Полша се изправя пред трудна година

в. Газета виборча

Доналд Туск. Снимка: вядомошчи

Тежка година ни чака, дами и господа. Мъчителна, изискваща, емоционална и решаваща. Както е известно, предстоящата 2014 г. слага началото на изборен маратон. Това няма да бъдат най-важните избори, но те ще бъдат важни. Европейските – защото през следващия мандат на ЕП съюзът ще трябва да решава какво да прави със себе си по-нататък, а това ще има въздействие и върху нас. Местните – защото в общините са най-важните финансови и кадрови резерви на партиите.

И едните, и другите избори са важни преди всичко защото ще предопределят тенденциите преди парламентарните и президентските избори. Който спечели през 2014 г., той и после ще се справи с трудностите. Защото политиците, спонсорите, медиите и избирателите тежнеят към победителите. А през 2015 г. залогът ще бъде цялата власт в страната. Поради всичко това на политическата сцена вече цари нервна суматоха.

Десницата около „Право и справедливост“ (ПиС) подгрява своите големи паранои. За коалиция вече не може да се говори и затова нейното място се заема от конструкцията, описана в книгата „Ведомствените деца“. В нея всички „чужди“ са заклеймявани за нещо. И този път не винаги за нещо конкретно като например лустрацията. Съавторът Йежи Таргалски обясни в интервю, че са достатъчни „идейните и менталните обвързаности“ на „чуждите“.

От друга страна Антони Мачеревич подгрява говоренето за катастрофата край Смоленск (в която през 2010 г. загина президентът Лех Качински заедно с още близо 200 полски политици, военни и общественици – бел. прев.), причина за която била експлозия във въздуха. А епископите яхнаха сексологичния кон и ще препускат върху него, крещейки срещу „холокоста от абортите“ и „гей пропагандата“. Но това са само увертюри. В решаващия момента цялата тази формация ще получи подкрепата на Владимир Путин. Президентът на Русия знае кога да приключи следствието и да върне на Полша останките от самолета, така че да постигне предвиждания ефект.

Десницата около Балцерович, чието политическо знаме се носи от Ярослав Говин, също бързо набира скорост. В тяхната стратегия мястото на смоленската катастрофа се заема от промените в закона за пенсионния фонд, мястото на „ведомствените деца“ – от социалистите, а на Епископата – от Фондацията за гражданско развитие. Но съдържанието, формата, остротата и динамиката на истерията са подобни.

И колкото повече наближават изборите, ще се явяват толкова повече скрити социалисти или всъщност фашисти (по схемата: абортите „са всъщност холокост“). Защото фашизмът се оказва вариант на левицата, както ни убеждава Йона Голдберг в ентусиасткия си увод към книгата на Лешек Балцерович „Левият фашизъм“.

Там фашистки са „Ню Йорк таймс“, студентското движение от 60-те години и Барак Обама. Такъв е, разбира се, и полският премиер Доналд Туск, макар че Голдберг не го споменава. Според този наратив над Полша е надвиснал призракът на фашизма, защото „неосоциализмът залива нашите мозъци“. И както е при Таргалски, убийственото зло се е стаило в „идейните и менталните обвързаности“.

По този начин двете течения на отчетливата десница се сближават една към друга и към оформянето на съвместна алтернатива на евентуалното бъдещо правителство с участието на „Гражданската платформа“ (ГП) на Туск (вкл. Полската селска партия или Съюза на демократичната левица). Лидерът на ПиС Ярослав Качински намеква, че „с Говин може да се гради нова Полша“. Готви се общ кръстоносен поход срещу „фашистите“ (левицата) и „холокоста“ (абортите).

Този проблем е толкова сериозен, че пред него рухва лагерът на разума. Даже президентът Бронислав Коморовски си търси място по средата между центъра и интегриращия се лагер на десницата. Целта му е да бъде преизбран, което ще затвори пътя на ПиС към цялата власт. Това е оправдано до голяма степен, защото Коморовски се нуждае от подкрепата на избирателите, които не одобряват Туск.

Но президентът прави още една крачка. Критикувайки Туск по въпроса за пенсионния фонд, сантиментално се връща към своето участие в правителството на Йежи Бузек – последният кабинет, който обединяваше двете течения на твърдата десница. Това подтиква избирателите на ГП да преосмислят своя избор и поражда напрежение в тази партия, която все още лиже рани от вътрешнопартийните си избори, а освен това увеличава шансовете на ПиС да се сдобие с властта.

Силите са изравнени. Резултатът може да бъде определен от случайност, но едно е сигурно – тази година ни чака политически ад. И трябва много да положим много усилия, за да не потънем задълго в него.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.