Европейците отбелязват „в разреден строй“ стогодишнината от Голямата война

Франс прес

Цар Фердинанд.

Разтърсвана от криза и съмнения, Европа се готви да отбележи – по различни начини, стотната годишнина от началото на Първата световна война. Една от най-ужасяващите катастрофи в историята на континента, тя остави в цял свят белези, незараснали и до днес.

Мощна идея изглеждаше инициативата за международна възпоменателна церемония в Сараево, където на 28 юни 1914 г. босненецът и сръбски националист Гаврило Принцип убива австрийския престолонаследник Франц Фердинанд и от хвърлената искра избухва войната. Обсъждана по-специално във Франция, тя бързо бе изоставена по липса на консенсус.

Само няколко европейски „културни събития“ се очакват през юни в столицата на Босна, където различни прочити на това покушение все още разделят местните общности.

Тъй че традицията ще бъде спазена и политическите прояви около годишнината ще се развият за пореден път в двете държави от бившия театър на бойните действия на Западния фронт – Франция, която покани „делегации“ от воювалите страни на „голяма демонстрация за мир“ в деня на националния празник 14 юли, и Белгия, в която германските войски нахлуват през първия ден от войната, на 3 август 1914 г.

Германският президент Йоахим Гаук ще пристигне на 3 август във Франция, за да отбележи „вглъбено и с достойнство“ паметната дата заедно с колегата си Франсоа Оланд. На следващия ден в Белгия е предвидена германско-британска церемония. Не бе съобщено обаче за никаква обща проява на европейските лидери.

Столетие след избухването на Първата световна война европейците „все още разглеждат това транснационално събитие в тесните рамки на всяка отделна народна памет“, констатира австралийският историк Джон Хорн, преподавател в Дъблинския университет и международно признат специалист по въпросите на Голямата война.

Често разглеждан като първата „тотална война“ в човешката история, конфликтът всмуква близо половината човечество във вихър от насилие, небивал по мощ и размах. За 52 месеца той взема към 10 милиона жертви по бойните полета и оставя ранени 20 милиона души. Без да говорим за милионите връхлетени от глад или депортирани мирни жители в окупираните страни, сред които един милион арменци, системно избити от турските войски. Без да броим и милионите, загинали до 1923 г. от рикошетите на този трус в Русия, Източна Европа, Турция, дори в Ирландия.

Бурята помита четири от най-големите тогавашни империи – руската, германската, австро-унгарската и османската, и преначертава политическата карта на света с появата на десетки нови държави и нови идеологии: комунизъм, фашизъм, нацизъм, антиколониализъм, пацифизъм, чийто сблъсък с триумфиращите западни демокрации оставя трайни следи в международните връзки за десетилетия напред.

Победители или победени, европейците излизат от конфликта съсипани в икономически, политически и нравствен план – това дава простор за появата на нова икономическа, а в скоро време военна и политическа свръхсила, която ще господства над 20-и век: Съединените щати.

Общото и според някои „самоубийствено“ корабокрушение столетие по-късно се тълкува от европейците и техните съюзници твърде различно според историята на всяка страна: докато британците и французите поддържат жив спомена за справедлива победа, макар и платена с ужасяваща цена, всичко е кажи-речи забравено в Германия и Русия, където избухналият след двайсет години катаклизъм, наречен Втора световна война, засенчва първата – по противоположни причини.

Възникват съответно разногласия, които усложняват, ако не и възпрепятстват всяка инициатива за съвместно възпоменание на жертвите от някогашните врагове. Разтърсвани от икономическата криза, всички европейски страни са обхванати от съмнения и растящ евроскептицизъм, а наред с това национализмът пак надига глава тук и там успоредно с подема на крайнодесните ксенофоби.

Нищо чудно, че Франция и Великобритания, а също Австралия и Нова Зеландия – две нации, чиято идентичност е калена в кръвта от Голямата война, – отделят голямо внимание на стогодишнината, дала живот на стотици официални проекти и завладяла по изключителен начин медийното пространство. Сърбия пък има намерение да се възползва от събитието и да представи „истината и фактите“ за избухването на конфликта, съзирайки вината не толкова в сараевския атентат, колкото в „хегемонистичната политика на Австро-Унгария“.

В подобен националистически дух Русия, управлявана от Владимир Путин, заяви, че смята да върне подобаващото място на спомена за конфликта, „незаслужено забравен“ за 70 години от съветския режим, който е „предал националните интереси“ с капитулацията пред Германия през 1917 г.

Германия, Италия и повечето държави в Централна Европа, напротив, засега не са проявили никакъв ентусиазъм във връзка с годишнината, до ден днешен твърде нееднозначна за тях.

Кръглата дата „остава елемент от идентичността, различен за всяка страна“, и откроява факта, че „не съществува общоевропейски манталитет или чувствителност – Европа си остава умозрителна конструкция“, изтъква германецът Герд Крумайх, преподавател от университета в Дюселдорф и световнопризнат историк на Първата световна война.

БТА