Македония: след година на песимизъм, оптимизмът е насочен към 2014 г.

Дойче веле

Македония остави зад себе си една година на политическа и интегративна стагнация и трудна икономическа година, която стопанството преживя в постоянен гърч за оцеляване.

Измина още една тежка година за икономиката, политиката, интегративните процеси. В условия на неоздравена световна икономика и последиците от това, властите смятат, че Македония още един път успешно и жилаво се е справила с предизвикателствата в икономически план. Като доказателство за това посочват оценките на важни международни институции.

Македония е в списъка на десетте икономики с най-големи подобрения в облекченията за правене на бизнес, оцени Световната банка, добавяйки, че в страната са проведени шест регулаторни реформи, които са облекчили бизнеса на предприемачите. Македония е на 43-о място от общо 177 страни в списъка на индекса на икономическите свободи за 2013 г., според резултатите от изследването на американската фондация „Херитидж“ и вестник „Уолстрийт джърнъл“, което я прави най-добре позиционирана сред страните в региона, и на 21-во място сред европейските държави.

Намаляване на безработицата

Премиерът Груевски смята за най-голям успех през 2013 г. намаляването на безработицата, която от над 30 процента сега е 28,7 на сто. За опозицията този процент не е реален, тъй като смята, че е постигнат с административно изтриване на безработните от регистрация. На правителствените цифри не вярват и световните медии. Заради безработицата от 30 процента, Си Ен Ен неотдавна постави Македония сред петте най-лоши икономики в света, а лондонският „Икономист“ – в групата на страните, в които през 2014 г. съществува голям риск от социални безредици.

Но данните говорят, че в сферата на заетостта все пак има придвижване. Според директора на Дирекцията за технологично-индустриални развойни зони Виктор Мизо броят на работещите в зоните тази година е достигнал 2 500, за разлика от миналата година, когато бе 1 270. Предвижданията за 2014 г., само от съществуващите капацитети, са за 3 500 работни места.

Управляващата ВМРО-ДПМНЕ съобщи, че с активната политика на правителството за заетост са били открити 30 524 работни места. Освен наемането на работа във фабриките в свободните зони, с мерки за самонаемане са открити 5 798 работни места, със субсидии на Агенцията по заетостта – 4 807 работни места, с мярката „Обучение за известен работодател“ – 6 591 места, с „практиките“ – 759 работни места и с „Обучение за личен бизнес“ – 1 914 работни места.

Правителството, водено от ВМРО-ДПМНЕ, е работило, работи и в бъдеще ще продължи да работи със засилено темпо, с цел още по-голямо намаляване на безработицата, обяви управляващата партия.

Работа искат и стопанските дейци, за които 2013 г. премина в гърч за оцеляване и намиране на пазари. Председателят на Стопанската камара на Македония Бранко Азески оцени 2013 г. като трудна година за стопанството, но като една от най-добрите по отношение на сътрудничеството с правителството – договорено е разчистване на дълговете от ДДС, финансова подкрепа чрез кредити от ЕИБ и инвестиции в инфраструктурата.

През последното тримесечие започна да се буди оптимизъм сред стопанските дейци заради съживяването на икономическата активност сред петте най-важни външно-търговски партньори, което е сигурен индикатор за македонските бизнесмени, че ще се стигне до увеличаване на поръчките, а с това и до придвижване на македонската икономика. Стратегически въпрос е през 2014 г. да се отвори въпросът за приемане на закон за насърчаване на местните инвеститори, с това те да получат подкрепа в този процес и да продължат своята инвестиционна дейност, заяви Азески.

Искането е съвсем разбираемо, ако се вземат предвид данните, че от компаниите инвеститори, които работят в технологично-индустриалните развойни зони „Щип“, „Скопие 1“ и „Скопие 2“, износът, който реализираха до края на годината се очакваше да бъде над 760 милиона евро.

В следващата година 2014 г. се очаква този износ да се увеличи с 50 процента и да достигне 1,2 милиарда евро. Потенциално участието на износа от индустриалните зони в общия македонски износ може да бъде една трета, заяви Мизо.

