Реално банково робство до 5 години

Какво ще стане с парите на вложителите при нарастващо напрежение в банките? Снимка: e-vestnik

В тази статия, ако споменавам някои банки, е чисто илюстративно. Останалите да не се засягат, че не ги споменавам. Валидно е за всички.

Ако някой не е информиран за банковите тенденции в България, да знае че в момента се продават няколко банки. На тезгяха реално са гръцките Пощенска и ОББ, както и европейските Сибанк и Кредиагрикол. Информацията не е съвсем официална, но е в следствие на изискване на Европейската комисия, която иска от гръцките банки да си продадат подразделенията извън Гърция, а от европейските банкови централи да си върнат получените помощи. Това ги принуждава да продадат подразделенията си не само в България. Пример е Юнион банк, която беше придобита от Първа инвестиционна банка (ПИБ) на изключително занижена цена.

Тези факти, заедно с виждането на управителя на БНБ Иван Искров да не допуска нови играчи до пазара и да стои колкото се може по-далеч от Европейските банкови практики (виж тук още по въпроса) неминуемо ще понижи цената на всички български банки от една страна, от друга ще отблъсне западни или изобщо чужди инвеститори.
Единствено българските банки ще се сдобият с нова собственост на занижена цена. Но кои са точно тези „български” инвеститори? Бих ги определил като ПИБ, Корпоративна търговска банка, Инвест банк, ЦКБ и… точка. Няма други. За сделката с Юнион банк ДСК се напънаха, но се отказаха. Имат си достатъчно проблеми в Унгария (бел. ред. – ДСК е собственост на ункарска банка, правителството там притисна банките да разхлабят хватката около шията на потребителите ). В момента там не е добре да бъдеш банкер.

За какво обаче са им на споменатите банки да купуват нови, при положение че офисите са им празни? Ами логично – защото им е евтино и трезорите са им пълни с пари от депозити. Даже нарастват, а това са си разходи. Пък и кредитирането се свива… С две думи ще ги купят защото могат.

Ако това беше обяснението щеше да е добре, ама не е! Ще ги купят заради корпоративните кредити които са отпуснали. Предприятията в България в момента не са добре финансово и са лесна мишена за придобиване на занижена цена, с пари от депозитите на гражданите или на други фирми. Това се случва и в момента. Шампион според мен в тази работа са ПИБ. Взеха голям интернет доставчик, малко металургични предприятия, сега се говори за Бургаската корабостроителница… но държа да кажа че не са само те. Лично аз имам подобен случай и със Сосиете Дженерал и с Българо-американска кредитна банка. Естествено не с банковата институция, а със служители там които си „връткат” едни много добри сделки със закъсали фирми. Да не забравяме и ДСК, но там поне не е фирмена политика, а както в Сосиете, нещата са на ниво рекет от ресорен директор.

Васил Кендов. Снимка: e-vestnik

Но да се върнем на проблема. Бавно но сигурно западните капитали във финансовата сфера се изнасят с големи загуби (в застраховането Евроинс купи Интерамерикан и QB), слагаме спирачки пред новите играчи, а българските банки си купуват чуждите на безценица с парите на вложителите. Паралелно се придобиват и колкото се може повече предприятия от реалния сектор, така че политици и изобщо цялата икономика да стане зависима от тези групировки.

Какво става с отделния човек обаче? За отделния човек в момента е по-важен насъщния и не обръща много внимание на тези процеси. Пък и трябва да чете, а той не иска. Когато се събуди обаче след 5 години ще бъде късно. Ще работи за някоя от тези групировки и все така ще се бори за насъщния. Ако изтегли кредит, то той няма да има права, защото, ако ги потърси, ще бъде уволнен. Да работиш в предприятие, което се контролира или е свързано с банка и да искаш да съдиш банката… не е ли малко утопично?

Но по-интересно ще е когато минат тези 5 години. Дали тогава ще останат някакви спестявания в банките? Дали тогава, когато банките държат реалната икономика няма да дойде една добра инфлацийка и дълговете на купените предприятия към банките да се стопят, както и спестяванията? Или още по-лошо – Кипър в български вариант. При нас всичко е по-брутално.

Какъвто и да е механизмът, едно е ясно – ако депозитите излязат от банките, банките загиват. А ако икономиката поради някаква причина тръгне нагоре и хората решат да инвестират, парите пак ще излязат от банковата система и пак е лошо за банките.
Аз лично мисля, че банките ще направят всичко възможно за да не допуснат това излизане. В Швейцария е правено (затова са и толкова богати) след втората световна с еврейските пари. Те никога не успяват да си ги вземат. САЩ го направи със златните резерви на Франция и Германия (макар за Германия да беше отразено доста бегло в новините). Защо в България да не може да стане 2 пъти за 20 години? Сами преценете.
И когато осъмнем служители на тези Групировки, с кредити към свързаните банки, продължавайки да се борим за насъщния, най-добре да не се питаме „Къде сбъркахме”. Вероятно отново ще търсим кой да ни помогне, но тогава наистина ще е късно. За вашето работно място ще чакат по двама сирийци и един албанец, които нямат кредити, нямат нужда от нова кола, както и от тристаен апартамент.  Ако не вярвате – гледайте новините и проследете какви са процесите в бургаската корабостроителница. Можете да си припомните и ВМЗ „Сопот“, ако желаете. Може и ОЦК-Кърджали, ако искате, или „Горубсо“-Мадан – все тая. Една и съща схема.

Но, лошо няма!
Няма, защото вие ще сте висококвалифицирани и мотивирани за работа. А такива хора ще са нужни на групировките. Ще са нужни хора с опит и контакти на запад. С чужди езици и чуждестранно образование, за да уреждат поръчки от Западна Европа, защото едва ли българска фирма ще даде поръчка за изграждане на кораб на бургаската корабостроителница. Все пак тогава вече няма да е валидно правилото – „Назначете някои не много умен, че да не ни краде и да слуша”. Просто този човек надали ще е плод на западната система на образование и нрави.

И след толкова тъмни краски и предсказания смятам да споделя своите виждания по въпроса за живота в тази нова среда за шепата хора които ме разбират. Защото въпроса не е нито дали ще се случи, нито кога ще се случи. Истинския въпрос е къде ще съм аз и какво ще правя когато се случи. Това вече е въпрос на избор. Все пак имаме 5 години да се подготвим.

От блога на Васил Кендов

–––

* Авторът е финансов консултант, който се бори с банките за неизгодните условия по кредитите – draftis.com

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.