„Пътят на смъртта” убива 300 души годишно
Най-опасният път в света се намира в Боливия, всяка година в пропастта политат по 26 превозни средства
Всеки път сам по себе си е опасен. Но един от всички на земята е особено смъртоносен – това е трасето в провинция Юнгас (Боливия), което неслучайно носи прозвището „пътят на смъртта”. Всички, които потеглят по него, първо се молят на Бог, защото най-близката болница е в столицата Ла Пас, на два часа път. След това изливат глътка бира на земята, за да омилостивят Пачамама – Майката земя – и хранят бездомните кучета, в които се предполага, че са се вселили душите на загиналите в пропастта. Тези ритуали обаче не винаги помагат. Всяка година по трасето умират между 200 и 300 души – производители на кока, войници и десетки туристи. Затова на много места има кръстове, които отбелязват точно къде са полетели в пропастта…
„Пътят на смъртта” е с денивелация 3500 метра – той се спуска от 4700 метра в боливийските Анди до 320 метра над морското равнище, като свързва столицата Ла Пас с град Коройко. В началото 64-километровото трасе се изкачва 5 километра, а след това се спуска до 330 м надморска височина. То преминава от високото плато през джунглата до долината, като се вие между стръмни и хлъзгави склонове. Първите 20 км са покрити с асфалт, но след това гладката повърхност изведнъж преминава в чакъл, често покрит и с кал. Няма предпазни мантинели, лентата за движение е една, а на всичкото отгоре и атмосферните условия рядко са благоприятни. Край пътя има десетки водопади, а от склоновете на Андите се спуска мъгла.На много места не могат да се разминат две коли – обикновено те спират, шофьорите слизат и се договарят как да се разминат. Въпреки че в Боливия колите се движат в дясната лента, по „пътя на смъртта” това правило не важи. Тук спускащият се надолу шофьор минава по външния край на пътя, а предимство има изкачващият се. На много места трудно се смества дори един камион, а именно тежкотоварните автомобили най-често минават оттук.
Най-тежката катастрофа на „пътя на смъртта“ е регистрирана на 24 юли 1983 година, когато в пропастта пада автобус с повече от сто души. Загиват всички. Тогава е отбелязан и мрачният рекорд на трасето – 320 загинали за една година. През 1994-а в пропастта падат 26 превозни средства – средно по едно на всеки две седмици. Тази тенденция е запазена и до днес. Името си обаче пътят получава през 1999 година, когато когато автомобил с осем израелски туристи излита от един завой. През 1995 година пък Интерамериканската банка за развитие го определи като „най-опасния път в света”, въз основа на коефициента на загиналите на миля.
„Пътят на смъртта” е построен по време на войната между Боливия и Парагвай (между 1932 и 1935 година) от парагвайски затворници. Той е един от малкото маршрути, които свързват амазонските тропически гори в северна Боливия със столицата на страната. Въпреки че през 2002 година боливийското правителство осигури обходен маршрут, много шофьори предпочитат по-краткия път между отвесните склонове. Отскоро „най-опасният път в света” се первърна и в туристическа атракция. Десетки туристически агенции в Ла Пас – най-високо разположената столица в света – предлагат спускания по трасето.
„Туристите идват тук заради опасността, създадената легенда и задължителния риск,” казва Алистър Матю, собственик на една от най-добрите приключенски фирми Gravity Bolivia. „Това е неустоима комбинация.”
Матю е превел по „пътя на смъртта” повече от 15 000 колоездачи. И въпреки че при него няма смъртни случаи, през последните шест години при конкурентите му са загинали девет души.
Въпреки всичко бъдещето на „най-опасния път в света” е под въпрос, защото през 2006 година Интерамериканската банка за развитие отпусна заем от 120 млн. долара за построяването на обходен маршрут от другия край на долината. Строителството му още не е започнало заради финансови проблеми в Боливия. Но дори и някой ден боливийците, които шофират по „пътя на смъртта” да имат друг избор, любителите на екстремните изживявания ще останат тук.