бъде пренебрегната, когато ограниченията паднат“, посочва „Ню Йорк таймс“.

Друга причина, която кара българите да напускат страната си, според американското издание е „широко разпространеното разочарование от няколко последователни правителства, корупцията и неспособността на страната да се освободи от съветското влияние“. „Ню Йорк таймс“ отбелязва всекидневните протести в София от лятото насам, коментирайки, че в София не е трудно да се намерят недоволни хора.

Американският вестник пише, че предстоящото отпадане на трудовите бариери предизвиква безпокойство най-вече във Великобритания, която през последното десетилетие беше залята от полски имигранти. „Ню Йорк таймс“ обаче подчертава, че в действителност никой не знае какво ще се случи след 1 януари и цитира скорошно изследване на американския Институт за демокрация, според което през следващите пет години във Великобритания ще пристигнат най-малко 385 000 българи и румънци. Изданието цитира финансовия министър Петър Чобанов и български експерти, според които в нивата на емиграция няма да настъпи съществена промяна.

Очакваният приток на българи и румънци продължава да е във фокуса на внимание и на британските медии. „Сега, след като Коледа мина, е време отново да се паникьосаме заради имигрантите“, пише иронично вестник „Индипендънт“. Изданието критикува появата на премиера Дейвид Камерън по време на акция за залавяне на нелегални имигранти в лондонския квартал Саутхол. „Можете ли да си представите жест, който по-добре да отговаря на духа на Коледа“, коментира вестникът.

Под заглавие „Ако хората идват във Великобритания, разбира се, то е, за да допринесат на обществото“ „Гардиън“ публикува разговори с български и румънски студенти и професионалисти. „Всички са шокирани от това, че дясната британска преса ги обрисува като разбойници“, отбелязва изданието. „Едно нервно коалиционно правителство побърза да наложи мерки, за да принуди новопристигналите да чакат по-дълго, преди да поискат помощи и още по-скандално – призовава за широк дебат за принципа на свободното движение в ЕС и може би дори за ограничаване на миграцията в ЕС.

Говорейки със студенти, професионалисти, работници и правителствени служители в Букурещ и София, нещата изглеждат не толкова драматични“, подчертава „Гардиън“. Изданието публикува и репортаж от градчето Питърбъро, където жители и представители на местните власти изразяват тревога от това, че всъщност не се знае какъв брой имигранти от България и Румъния се очакват.

Френският „Либерасион“ представя темата за българските и румънските имигранти от гледна точка на проблема с ромите. Под заглавие „Ромите и Шенген, голямата пропаганда“ левоцентристкото издание коментира, че дебатът за ромите, в който се включи както националистическата партия Национален фронт, така и правителството и журналисти, е най-голямата лъжа на годината във Франция.

Баварските консерватори, които са в управляващата коалиция на германския канцлер, искат да ограничат потока от българи и румънци, които биха дошли в Германия да получават социални помощи, а германските общини отправиха призив за помощ към правителството. „При сегашните схващания не успяваме да интегрираме бедните имигранти в обществото“, заявява в статия във в. „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ председателят на германската федерация на общините Щефан Артикус.

Германските общини очакват да се изправят пред нови предизвикателства с отварянето на германския трудов пазар за българите и румънците от 1 януари, добавя той и изтъква, че напливът от граждани на тези две страни, който вече е нараснал през последните години, води до увеличение на разходите за градовете, които ги приемат и им осигуряват медицински грижи, социални работници, преводачи и езикови курсове.
БТА

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.