Задава ли се нова иракска война? Ето как може да се избегне

Американски войници в Ирак. Снимка: багнюз

Много американци са изненадани да видят Фалуджа отново на челните страници на вестниците. Как нещата станаха толкова лоши, че иракското правителство се принуди да поиска американска помощ в борбата си срещу клона на Ал Каида, „Ислямска държава в Ирак и Сирия“?

Това кресчендо на насилието е кулминационната точка на две ясно изразени траектории.

Първата траектория е влошаващото се насилие в Сирия и начина, по който размириците се прехвърлиха в съседни страни. Йордания, Турция и Ливан поеха по-голямата част от бремето на сирийските бежанци, но Ирак страда под тежестта на просмукващото се сирийско религиозно разделение. По много показатели Сирия (предимно сунитска страна, управлявана отдавна от алауитското малцинство) е огледален образ на Ирак (предимно шиитска страна, управлявана дълго време от сунитско малцинство). Ирак едва започваше да се оправя от религиозната си война, когато отровата на сирийския конфликт започна да прониква в политиката му.

Реалната ситуация на място се влоши, след като клонът на Ал Каида в Сирия обяви амбицията си да установи сунитска ислямистка държава от двете страни на сирийско-иракската граница. През изминалата година воинствените взаимоотношения, едва охладили се от иракската религиозна ярост, бяха разпалени отново след като бунтовници навлязоха в провинция Анбар и започнаха да изпращат атентатори самоубийци в Ирак, точно както Сирия правеше по време на иракската война.

Втората траектория е нарастващият авторитаризъм на правителството на премиера Нури ал Малики и извършваната от него маргинализация на иракското сунитско малцинство – забелязващи се отдавна тенденции, които правителството на САЩ пропусна да забележи в стремежа си да напусне Ирак с блясъка на успеха. След пълното изтегляне на американските войски в края на 2011 година, Малики стана все по-дързък в опитите си да свали от власт сунитските политически лидери. Той набеляза за арести високопоставени сунитски фигури, свали популярни сунити от отговорните им постове в правителството си и се отказа от обещанията да интегрира сунити в правителствените институции.

В момента комбинацията от тези две тенденции – влошаващата се ситуация в Сирия и деспотизма на иракското правителство – създаде тежка ситуация в провинция Анбар: свързани с Ал Каида екстремисти, намерили благоприятна среда в сирийския хаос, откриха обща кауза с иракските сунити, които имат истински, а в много случаи и оправдани оплаквания от мястото си в новия Ирак и отношението на иракското правителство към тях.

След повече от две години, през които не обръщаше достатъчно внимание на казана, който кипеше в Ирак, сега американското правителство усеща жегата. Но все още не е ясно дали Вашингтон разбира какво трябва да се направи за решаване на кризата. Ирак има нужда от оръжия и разузнавателна информация – които държавният секретар Джон Кери е казал, че ще осигурим – но има нужда и от съгласувана политическа стратегия, за да се убеди премиера да промени курса на политиката, водеща до все по-голямо разделение на верска основа в Ирак. САЩ се лишиха от голяма част от своите средства за натиск върху иракското правителство, когато се изтеглиха от страната. Сегашната криза може би открива пред САЩ нов път за влияние: да се поставят по-стабилните военни и разузнавателни връзки в зависимост от политически промени, които помагат за включването на малцинствата.

Малики показа ясно своите предпочитания към „мажоритарна“ демокрация – такава, в която едно правителство на шиитското мнозинство ще може да управлява, без да е ограничавано от желанията и предпочитанията на малцинството. Въпреки че това желание е разбираемо предвид неефективността и стреса, свързани с ръководенето на неудобна коалиция, то пропуска факта, че Ирак не може и няма да бъде стабилен, ако големи групи са изключени, особено ако тези политики продължават да се водят по етнически или религиозни разделителни линии. Следователно страната трябва да се посвети отново на трудната практика на правителства на националното единство.

Вашингтон пък трябва да смаже в зародиш всякакви намеци, че сегашната ситуация в областта на сигурността ще предизвика отлагане на насрочените към момента за април национални избори. (Тези избори, в крайна сметка, биха могли да позволят да се появи нов лидер.) Администрацията на президента Барак Обама проявява нежелание да възприеме твърда линия спрямо Малики от страх да не отслаби премиера и да създаде вакуум, който след това би могъл да покаже колко е крехък декларираният й успех в Ирак. Но да се поиска от премиера да промени курса не е немислимо. Въпреки че последните му действия не окуражават оптимизма, в миналото той вече е показвал способност да се обръща, когато ситуацията го налага. На националните избори през 2010 година например, той успя да се представи като националист, който иска да гледа напред и да изгради страна за всички иракчани.

Всъщност, би трябвало да очакваме все по-притиснатото иракско правителство да отправи всякакви предложения за преговори към сунитите през идните дни. Дали ще може да убеди племената в провинция Анбар да се бият редом с иракските правителствени сили, вместо срещу тях, ще бъде от критично значение за резултата от сегашния пожар във Фалуджа, Рамади и в цял Анбар. Но да се гарантира, че тези предложения имат съдържание и са постоянни е от жизнено значение, за да може Ирак да издържи на натиска от сирийската война.

Кери заяви, че това е битка, която иракчаните трябва да спечелят. Малцина ще изразят несъгласие с това изявление. Но то омаловажава както онова, което САЩ залагат в изхода от конфликта, така и инструментите, които сега Америка може да използва за превръщането на всеки военен успех в повече от временен. Позитивни резултати не могат да бъдат постигнати от САЩ. Но шансът да се стигне до тях нараства значително, ако администрацията на Обама използва новите си лостове за натиск за постигането на ясни и логични цели от политическо, а не военно естество.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.