Македония – жертва на организираните кражби на икони

Асошиейтед прес

Великолепният иконостас в тази селска църква се издига на колони от тъмночервени, сини и златни листа до кръст, обграден със змейове. Близо до върха, нишите за иконите зеят празни, като счупени прозорци.

Две дузини икони бяха откраднати през април – явни жертви на схема за кражби на предмети на изкуството, грижеща се за нарастващия межудународен апетит за православни религиозни картини, пазар на стойност десетки милиони долари.

Арсе Глигоровски, иконом на църквата от 19 век „Свети Георги“, високо в македонския масив, казва, че всеки път, когато погледне осквернения иконостас, се чувства сякаш „крадците са извадили и отнесли нашите души“.

Сред тридесетте икони, откраднати от църквата в Лазарополе, има 23 икони от Дичо Зограф, иконописец от 19 век, един от най-известните художници на нацията. Творбите на Зограф може да бъдат продадени за десетки хиляди долари на черния пазар.

През последното десетилетие в тази малка балканска страна от 2,1 милиона души, бяха откраднати над 10 хиляди религиозни артефакти от нейните църкви, сред които ценни икони, нарисувани в стилизирана византийска традиция. Нито една от творбите не бе върната. Крадци са отнесли цели части от иконостаси, олтари, кръстове, лампи, библии.

Пълните с ценни произведени на изкуството селски религиозни обекти в Македония, повечето датиращи от 15-19 век, са смятани за пазители на културната и религиозна идентичност на предимно православната християнска страна. Отделът за културно наследство казва, че около 201църкви и манастири са регистрирани като национално богатство. Според груби оценки около една трета от тях са слабо охранявани.

Повечето от църквите, които са били обект на нападение, са в отдалечени села, които са изоставяни по време на зимата, казва Милчо Георгиевски, уредник на галерията за икони в югозападния град Охрид.

Няма аларми и всеки може да отвори вратата с обикновен ритник. Това са идеални условия за крадците, казва той.

Обирджиите се фокусират предимно върху църквите в западната част на страната, която граничи с Албания и е доминирана от етнически албанци, които са около една трета от населението на Македония.

Едно от простите обяснения е, че православните обекти не означават много за предимно мюсюлманското албанско малцинство. Властите вярват, че много от кражбите са организирани от Албания, използвайки организирана мрежа съучастници в малцинствените региони.

Албания е може би само център за събиране на откраднатите икони, казва Георгиевски. Има спекулации, че повечето икони се продават на незоконни търгове в Западна Европа и свършват в частни колекции, включително в тези на руски магнати.

Сашо Цветковски, директор на музея „Доктор Ниола Незлобински“ в Струга, казва, че над 500 безценни икони са били откраднати от църкви в западната част на страната през последното десетилетие. В Македония има около 23 000 регистрирани икони.

Трудно е да се определи стойността на това национално богатство, което има изключителна историческа, културна и религиозна стойност за Македония, казва Цветковски.

През октомври полицията в албанската столица Тирана залови 1 077 откраднати икони, фрески и други предмети на религиозно и нерелигиозно изкуство, датиращи от 15 век до средата на 20 век, включително предмети от Македония.

Цветковски и още един друг македонски експерт посетиха Тирана през декември, за да инспектират конфискуваните творби и идентифицираха 21 откраднати икони, връщането на които Македония официално трябва да поиска от Албания.

Георгиевски заяви, че не може да сложи цена на иконите. Но за да даде идея за тяхната стойност, той обясни, че петте най-ценени икони в Македония са застраховани за 50 милиона долара, когато пътуваха за изложба в Ню Йорк през 2004 година.

Задачата да охранява религиозните обекти е на православната църква в страната и някои казват, че това е част от проблема. Църквата, която увеличи влиянието си след падането на комунизма през 1991 г., не разполага със специалицизирани консерватори, които да могат да се грижат за църквите и тяхното съдържание. И в много случаи местните църковни власти блокират стъпките за преместване на ценните творби на безопасни места другаде.

Например, църквата „Св. Никола“ от 19 век в село Радожда, бе обект на нападение три пъти от 2012 г. преди властите да се съгласят да преместят някои от ценните оцелели творби.

Пазачът Миле Скърчески казва, че 23 икони от иконостаса са били откраднати.

Епископ Тимотей, говорител на Македонската православна църква, казва, че в момента се извършва работа по документирането и регистрирането на всички икони на запад и се надява, че до края на идната година повечето ще бъдат изложени в музей който се планира да бъде изграден в Охрид. Той добави, че десетки от най-ценните икони вече са били преместени на тайно безопасно място.

Макар да е твърде късно за Лазарополе, на 150 км югозападно от столицата Скопие, църковният иконом Глигуровски все още има надежда, че иконостасът може отново да си върне ограбените икони.

„Те пазят същината на това кои сме ние всъщност“, казва той.

БТА

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.