Затворът не плаши работодателите в Румъния

Небостъргач в Букурещ. Снимка: скайскрейпър

Укриването на данъци от работа на черно струва четири милиарда евро на година. Инспекцията по труда е наложила глоби за 18 милиона евро за работа без договор през 2013 година.

Наказанието затвор до две години за управители на фирми, които имат повече от петима служители без трудови договори – въведена в Кодекса на труда през 2011 година, не изплаши работодателите, които предпочитат да отидат на съд, отколкото да плащат глобите на инспекторите по труда.

Мотивът? Нито един работодател не е бил осъден на затвор досега, а работодателите, които приемат на работа над петима служители без трудови договори, предпочитат да платят административните наказания, отсъдени от съдиите, защото са много по-малки от тези на инспекторите по труда.

„Доколкото знам, няма осъдени на затвор. В момента, ако открием работодател с минимум шестима работници на черно, инспекторите по труда не налагат санкции, а директно ги изпращат на съд. Обикновено започва наказателно разследване и се дава административна глоба между 850 и 1000 леи.

Имаме ситуации, когато откриваме двама, трима или четирима служители без трудови договори, а работодателят идва и казва: „Стойте, имам още двама“. Така със шестима служители без трудови договори случаят влиза в правомощията на наказателното преследване, където глобите са по-малки“, обяснява Киприан Драгомир, генерален държавен инспектор в Инспекцията по труда.

В момента според Кодекса на труда глобите, които налагат инспекторите по труда на работодатели, които имат до петима служители без трудови договори, са от 10 000 до 20 000 леи за всеки служител, който работи на черно. Ако една фирма има шестима служители на черно, инспекторите по труда предоставят случая на прокуратурата, която решава да започне или не наказателно преследване.

Ако се стигне до съд, обикновено не се налага наказанието затвор, а работодателят получава само административна глоба от 1000 леи.

Около 1,45 милиона румънци работят без трудови договори, а размерът на феномена работа на черно струва на държавата над 4,1 милиарда евро на година – това е неплатената сума за данък доход и социални осигуровки, според анализи на данъчни експерти. През 2013 година инспекторите по труда са намерили обаче само 15 761 души, които работят без трудови договори.

Феноменът работа на черно е най-разпространен в сфери като охранителни дейности, строителство, земеделие, хлебопроизводство и сектора на горите (където достъпът на инспекторите е по-труден), казва още Киприан Драгомир. Според него феноменът работа на черно не може да бъде измерен, нито изкоренен и всички държави се сблъскват със ситуации, в които служители работят без трудови договори.

„Трудно е да измерим работата на черно. Това, което можем да направим, е да се опитаме да намалим феномена, а от резултатите, които имаме, се вижда ясно, че е нараснал броя на проверките и на санкциите“.

„Последната голяма акция, която имахме бе в Прахова, заедно с полицията, в търговско дружество за конфекция, където бяха открити 280 души без трудови договори от общо над 800 служители.

Общо Инспекцията по труда наброява около 480 000 служители на национално ниво. Нетните заплати на инспекторите по труда са между 1400 и 2800 леи. „С това, което имаме, се опитваме да се справим с феномена работа на черно“.

В края на миналата година в румънската икономика е имало 5,6 милиона действащи трудови договори, съгласно които са се плащали данъци и социални осигуровки. От тях почти един милион са били на непълно работно време, а над 400 000 – срочни.

Свръхоблагането на труда е основният мотив, поради които работодателите се опитват да избягват плащането на някои данъци към държавата.

При средна нетна заплата от 1600 леи на месец в Румъния ( това е размерът на средната нетна заплата според Националния статистически институт), общият разход на работодателя за един служител се вдига на 2890 леи на месец (като се включи нетната заплата на служителя, но и данъците и социалните осигуровки съответно на служителя и работодателя).

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.