Гърцкият мит за икономическото оздравяване

Липсата на гъвкавост в поведението на „тройката“ международни кредтори ЕС, ЕЦБ и МВФ , които водят преговори с правителството в Атина, потвърждава, че ножът е стигнал до кокала.

Нежеланието на „евроклира“ да улесни подложеното на сътресения правителство не се дължи на някаква политическа антипатия спрямо премиера Андонис Самарас и вицепремиера и външен министър Евангелос Венизелос. Дори напротив.

В Берлин знаят, че в Атина не би могла да има такова послушно правителство, каквото е сегашното. Германците обаче са убедени, че нямат поле за отстъпки по отношение на Гърция. Подобно нещо би създало политически прецедент, който би подкопал догмата за рестрикции.

Предстои министър-председателят Андонис Самарас да отиде в Берлин, за да договори с канцлерката Меркел някакъв компромис по отношение на сегашните преговори, които Атина води с „тройката“, и най-вече да получи някакъв ясен ангажимент от нейна страна за преструктуриране на гръцкия дълг.

Основният довод на Самарас е, че неговото правителство е постигнало първичен бюджетен излишък. Преди година Еврогрупата бе поставила като условие, за да обсъди с Гърция ново преструктуриране на нейния дълг, наличието на първичен бюджетен излишък.

Същият този излишък е продукт на уникални практики. Освен че бяха наложени непосилни данъци, освен че бяха съкратени държавни разходи, бяха орязани и държавни инвестиции.

За осемте месеца на 2013 г. държавните инвестиции станаха с 1,3 млрд. евро по-малко от сумата, предвидена от меморандума за облигационния заем.

Съкращенията доведоха до спад на БВП с над половин пункт, според някои от най-консервативните изчисления.

Не бе спазен и ангажиментът, че до края на 2013 г. ще бъдат изплатени всички просрочени дългове на държавата. През август 2013 г. тези дългове възлизаха на 6,1 млрд. евро. Частичното спиране на плащания от страна на държавата обаче продължава. Ако държавата бе последователна по отношение на задълженията си през осемте месеца на 2013 г., вместо малък бюджетен излишък, сега щеше да бъде регистриран първичен излишък от 2,4 млрд. евро.

„Тройката“, разбира се, е наясно, че първичният излишък е виртуален. Причината за това е, че „евроклирът“ има нужда да покаже на европейската общественост, че наложените рестрикции дават положителни резултати. Още от самото начало Гърция бе превърната в опитно зайче за кризата на еврото.

В момента Самарас и Венизелос уверяват, че няма да предприемат нови „хоризонтални мерки“, дори това тяхно решение да доведе до безизходица водените сега разговори с „тройката“.

Бюджетът за 2014 г. обаче е апокалиптичен. В сравнение с 2013 г. той предвижда намаляване на държавните разходи с 3,1 млрд. евро. Драстичните „хоризонтални съкращения“ на държавни разходи през последните четири години изравниха със земята социалната държава и отслабиха нейните функции. При тези условия е очевидно, че нови съкращения биха могли да влошат вече драматичното положение.

В бюджета е предвидено и нарастване на приходите с 2,5 млрд. евро в сравнение с 2013 г. Откъде обаче ще дойдат тези допълнителни приходи? Дори и да се потвърди прогнозата за ръст на БВП през 2014 г. с 0,6 на сто, предвидените приходи не могат да бъдат събрани. Остава те да бъдат събрани единствено чрез повишаване на данъците.

Нарастването на приходите в хазната в последно време се дължи най-вече на факта, че държавата вече може да иззема от банковите сметки на данъкоплатците сумите, свързани с просрочените от тях дългове, като даже длъжниците са застрашени и със затвор.

В същото време обаче спестяванията на малките и средни фирми изтъняват, за да могат те да финансират собственото си оцеляване, а също и да си плащат данъците.

Държавните приходи са здрави само, когато те разумно се облагат и когато идват от възпроизвежданото богатство на страната. Държавните финанси не могат да бъдат здрави, когато реалната икономика се задушава, а частното имущество се разграбва чрез прекомерно високи данъци.

Подобен подход е само временно решение. Трайно решение може да има единствено ако се премахне омагьосаният кръг на рецесията, ако реалната икономика стъпи на крака и придобие динамика за развитие. Упражняваната политика на икономии обаче се движи в обратната посока.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.