Скептицизъм за завръщане на Гърция на пазарите

ДПА

Поемането на ротационното председателство на ЕС ще позволи на разтърсената от криза Гърция да увеличи влиянието си в блока. То е използвано от страната и като възможност да изчисти икономическия си имидж.

Премиерът Андонис Самарас определи тона по време на новогодишното си обръщение, излъчено два дни преди началото на шестмесечното председателство на ЕС от 1 януари.

„През 2014 г. Гърция ще се върне на (финансовите) пазари и ще започне да става отново нормална държава“, заяви той.

Изявлението предизвика учудване в Брюксел, където преобладават спекулациите, че страната ще има нужда от трети спасителен пакет.

Това не спря гръцките представители да настояват отново и отново, че не искат вече международна финансова помощ.

Те залагат на това, че Гърция следва да постигне през тази година първичен излишък, като се изключат разходите за обслужване на външния дълг. Те твърдят, че това отговаря на условията, поставени от финансовите министри от еврозоната през ноември 2012 г., за да отпуснат на Атина допълнителна помощ.

Трети спасителен пакет не е привлекателна възможност за Гърция, преди всичко заради изискванията за икономии и реформи, които вървят заедно с него.

Атина не желае и по-нататъшно отписване на гръцкия дълг, заяви в сряда финансовият министър Янис Стурнарас. Една такава противоречива опция трудно би могла да бъде представена на парламентите в другите страни от еврозоната, особено в Германия.

Гърция вместо това се надява на облекчаване на дълга, например под формата на по-ниски лихви и удължен срок за погасяване на съществуващите задължения. Правителството вярва, че това ще направи гръцкия дълг устойчив, като така позволи на Атина да си върне достъпа до финансовите пазари.

Гунтрам Волф, директор на мозъчния тръст Брюгел в Брюксел, е скептично настроен към идеята, че Гърция скоро ще може да се откаже от финансовата помощ на ЕС.

„Тази представа е твърде оптимистична“, заяви той пред ДПА, посочвайки, че нивата на дълга и перспективата за растеж, а не само дефицитът, са ключът. „Там, нещата не изглеждат толкова розови в Гърция“.

Икономистът от Ай Ен Джи банк Карстен Бржески е още по-суров в преценката си за плановете на Гърция: „Това е просто пожелателно мислене“.

Положението в страната остава предизвикателство. Икономиката й, която се сви с огромните 7,1 процента през 2011 г. и с 6,4 процента през 2012 г., се очаква слабо да нарасне през тази година за първи път от 2008 г. Но планината дългове остава съкрушително висока.

ЕС оценява, че държавният дълг е достигнал 176 процента от БВП през тази година – ниво, при което постигането на доверие и финансиране на пазарите е широко смятано за нереалистично.

И ако Гърция не може да се завърне на финансовите пазари до края на 2014 г., тогава „вероятно ще има нужда от нов спасителен пакет“, заяви главният икономист на Комерцбанк (Commerzbank) Йорг Кремер.

Според гръцкия външен министър Евангелос Венизелос подобен сценарий ще има огромни политически последствия. Нов спасителен пакет би могъл да укрепи позициите на радикалните и евроскептични политически сили – може би дори да ги издигне на власт в Гърция, посочи той тази седмица.

Управляващата коалиция в Гърция отчаяно се нуждае от добри новини. Партньорите й от ЕС обаче вероятно се тревожат да се заемат с непопулярния въпрос за гръцкия дълг преди европейските избори през май, които и без друго се очаква да донесат полза за евроскептичните и крайнодесни партии.

„Покерът започна“, заяви европейски дипломат при условие за анонимност.

23 април е ключова дата. На този ден статистическата агенция на ЕС – Евростат, ще огласи данните си за дефицитите и ще изясни дали Гърция действително е постигнала първичен излишък.

В Атина преобладава оптимизмът.

„Представете си какъв успех би било за Европа, ако Португалия и Гърция могат да се върнат на пазарите заедно в края на годината,“ заяви високопоставен представител на гръцкото финансово министерство пред ДПА в сряда, който също пожела да остане анонимен.

Това е „бас, който Атина трябва да спечели“, заяви министърът на развитието и конкурентоспособността Костис Хадзидакис по гръцката телевизия.

Досега Ирландия е единствената страна от еврозоната, излязла от пълна спасителна програма. Испания е в процес да постави зад гърба си спасителната програма, която получи заради банковия си сектор.

БТА