Централна Азия: вътрешната нестабилност е по-страшна от талибаните

Узбекистанска специална част. Снимка: правителствен сайт

2014 г. със сигурност ще е знакова за Централна Азия – предстои от Афганистан да бъдат изтеглени почти всички сили на НАТО. Според мнозина експерти това рязко ще засили шансовете на талибаните пак да поемат властта в Кабул. Ще нарасне и рискът да последва експанзия на ислямски радикали в Централна Азия.

„Заплахата откъм юг“ обаче май е доста преувеличена. За нея се говори от самото разпадане на Съветския съюз, но всъщност освен акции на отделни бойни групи, дошли от Афганистан, през 1998 и 1999 г. до момента не е имало атаки от афганистанска територия. При това нападателите бяха средноазиатци, а не афганистанци.

В историята просто няма случай Афганистан да предприеме агресия навън. Не са решени още и териториалните му проблеми с Пакистан – пущуни живеят от двете страни на границата, тъй че Кабул не признава легитимността й. Идеята за възраждане на „великия Пущунистан“ все още е твърде популярна сред елита на този народ. Огромната част от талибаните са пущуни и движението вече контролира съществен дял от граничните територии на Пакистан, влизайки редовно в сблъсъци с негови войски. Тъй че днес на талибаните просто не им е до Централна Азия.

Според експерта от Пешавар Шамим Шахид обаче в т. нар. племенна зона по афганистанско-пакистанската граница в момента са събрани три-четири хиляди въоръжени бойци от Централна Азия. След като НАТО се изтегли, всички те ще останат „без работа“ и най-вероятно мнозина ще пожелаят да продължат борбата за тържество на исляма в собствената си родина.

Нека обаче не надценяваме и тази заплаха. В края на 90-те Ислямското движение на Узбекистан (включващо всички централноазиатски бойци в Афганистан) наистина зовеше за „освобождение“ на Централна Азия, но днес лидерите му застават на доста различни позиции. Като същински следовници на исляма те вече не държат да „освободят“ най-вече мюсюлманите в собствените си страни, а главно там, където „неверниците“ ги потискат най-силно. И нищо чудно средноазиатските въоръжени бойци, вместо да се върнат в родината, да потеглят за съвсем други точки от земното кълбо.

Но дори някои да се върнат у дома с оръжие в ръце, най-вероятно ще срещнат достоен отпор. Заради специфичния географски релеф бойците от Афганистан на практика винаги минават таджикистанската граница. „Ще опитват може би да си пробият път. Но да напомня, че днес армията на Таджикистан вече не е като през 90-те, а далеч по-добре обучена и екипирана. Нали се справиха със своите бунтовници в Хорог, дори без чужда намеса.

А щом ножът опре до кокала, сто на сто ще се примолят на Москва за помощ. И ще я получат, няма как. За да успеят тези авантюри от афганистанска територия, задължително трябва да ги подкрепят бунтовници в самия Таджикистан. Или поне там да цари масово безразличие към евентуална победа на ислямистите. Засега не виждам нищо подобно. И в момента планове от този род нямат бъдеще“, коментира ситуацията пред Росбалт политологът Аждар Куртов.

Друг крайно важен проблем за Централна Азия през 2014 г. ще са неспирните бунтове в Киргизстан. Фактически там победи охлокрацията; територията вече не представлява държава. Борбата за влияние се води понякога между явно престъпни босове, използващи тълпи от полупияни погромаджии като единствен тежък аргумент. Крайно вероятно е пак да последва смяна на властта.

Нов мащабен метеж ще постави в доста трудно положение и Кремъл, безпрецедентно подпомогнал вече Бишкек във въоръжаването на войските. Започнат ли киргизстанските власти силови действия срещу „революционните“ криминални типове, най-вероятно ще завалят обвинения, че „убиват киргизстанци с руски оръжия“. И ако поредната киргизстанска революция успее, Кремъл може вмиг да изгуби извоюваното с толкова труд влияние в размирната страна.

Друга потенциална опасност е нестихващото крайно напрежение между киргизи и узбеки в киргизстанската част от Ферганската долина. Все още са твърде вероятни нови погроми, а може в конфликта да бъде въвлечен и съседен Узбекистан.

Проблемът е дори още по-сложен, тъй като границите на Киргизстан с Узбекистан и Таджикистан не са ясно очертани. Миналата година във Ферганската долина вече имаше кръвопролитни сблъсъци по някои спорни отсечки. Много е вероятно през 2014 г. конфликтите да се повторят, и то в далеч по-мащабна форма. А с оглед крайното напрежение между Ташкент и Бишкек конфликтите по киргизстанско-узбекистанската част от границата са къде по-опасни, отколкото по киргизстанско-таджикистанската.

Накрая, вероятно ще видим промени и в най-голямата държава от региона – Узбекистан. Миналогодишният конфликт в семейството на узбекистанския лидер бе нещо небивало за страната. Ислам Каримов явно бе искрено възмутен от разкритията за живота на дъщеря му (видна светска персона, певица и бизнес дама, разследвана за пране на пари от Франция и Швейцария и обвинявана в рушветчийство – б. р.). А буквално всички узбекистанци знаеха за „лудориите“ на своята „принцеса“. Сиреч 75-годишният държавен лидер все повече губи чувство за реалност. Което със сигурност насърчава мечтаещите за президентското кресло.

Гулнара Каримова впрочем едва ли е сериозен претендент за властта, при все че мнозина аналитици виждаха в нея един от най-влиятелните кандидат-приемници на сегашния президент. Истеричната реакция след внезапното й изпадане в немилост показва, че узбекистанската „принцеса“ не е истински „боец“ и без бащината си подкрепа не може да стане самостоятелна фигура.

Но дори смяна на властта в Узбекистан надали би променила коренно положението там. Едва малка част от хората подкрепят ислямските радикали, а Ислам Каримов е успял да сведе влиянието им в страната почти до нула. И шансът да дойдат на власт е просто нищожен. Най-вероятно ще се повтори случаят с Туркменистан – обкръжението на Каримов ще избере измежду членовете си нов авторитарен лидер, чийто стил на управление няма да е твърде различен от този на предходния.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.