Белград между Брюксел и Москва

в. Политика

Сърбия е поляризирана между тези, които искат да се направи завой към Русия, и онези, които са за влизане в ЕС и НАТО, при което първите твърдят онова, от което другите получават уртикария – че руснаците са най-добрите ни приятели. На зачестилите остри дебати, които се организират в последно време в Сърбия за сръбско-руските отношения, това е един от аргументите на онези, които застъпват тезата, че Москва е най-добрият приятел на Белград и че Сърбия трябва да забрави за Запада и веднъж завинаги да се обърне на Изток.

Що се отнася до този въпрос, сръбската общественост е поляризирана. Когато Украйна неотдавна се отказа от евроинтеграцията, за което Русия имаше голяма роля, сръбските русофили веднага посочиха, че украинският пример трябва да се следва, докато сръбските „европейци“ и „атлантици“ веднага скочиха, предупреждавайки, че нищо не би било по-лошо за Белград от излизането от европейския път.

И двете страни са на едно мнение по едно нещо – че Сърбия е „в сандвич“ между Европа и Русия и е невъзможно в бъдеще да седи и на двата стола – да се стреми към членство в ЕС, а в международните форуми и организации да бъде в съгласие с Русия. При това русофилите твърдят, че Русия е най-добрият приятел на Сърбия, което най-яростните привърженици на сръбското влизане в ЕС и НАТО оспорват.

А дали Русия е най-близкият приятел на Сърбия? И дали за тях сме толкова важни, както понякога си мислим? И дали наистина сме пред избор – или Русия, или ЕС и НАТО?

Д-р Драган Петрович, специалист за Русия от белградския Институт за международна политика и икономика, смята, че между Сърбия и Русия никога не може да има конфликт, тъй като двете страни са близки в религиозно, езиково и цивилизационно отношение.

Руският народ изпитва симпатии към нас, а руската държава се отнася прагматично и ясно казва, че в неин интерес е Сърбия, Черна гора и Репубика Сръбска да не влизат в НАТО.

Смятам обаче, че Русия не би приела с въодушевление дори сръбското влизане в ЕС, макар че естествено ще уважи желанието на мнозинството от гражданите, обяснява Петрович. От всички велики сили Русия е най-благосклонна към Сърбия, добавя той.

За или против Русия е дилема, която бе актуализирана и заради „Южен поток“, за който ЕС сега казва, че не съответства на европейските закони и заради който е възможно Сърбия отново да се окаже между два огъня. Петрович казва, че този проект е от изключителна важност за Сърбия, тъй като ни гарантира постоянен приток на енергоносители, както и средства от такси. При това се засилва руското влияние в региона, което е важно за Сърбия заради Република Сръбска и Косово. Докато едни смятат, че Москва е наградила Белград, когато е решила, че газопроводът ще преминава през Сърбия, други обясняват, че сръбската държава е платила скъпо за „Южен поток“, между другото и като е продала компанията „Нафтена индустрия Сърбия“ на руснаците на по-ниска цена.

Йелена Милич, директорка на Центъра за евроатлантически проучвания, отхвърля тезата, че руснаците са пуснали „Южен поток“ през сръбска територия заради приятелството със Сърбия. Русия съзнателно включи Сърбия, за да избегне Румъния, т.е. на нея й трябваше „Южен поток“ да не преминава само през страни от ЕС, тъй като в този случай може да се позовава на международни споразумения, които не са съгласувани с ЕС, смята Милич. Според нея има и други аргументи за твърдението, че Русия не е най-добрият приятел на Сърбия. Когато Сърбия подписа с Русия търговско споразумение през 2000 г., то я освобождаваше от мита за всички стоки освен за мебели, лекарства и захар, т.е. за всичко, което Сърбия произвеждаше тогава. От Русия за нас пристигнаха нула евро дарения, докато от ЕС получихме два милиарда евро безвъзмездна помощ.

Милич припомня, че руският кредит за изграждането на „Южен поток“ е много по-скъп от заема, който е предложила Европейската банка за възстановяване и развитие, което означава, че Сърбия е шантажирана да ползва скъпи руски кредити. Най-големи външнотърговски партньори на Сърбия са Италия и Германия, което означава, че мястото на Сърбия е в ЕС и НАТО, заключава Милич.

Когато обаче Леонид Решетников, директор на един московски институт близък до Путин, неотдавна бе в Белград, той предупреди, че Русия не гледа благосклонно на сръбската атлантическа интеграция и се пита защо Сърбия изобщо се стреми към НАТО, след като би давала на алианса само пехотинци за войните в Афганистан или в Близкия изток.

Може би Сърбия, твърде обременена с въпроса дали Русия е нейният най-добър приятел, е забравила да си зададе въпроса дали тя самата е най-добрият приятел на Русия. Александър Митич, председател на белградския Център за стратегически алтернативи, оценява, че големият въпрос е дали Сърбия е най-добрият приятел на Русия, тъй като Сърбия е изхвърлила Русия от преговорите с Косово, прехвърляйки преговорите от ООН върху пристрастния ЕС. Освен това, добавя Митич, що се отнася до „Южен поток“ или споразумението за военно сътрудничество, сръбското правителство желае да използва всички предимства, а когато чува повишен тон от Брюксел или Вашингтон, просто замълчава.

Сърбия се намира между ЕС, който управлява процеса на пълното признаване на „независимо Косово“, и Русия, която лобира по света за Косово в Сърбия. Сърбия е между ЕС, който поставя спънки пред „Южен поток“, и Русия, която стои зад този проект, гарантиращ на Сърбия дългосрочна енергийна сигурност, оценява Митич.

Белград трябва да разбере, че на Москва й е прекипяло да служи като „кризисна опора“, когато възникне проблем със сръбския бюджет или когато трябва да защитава сръбските интереси в Съвета за сигурност на ООН, а от друга страна Сърбия стратегически се определя за евроатлантическите интеграции. Сърбия се намира в челюстите на Запада и е въпрос доколко е доверен партньор на Русия, заключава Митич. Сърбия постоянно търпи критики от ЕС, че не е напреднала достатъчно по европейския път, поради което много европейски политици, наистина не винаги публично, казват, че Белград няма да влезе в брюкселския клуб още дълги години.

Съюзът оказва изключителен натиск върху Белград да нормализира отношенията си с Косово, което в края на присъединителните прговори вероятно ще прерасне в искане за признаване на независимостта на Косово. От друга страна, след като Сърбия изтъква, че в неин национален интерес е да влезе в ЕС, тя трудно ще може да съгласува всичко с Русия. Изглежда, че Белград наистина е „в сандвич“ или по-добре казано, в някаква дупка, залостен между два свята, към които не принадлежи.

БТА