Гърция през 2014 г.: цифрите се подобряват, проблемите се влошават

Асошиейтед прес

Гърция пое председателството на Европейския съюз в сряда, започвайки 2014 г. с обещание от правителството да измъкне страната от продължаващата шест години рецесия, да поддържа балансиран бюджет и да сложи край на финансовата криза, разтърсила еврозоната.

„През 2014 г. Гърция ще се завърне на пазарите и ще започне отново да става нормална държава,“ каза в телевизионното си обръщение по случай Нова година премиерът Андонис Самарас. „След шест безкрайни, болезнени години, 2014 ще възвести перспективата за растеж… А важното е, че избегнахме най-лошото“.

Дали наистина е така?

Гърция, на която вече бяха изплатени по-голямата част от спасителните заеми на стойност 240 милиарда евро, все още има прекомерно висок държавен дълг, изправена е пред заплахата от подновяване на политическата нестабилност, има над една четвърт безработни и упорито се плъзга към бедност.

Гърците посрещнаха Нова година след много часове, прекарани на опашки в данъчните служби, за да платят навреме събираните налози. А в столицата на страната тази зима след десетилетия се върна гъстият смог, след като домакинствата, останали без отопление, започнаха да хвърлят в огъня дърва и боклуци, за да се сгреят.

Ето някои от най-належащите проблеми на Гърция:

БЕЗ РАБОТА, БЕЗ ОСИГУРОВКИ

Гръцката финансова криза заличи около една четвърт от икономиката на Гърция и грубо около милион работни места. От 7,2 преди рецесията през 2008 г. безработицата направи огромен скок, достигайки 27 процента през третото тримесечие на 2013 г., което докара на страната най-лошия рейтинг за заетостта сред 34 напреднали икономики според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, базирана в Париж.

Над 70 процента от безработните са без работа повече от година, като мнозинството от тях разчитат на благотворителност, след като са загубили месечните си социални помощи и медицински осигуровки.

„Немислимо е някой, сполетян от нещастието да остане без работа, да не може да получи приличен достъп до медицинска грижа“ казва Йоргос Патулис, ръководител на Атинската медицинска асоциация.

Най-тежко засегнатите, по думите му, са онези с хронични болести, безработните родители, които искат да ваксинират децата си, и пациентите, които се нуждаят от скъпи лекарства, в т.ч. за лечение на рак.

„По наши оценки около два милиона души от общо осем милиона, за които това се изисква, са без медицински осигуровки и изглежда проблемът ще продължи и през 2014 г.“, казва Патулис. „Това е нещо като да поставяш динамит под общественото здраве на страната“.

БРЪСНАРСКА БЮРОКРАЦИЯ

Правителствата, които защитават спасителните програми, се опитват да стимулират заетостта, като орязват минималната заплата и намаляват трудовите права и разпоредбите за защита на пазара – либерализирайки всичко – от лицензи за камиони до кварталните пекарни.

Данните за безработицата обаче продължават да се влошават и критиците твърдят, че системата все още се задушава от прекомерна бюрокрация.

Безработният бръснар Спирос Прифтис се опитва да открие свой собствен фризьорски салон от около три години в курорт на родния му остров Корфу, а още не е ясно какъв е статутът на дипломата му за фризьорски умения, получена в частен колеж.

„За да откриете фризьорски салон в Гърция, са нужни пет години: две години за диплома, две години като чирак и една, за да уредиш документите,“ казва 37-годишният мъж.

„Пет години! Какво, да не би да съм сърдечен хирург? Само искам да отворя салон.“

Отчаян Прифтис започнал да пише десетки жалби и да ги праща на гръцките власти, на еврокомисаря по икономическите и валутни въпроси Оли Рен и на изпълнителния директор на МВФ Кристин Лагард.

Някои от писмата не получили отговор. А обикновено строгите преговарящи от ЕС и МВФ му обещали да обсъдят неговия случай с правителството при инспекциите им в Атина. Той още очаква новини.

ПОЛИТИЧЕСКИ РИСК

Гърция е управлявана от трето в рамките на две години правителство, застъпващо се за спасителната програма, а непопулярните мерки за икономии изчерпват обществената подкрепа за партиите, които ги подкрепят. Премиерът консерватор Самарас ръководи сегашната коалиция, като подкрепата му в 300-местния парламент се сви през последните 18 месеца от 179 депутати до 153.

Самарас в последно време изостава в проучванията след лявата партия Сириза, която иска радикално да предоговори или дори да скъса кредитните споразумения, заявявайки, че те не са довели до възстановяване и са социално катастрофални.

Сириза обещава да се опита да свали правителството на двойните избори през май за местни орани на властта и Европейски парламент.

„През 2014 ще оставим зад гърба си декадентската политическа система, довела страната до банкрут, система на корупция и рушвети“, каза лидерът на Сириза Алексис Ципрас, който тази година навършва 40. Проучванията показват, че и двете водещи партии не получават нужната подкрепа за самостоятелно управление.

Обществената симпатия към крайнодясната партия Златна зора междувременно остава силна – около 9 процента според анкетите, въпреки изпращането в затвора на ръководството й по обвинения в криминални действия и появилия се наскоро видеозапис, показващ висши партийни функционери, приветстващи нови членове с нацистки поздрав.

ПЛАНИНА ОТ ДЪЛГОВЕ

Въпреки лошите новини малцина са онези, които се съмняват, че финансовото положение на Гърция бавно се подобрява с овладяването на прекомерните разходи и намаляването на раздутия преди държавен сектор.

Има и още добри новини: Кредитният рейтинг на страната е започнал да се изкачва над територията на „junk“ (т.е. на кредити с висок инвестиционен риск). Атинската фондова борса закри сесията си във вторник, последния ден на търговия за годината, при равнище 1162,68 пункта, все още доста под нивото преди рецесията, но с впечатляващото покачване от 28 процента през годината. Лихвите също продължиха да падат от рекордно високите нива по време на кризата, като доходността на 10-годишните облигации с падеж през 2013 г. достигна 8,42 процента от около 13 процента в края на март.

Положението на все още слабата икономика ще бъде утежнено от държавен дълг от 176 процента от БВП през тази година, което ще остави Атина в належаща нужда от допълнително облекчаване на дълга от страна на нейните кредитори. Самарас иска да избегне прибягването към нова спасителна помощ, за да покрие очакваната през 2014 г. дупка в бюджета, и вместо това се надява да се върне на пазарите за облигации след четиригодишно отсъствие.

„Съществен фактор е дали може да има поне скромна емисия облигации на международните пазари. Това може да отбележи края на спасителната програма и да има изключително важно политическо въздействие,“ каза Теодорос Кринтас, изпълнителен директор на компанията Attica Wealth Management.

„Така че аз мисля, че 2014 г. ще бъде година без сценарий за компромиси. Нещата или ще тръгнат добре, или ще тръгнат зле. Или ще се развият много по-положително от 2013 г., или ще бъде година на големи турбуленции. Нещата няма да са както обикновено, това е сигурно“.

БТА