Мишел Обама на 50: популярна, но предпазлива първа дама
Франс прес
Много популярната Мишел Обама, която утре празнува 50-ия си рожден ден, показва все по-голяма увереност като първа дама на Съединените щати. Тя обаче не излиза от стриктните граници на роля, която е толкова изтъкната, колкото и безвластна.
Обама, която стига този символичен етап от живота си три дни преди да започне шестата година от управлението на съпруга й Барак, „влезе отначало в ролята си доста предпазливо, но с всяка година тя изглежда се чувства все по-комфортно“, отбелязва Робърт Уотсън, професор в университета „Лин“ в Бока Ратон (Флорида) и автор на няколко книги за първите дами.
Мишел Робинсън, както е моминското й име, се омъжва преди 21 години и приема фамилията Обама. Тя е майка на две момичета на 12 и 15 години. Подобно на мъжа си е първата чернокожа титулярка на своя пост, който впрочем не е никакъв пост: никоя разпоредба в конституцията не предвижда конкретни функции, които брачният партньор на президента да изпълнява, макар че по традиция първите дами разполагат с офис и малък екип сътрудници. За тях са отредени най-малкото представителни функции.
Освен това, „всички, които влизат в тази роля, се озовават изправени пред трудната задача да я определят по начин, който приляга на тяхната личност“, отбелязва Рут Мендъл, специалистка по темата за жените в политиката в университета „Рутгърс“. „Преди всичко трябва да си коз, а не спънка“ за президента, отбелязва тя.
Това е оскъден пътен лист за една брилянтна адвокатка, дипломирала се в университетите в Принстър и Харвард след детство, прекарано в скромно семейство в Чикаго.
Когато съпругът й получава първите си изборни длъжности на местно и след това на национално ниво през първото десетилетие на 21 век, „тя изкарваше доста по-добра заплата“, напомня Лайза Мънди, авторка на биографията на Мишел Обама Мишел Обама, първата дама“. Тя работи като заместник-директор на болница в Чикаго, но напуска работа през 2007 година, в началото на първата президентска кампания на Обама.
Дори Мишел Обама да е имала имала някакви душевни терзания, тя ги е сподавила при влизането си в Белия дом през 2009 година. Тогава тя изрази желанието си да бъде, преди всичко, „Командващата мама“ на своите дъщери.
С мускулест силует, способна да се кърши енергично под звуците на ритмична музика, тя предизвиква много коментари за избора си на тоалети. Не се колебае да избере обикновена конфекция, без да пренебрегва обаче младите американски дизайнери, нито впечатляващите вечерни рокли за специални случаи.
Малко по малко тя започна да прегръща скъпи на сърцето й каузи, като борбата срещу затлъстяването при децата и подкрепата за семействата на военни.
Две теми, отбелязва Уотсън, които „се вписват много добре в приоритетите на нейния съпруг“ – реформата в здравното осигуряване и приключването на американската военна кампания в Ирак, но които са също „доста предпазливи“. Освен това госпожа Обама обяви вчера, че е решила да насърчи младите да не напускат преждевременно училище.
Жената, чийто рейтинг се колебае около 65 процента, с 20 на сто повече от този на съпруга й, отново поде пламенна кампания в негова подкрепа през 2012 г. и изнесе реч, която единодушно бе приветствана на партийния конгрес на демократите за определяне на кандидата за президентските избори.
Нейната политическа активност обаче е в служба на президента и трудно бихме намерили някакъв недостатък в редките интервюта, които дава, главно на печатни издания, пишещи за известни личности.
В тазседмичния брой на сп. „Пийпъл“ Мишел Обама, която ще посрещне юбилея си в компанията на приятели и близки този уикенд на празненство в Белия дом, сподели, че обръща внимание на своята форма и макар да не мисли за пластична операция, се е научила никога да не казва никога.
Мънди смята, че официалната предпазливост е един от основните упреци, които биха могли да се отправят към Обама: „нямам впечатлението, че тя революционизира ролята на първата дама“. Например „тя изобщо не говори за расовите неравенства“, допълва биографката.
„Винаги се създават полемики, когато започне да изглежда, че първата дама се намесва в политиката и не мисля, че скоро това ще се промени“, казва Мендъл и приветства „силата и ентусиазма“, които тя показва, въпреки ограниченията на нейната роля.
Уотсън мисли от своя страна, че Мишел е вече „символ на падането на расовите бариери“. Способна е, благодарение на своята харизма, да предизвика възхищение у „белите жени домакини, които нямат нито чернокожа приятелка, нито чернокожа съседка“. Ето това най-вече ще остане от нея в историята, предрича той.
БТА