Събитията в Турция: Кой печели?

Премиерът на Турция Ердоган явно води твърде самостоятелна политика, която често не е съгласувана с интересите на най-силната държава в света, а в последно време дори им противоречи.

Сближаване с Русия

През последните години отношенията между Анкара и Москва значително се подобриха и един от инициаторите на това сближаване е Ердоган. Ето няколко примера. От 2003 г., т.е. от идването на Ердоган на власт, стокообменът с Русия се увеличи почти шест пъти!

В края на 2012 г. Турция дава „зелена светлина“ за изграждането на морския участък от руския тръбопровод „Южен поток“ през икономическата й зона, което не отговаря на геополитическите интереси на САЩ в Източна Европа, но изключително добре отговаря на интересите на Русия.

В края на ноември миналата година в Санкт Петербург Ердоган обяви намерението на Турция да влезе в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). В случай че Турция стане стане член на организацията, Турция като партньор в групата ще съгласува позициите си по много международни въпроси с двата геополитически конкурента на САЩ в световен мащаб – Русия и Китай, което може да стане източник за противоречия в съюзническите отношения с Вашингтон. Да отбележим и споразумението с Русия за строителството на първата турска АЕЦ, за което „Росатом“ възнамерява да вложи над 20 милиарда долара, т.е. занапред атомната енергетика в Турция така или иначе ще бъде свързана с руските ядрени технологии.

Влошаване на отношенията с Израел

Изминаха повече от три години от момента на трагичните събития край бреговете на Израел (щурма на израелски командоси срещу турския кораб „Мави Мармара“ от флотилията с помощи за Газа, при който загинаха деветима турски граждани – бел. ред.). С посредничеството на Барак Обама израелският министър-председател все пак поднесе извиненията си на Ердоган заради гибелта на хората, но отношенията между Турция и Израел – най-важният съюзник на САЩ в Близкия изток, явно не са такива, каквито бяха преди, а ролята на турския премиер във всичко това е безспорна. Нападението на израелски командоси над „флотилията на свободата“ бе кулминацията във влошаването на отношенията между двете страни, която бе предшествана от продължителна и яростна критика на Ердоган към политиката на Израел спрямо Палестина, а това е несъгласувана и твърде смела стъпка по въпрос като палестинския.

Покупка на китайски системи за противовъздушна отбрана

През октомври 2013 г. в Турция бяха обявени резултатите от търг за покупка на 12 системи за противовъздушна отбрана с дълъг обсег на действие. Победител стана китайската корпорация CPMIEC с произвежданите от нея зенитно-ракетни комплекси HQ-9. Освен китайците в търга участваха американският консорциум Raytheon Lockheed Martin, европейският консорциум Eurosam, както и руският Рособоронекспорт. САЩ и НАТО опитаха да блокират участието на китайската корпорация в търга заради действащите срещу нея американски санкции заради доставки на оръжие на Иран, но въпреки това китайците спечелиха изгодната сделка за няколко милиарда долара.

Ръководството на Северноатлантическия алианс също така изрази раздразнение заради факта, че китайските зенитно-ракетни комплекси няма да са съвместими с общата система на НАТО за противовъздушна отбрана.

Договорът със CPMIEC все още не е подписан окончателно, дори Турция се съгласи да удължи търга до края на януари тази година, за да даде възможност на други двама участници (Рособоронекспорт излезе от конкурса) да внесат окончателни изменения в предложенията си за цената. При това турците заявиха, че сътрудничеството със CPMIEC остава приоритетно.

Турция обаче още в началото постави строги условия за търга, от които и САЩ и НАТО меко казано не са във възторг – не само за покупка на зенитно-ракетни комплекси с далечен обсег, а съвместното им производство, което може да означава достъп на Турция до ракетни технологии и наличие в бъдеще на собствени системи.

Отказ от отваряне на границата с Армения

Години наред администрацията на Обама опитва да принуди Турция да започне процес за нормализиране на арменско-турските отношения с отваряне на границата с Армения без предварителни условия. Това е политика на САЩ, тяхното виждане за разрешаване на проблема. Какво надделява – чувството за вина от неизпълненото обещание за произнасяне на думата „геноцид“ или опитите за изкопчване на Армения от железните обятия на Русия, или натискът на група сенатори, чиито интереси се пресичат с дейността на богатата арменска диаспора на САЩ? В дадения случай това не е важно. Важно е това, че премиерът Ердоган има свое виждане и то е в разрез с желанието на ръководството на САЩ.

Подкрепа за Иран по време на прилагането на санкциите

Турция гласува против въвеждането на санкции спрямо Иран в Съвета за сигурност на ООН през 2010 г., а също така отказа, въпреки натиска на Запада, да подкрепи санкциите, забраняващи покупката на ирански петрол през 2012 г. Премиерът Ердоган изрази подкрепа за ръководителя на Националната разузнавателна служба на Турция, който бе обвинен от американски медии в разкриване на информация за израелските тайни служби на тайните служби на Иран. А също така схемата, по която турската банка Халк банк плащаше със злато за ирански петрол (и го доставя след това в Обединените арабски емирства, откъдето иранците вече спокойно можеха или да извозят златото, или в замяна да получат конвертируема валута), помогна на Техеран да издържи на финансовото бреме на санкциите.

Контрол над северноиракския петрол

Турската компания Genel Energy в момента е най-големият инвеститор и разработва находищата на петрол и газ на територията на автономния район Иракски Кюрдистан. Дори Анкара и правителството на автономията през ноември миналата година подписаха предварителен договор за строителството на тръбопроводи за износ на въглеводороди от Турция. Тези форсирани действия от страна на Турция предизвикаха недоволството на Вашингтон. От една страна въглеводородите на кюрдската автономия са нов източник за милиардни печалби.

От друга страна по-нататъшната икономическа самостоятелност на Ербил от централното иракско правителство е в състояние да предизвика прекрояване на Близкия изток. Остава неясно дали Вашингтон няма ясен план за действие във връзка със ситуацията в Сирия и междинните споразумения с Иран, заради което засега му е нужно запазване на статуквото в региона, или в наличния план за действие в момента се внасят някакви изменения. Очевидно е обаче, че турската инициатива не се вписва в плановете на САЩ, поне засега.

Може на някого да му се стори, че някои факти са изопачени. Тогава просто си спомнете политиката на Турция от преди 15-20 години и я сравнете със сегашната. А изводът е еднозначен: турският премиер става неудобна политическа фигура за Вашингтон.

Без да оправдаваме корупцията във висшите ешелони на властта в Турция, може да се каже, че събитията, случващи се днес в страната, са резултат от умело подхвърлен в нееднородното турско общество компромат, който при наличието на многобройни вътрешни опоненти на премиера Ердоган, ще позволи дестабилизиране на ситуацията и отстраняването му от власт. Всъщност и самият Ердоган заяви, че сценарият за тези събития е написан отвъд океана.

Като знаем за безкомпромисния характер на турския премиер, може да не се съмняваме, че той е приел това предизвикателство и ще стигне до края.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.