Малики консолидира властта, но не успява да помири иракчаните

Ройтерс

Политическите умения на Нури ал Малики го държат на върха на властта в Ирак от 2006 година, но на шиитския мюсюлмански лидер все още предстои да изцери раните на страна, измъчвана от тирания, окупация и борба между общностите.

Критиците му казват, че той е утежнил това наследство, като е получил неполагаем се контрол над армията, полицията и силите за сигурност и ги е използвал срещу сунити и други политически опоненти, позволявайки тежки злоупотреби в затворите и центровете за задържане.

След като Ал Каида отново почна да се разпростира, насилието достигна най-високото си равнище от 5 години насам, сунитското малцинство е озлобено, а кюрдите се бунтуват. И въпреки огромните приходи от петрола, работните места и основните услуги продължават да са недостатъчни, десетилетие след като водените от САЩ сили свалиха Саддам Хюсеин.

И въпреки това през април гласоподавателите може да дадат трети мандат на Малики – корав политически играч, който излезе от неизвестността, за да стане премиер преди близо осем години – или поне да му дадат сериозна преднина в препирните за поста след изборите.

Личният опит на Малики от времената на подтисничество и ужас при управлението на Саддам отеква в сърцата на иракското шиитско мнозинство, което представлява две трети от населението. Той е прекарал голяма част от живота си преди водената от САЩ инвазия в изгнание в Сирия и Иран, планирайки революция и опасявайки се от предателство.

Малики е роден през 1950 година в Джанаджа, южно селище сред финикови палми на бреговете на Ефрат, в политически активно семейство – дядо му е писал поезия, подтикваща към въстание срещу британските окупатори на Ирак, а баща му е бил пламенен арабски националист. Като младеж, той се присъединява тайно към шиитската ислямистка партия Дауа, посещава факултета за ислямско право на Багдадския университет, преди да стане младши чиновник в Хила на юг от столицата.

През 1979 година той е арестуван за кратко и след това бяга, измъквайки се на косъм от полицията на Саддам. Земята на семейството му е конфискувана, а десетки от роднините му са убити през следващото десетилетие. Той вижда родното си село отново чак след инвазията през 2003 година.

Тази бурна история може би влияе на възгледите му и днес. „Той се доказа като фантастично способен манипулатор на сцената и напълно безкомпромисен“, казва Криспин Хос, главен изпълнителен директор на консултантския център „Тенео интелиджънс“, който е следил отблизо кариерата на Малики през годините.

„Тази безкомпромисност се обяснява частично от изцяло прагматични му възгледи за иракската политика. Целта му е единствено да подкрепя интересите на своите (шиитски) поддръжници.“

Без да е надарен с чар, той има желязна решимост да надиграе враговете си, особено след парламентарните избори през 2010 година, на които подкрепяния от сунитите блок „Иракия“, воден от Ияд Алауи, спечели на косъм, само за да бъде надигран и отстранен от Малики впоследствие.

Малики може да е спечелил в крайна сметка срещу светския шиит Алауи, осигурявайки си нов мандат с подкрепата на Иран и САЩ след осем месеца на политически борби, но първоначалният шок от поражението изглежда е ограничил управленческия му стил.

Експертът по Ирак Тоби Додж от Лондонския икономически институт цитира бивш високопоставен съветник на Малики, който заявява, че премиерът е започнал да взема все по-еднолично решенията след създаването на правителството през 2010 година.

„Параноята на Малики се разрасна до небивали размери и той не слушаше никакви съвети“, цитира Додж думите на съветника.

Тези избори освен това обезкуражиха сунитите които, след като бойкотираха предишните подкрепяни от САЩ избори, възложиха надеждите си на вота и подкрепиха „Иракия“ – само за да видят как тя е поставена в безизходно положение след успеха си. „На този фон разцъфтяха насилието и отчуждението в Анбар“, заяви Додж.

Малики е изправен пред голямо изпитание от свързаните с Ал Каида екстремисти, които превзеха Фалуджа, в централната сунитска провинция Анбар близо до Сирия, където те също водят боеве. Той поиска племената и гражданите на Фалуджа да прогонят екстремистите, но казва, че армията му няма да щурмува града.

63-годишният политик, който в продължение на десетилетия се бори срещу доминирания от сунити режим на Саддам Хюсеин като член на нелегалната шиитска ислямистка партия „Дауа“, отрича че възгледите му са базирани на религията.