В момента най-тревожно е увеличаването на държавния дълг. До октомври държавният дълг на централното правителство се покачи на 34,5 процента от БВП, което представлява най-високо ниво от 2005 г. досега. Премиерът Груевски уверява, че и със сегашните параметри Македония е сред най-ниско задлъжнелите страни в Европа, но икономистите предупреждават, че тази проблематика трябва да се гледа през призмата на капацитета на македонската икономика за финансиране на бюджетните дефицити и способността за нормално обслужване на държавния дълг, имайки предвид слабия износ на македонската икономика. В края на тази година Световната банка даде позитивна оценка за икономическото положение в страната, но предупреди за темпото на трупане на държавен дълг и поиска той да бъде контролиран.

Стагнация в интеграциите

В политически и интеграционен план зад Македония остава една година на цялостна стагнация. Санирането на последиците от събитията на 24 декември предишната година (тогава имаше сблъсъци във и извън сградата на македонския парламент – бел. ред.) отне много политическа енергия и време. От договора от 1 март до приемането на доклада на ад хок комисията за събитията на 24 декември към края на август измина точно половин година – време, което партиите явно изгубиха в утвърждаване на своите неотстъпчиви позиции. Стево Пендаровски, университетски професор и анализатор на политическите и интегративните процеси в Македония казва, че през 2013 г. Македония като държава е достигнала най-ниската точка от своята независимост до днес по всички параметри – икономика, демокрация, интеграции.

„Държавата на политически затворници, с най-голям спад в медийните свободи и най-малко инвестиции на Балканите, не е само външно блокирана. Повече ме тревожи вътрешната блокада, в която властта няма продуктивен диалог на практика с две трети от обществото. Не съм съгласен с тезата, че вътрешното загниване е само заради гръцката блокада. Очевидно е, че демократичният капацитет на управляващата структура е лимитиран и тук много няма да помогне евентуалното започване на преговори с ЕС. Унгария, и до неотдавна Италия, са само последните примери на европейски държави, в които вместо власт на институциите имаме еднолична власт. Две неща са необходими. Първо – размразяване на двустранните отношения със САЩ и трите най-големи членки на ЕС. Второ – важните политически субекти да реформират държавните стратегически приоритети в сега вече значително изменения регионален контекст, в който всички напредват, освен ние и Босна. Това подразбира опит за най-широк възможен политически и междуетнически консенсус за това дали оставаме на евроатлантическия път или не. Аз съм доста резервиран, че това ще се случи. Докато македонската власт смята опозицията за антинационална, дотогава гръцкото председателство на ЕС за нас няма значение. На нас отчаяно ни трябват добри новини от Скопие, ако чакаме добри вести от Атина, ще има да чакаме“, казва Пендаровски.

Посято ли е семето?

Договорът с Русия за отсечка на газопровода „Южен поток“ и подписаният договор с Китай на стойност 580 милиона долара, предназначени за изграждане на две пътни отсечки, може би хвърлят по-различна светлина върху насоката, която е избрала Македония. Но според икономистите в силния процес на глобализация, интересът към интеграцията не бива да се оценява чрез интересите в икономиката. Всяка страна трябва да защитава своите икономически интереси, за да осъществи начертаните цели. Македонското правителство в следващата 2014 г. очаква нови инвестиции, обещава увеличаване на пенсиите и на социалните помощи през март с 5 процента, а също толкова голямо увеличаване на заплатите през декември. През 2014 г. не е планирано увеличаване на данъците.

Македония през 2014 г. я очакват президентски избори, а не са изключени и предсрочни парламентарни в същия период.

Гражданите все по-често поставят въпроса – кога Македония ще тръгне напред? Ще се случи ли това през 2014 г.? Колко дълго ще пътуваме до Брюксел? Македонски професор по философия има алегоричен отговор на този въпрос: „Много символична е приказката за чудото на китайския бамбук. Когато се засее семето на това дърво, в следващите четири години не се вижда абсолютно нищо, освен малък израстък от няколко сантиметра. Но за цялото това време растението развива масивна коренова система, която прониква и се укрепва дълбоко в земята. А през петата година дървото изведнъж ще израсне и то с повече от 20 метра. Ако се посее семето, дървото един ден със сигурност ще израсне. Чудото се случва, когато не се пропускат малките стъпки“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.