Русия губи фокуса в борбата с тероризма

Взривеният тролейбус във Волгоград. Снимка: от тв екрана

Седмицата бе тежка за младите мъже в Южна Русия, които носят брада, или за тези, които някак приличат на мюсюлмани от Северен Кавказ, и затова се превмърнаха в основни заподозрени за двойния атентат във Волгоград от края на декември.

След двата взрива, при които загинаха 34 души и бяха ранени доста повече, тези мъже бяха взети на мушка от силите за сигурност. Полицията патрулира по улиците и претърсва жилища. Над 150 души, повечето от тях мигранти от Северен Кавказ, са задържани, а властите шумно оповестиха, че са намерени много наркотици и оръжия.

Но този подход бе критикуван като популистка кампания, която само показва, че Москва губи в битката с тероризма. Макар че силите за сигурност получиха повече власт и влияние, откакто Владимир Путин за пръв път стана президент, след последната поредица от нападения в Южна Русия се чуха оплаквания, че те не успяват да гарантират безопасността, а това поставя под въпрос един от стожерите на управлението на Путин.

„Иронията е, че при Путин страната се управлява от хора от службите за сигурност, но сигурност няма“, каза западен военен представител в Москва.

Но ужасените жители на Волгоград и руснаците в столицата, която е на 1000 км оттам, казват, че настроението след последните нападения в Южна Русия прилича на страха и паниката, които бяха обхванали страната при бомбените нападения срещу жилищни сгради през 1999 г. Тези атентати – поредица от взривове в четири града – бяха една от причините правителството да започне втората война в Чечения и определиха тона на първия президентски мандат на Путин.

Рейтингът на Путин показва, че над 60 процента от населението все още го подкрепя, а една от причините за тази подкрепа е убеждението, че Русия се нуждае от силен водач и твърда ръка, за да е стабилна.

„Разбира се, взетите след бомбените нападения във Волгоград мерки за сигурност може да успокоят недоволните от властта, но надали помагат в борбата с атентаторите самоубийци“, казва Андрей Солдатов, експерт по руските сили за сигурност.

Екстремистите в Северен Кавказ добре са се приспособили към тактиките за борба с тероризма на наследника на КГБ, Федералната служба за сигурност (ФСС), посочва Солдатов, добавяйки, че ФСС не е подготвена да се справя с джихадистко движение, действащо чрез малки, децентрализирани групи.

Една от основните стратегии на Путин бе да представи екстремистите от Северен Кавказ като пряка заплаха за руската държава – възглед, който е в съзвучие с общественото настроение, като се има предвид чеченския екстремизъм и въоръжената му борба за независимост.

Но макар открита война в Чечения да е приключила (Кремъл смята републиката за относително стабилна при управлението на промосковския лидер Рамзан Кадиров), през последните няколко години нестабилността обхвана почти целия Северен Кавказ и се преобразува в джихадистко движение с широка подкрепа. „Това е заплаха, с която руското правителство е напълно неподготвено да се справи“, казва западният военен представител.

Наблюдатели посочват също, че все по-авторитарното управление на Путин е изгубило фокуса. В наши дни то е склонно да се съсредоточава върху откритите предизвикателства към властта, каквито са опозиционните протести или шумните критики срещу самия президент – като тези от страна на станалия политически активист блогър Алексей Навални или феминистките пънк демонстрантки от „Пуси райът“.

„Ще забележите, че думата екстремист все повече се използва от властите като етикет за опозиционни активисти, които реално не представляват заплаха“. „Следователи, които са съсредоточени върху подобни цели, имат като цяло погрешна нагласа в борбата с терористите“.

Експерти изтъкват, че силите за сигурност имат и свои вътрешни проблеми, които произтичат от това, че бунтът в Северен Кавказ продължава вече много дълго. „Един от много сериозните им проблеми е вътрешното разцепление“, казва западният представител. „ФСС в Москва често се опитва да стигне до външни източници на разузнавателни данни за заплахи в Дагестан или Ингушетия, защото не вярва на собствените си хора в Северен Кавказ“.

Въпреки че Путин има навика да демонстрира сила след терористични нападения – тази седмица той обеща да „унищожи“ „бандитите“, които стоят зад взривовете във Волгоград – според анализатори той трябва доста да промени политиката си към Северен Кавказ, ако иска да се справи с терористичната заплаха.

В Дегестан, републиката, която замени Чечения като епицентър на джихадисткото движение в региона, предишните управляващи направиха експеримент, като опитаха да влязат в диалог с ислямските фундаменталисти, и първоначално постигнаха известен успех – броят на жертвите на нападения през 2012 г. леко спадна до равнищата от предишните няколко години.

Но Рамазан Абдулатипов, който през септември стана президент на републиката, загърби този умерен подход и по заповед на Путин възобнови силовите действия срещу салафитските фундаменталисти.

Според изследване на Международната кризисна група (МКГ) това е изострило и напрежението между салафити и суфити – по-традиционното течение на исляма в Северен Кавказ. Екатерина Сокирянская, която е експерт по Русия към МКГ, предупреждава, че твърдолинейната тактика може по-скоро да налее масло в огъня на джихадисткото движение, отколкото да го потуши.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.