„Аз не се бия в Анбар, защото са сунити, тъй като съм се бил и срещу шиитски милиции. Ал Каида и милициите са едно и също – и двете убиват хора и ги взривяват. И двете групи разчитат на дегенерати и маргинали“, заяви Малики тази седмица пред Ройтерс.

През 2008 година той изпрати войски, за да смаже милициите на съперничещи шиитски фракции, които контролираха нефтения център Басра. Малики посочва премахването на религиозното противопоставяне и милициите сред основните си принципи, заедно с развиването на силен, стабилен, единен и суверенен Ирак, който не представлява заплаха за съседите си.

Той трябва освен това да балансира отношенията си със САЩ, чиято инвазия доведе на власт шиитите, с тези с Иран, който разполага с повече влияние в Ирак от далечната свръхсила. Малики, горд иракски националист, казва че не е обвързан с нито една от двете страни, иска добри отношения и с двете и поставя на първо място иракските интереси. „Всички страни разбират ситуацията“, заяви той.

Хос заяви, че Малики е положил невероятни усилия, за да поддържа отношенията със САЩ „въпреки протестните писъци на Иран“.

Малики е освен това много отзивчив към Техеран, когато това му изнася, добави той: „Но той не е от типа ирански марионетки, както е описван или често смятан от опонентите си“.

САЩ са изпратили ограничена военна помощ, за да подкрепят Багдад в борбата срещу Ислямската държава в Ирак и Леванта, клон на Ал Каида, който се бие и в сирийската гражданска война.

Но Вашингтон също така призова Малики да подаде ръка на сунитите, които се чувстват лишени от права в годините след Саддам.

Малики заяви пред Ройтерс, че правителството му ще въоръжи и ще плати на всеки, който се бие срещу Ал Каида като част от племенните иракски милиции „Сахуа“ (Пробуждане), които помогнаха на силите на САЩ да прогонят екстремистите от Анбар през 2006-2007 година.

Въпреки това, неговото предложение може да не предвещава политически концесии за сунитите като стъпка към истинско помирение – политически ходове, които може да се окажат трудни за приемане от неговите шиитски поддръжници, които са сред първостепенните цели на атентаторите самоубийци на Ал Каида.

„Като всички шиити, той е много нервен – те изпитват този ужасяващ страх да не се надигнат сунитите и да поставят шиитите и кюрдите обратно на местата им“, заяви Джеймс Джефри, бивш посланик на САЩ в Ирак.

Отбелязвайки усилията на Малики да озапти горещите глави в собствената си общност, той посочва, че напоследък шиитските милиции не са отвръщали на удара с атаки срещу сунитски цивилни, както когато Ал Каида започна кръвопускането на религиозна основа през 2006-2007 година, при което загинаха десетки хиляди иракчани.

„Може би Малики до някаква степен заслужава част от признанието за това, макар че заслужава и част от отговорността за разпалването на ситуацията със сунитите“, заяви Джефри.

Понякога Малики използва език на религиозно разделение, като често смесва сунитската политическа опозиция с Ал Каида и тероризма. „Той е доволен, че така успява да сплоти шиитските гласове около себе си“, казва Додж, който работи в Лондон.

Президентът на САЩ Барак Обама, който прие Малики през ноември, го призова да съдейства за помирението между религиозните течения, но американското влияние е отслабнало откакто САЩ изтеглиха войските си преди две години.

„Това са лидерите, които имаме и трябва да работим с тях по най-добрия възможен начин“, заяви високопоставен чиновник от САЩ на въпроса дали Вашингтон счита Малики за лидер, който е искрено заинтересуван от изграждането на правителство, представляващо по-широка част от обществото.

Джефри каза, че Малики е човек, на когото не е лесно да се повлияе. „От опит знам, че ако го заплашите и кажете, че няма да му помогнем, това няма да го принуди да направи неща, които не иска да прави, защото честно казано може да се обърне към иранците или руснаците“, заяви бившият посланик на САЩ. „Той обаче трябва да предпочете да се обърне към нас, за да поддържа баланс“.

Малики, който е женен и има четири деца, казва че работата не му оставя време за нищо извън политиката и кариера, която според него през цялото време е следвала едни и същи принципи. „Бях този, който съм и ще остана този, който съм“, заяви той пред Ройтерс. „Нямам друг, скрит характер“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.