Кои са гюленистите и защо заплашват демокрацията в Турция

Гюленистите представляват по-голяма заплаха, отколкото политико-военните елити, смята професорът

Фетхулах Гюлен. Снимка: личен сайт

Турция е в криза заради действия, предприети от магистратите в страната. Това е криза, която ще определи съдбата на демокрацията в Турция. Тя се дължи също така до голяма степен на миналото – вместо да се води политика на открито, в много случаи се предпочиташе да се търси контрол чрез инфилтриране в държавните институции.

През декември вълна от арести на известни хора след тайно разследване, наред с изтичане на информация за обвиненията, подсили схващането, че кризата се е създала заради корупция. Разследването обаче е непочтено. Полицейските служители и прокурорите, които го извършиха, имат връзки с гюленистите, тайно религиозно движение, базирано на абсолютно подчинение, чиято крайна цел никой не знае. Изтичането на информация в медии, които принадлежат на движението, е равнозначно на политическа клевета. Истинската цел е 11-годишното правителство на Партията на справедливостта и развитието (ПСР). Няма съмнение, че това е опит за постигане на власт чрез използването на юридически инструменти и кампания за очерняне.

Същината и историята на правосъдната система са им придали качествата за извършване на подобна кампания. Това е йерархична система, повлияна от етноцентризма на Турция през 30-те години на миналия век и от превратите през 1960 и 1980 г. Правосъдието е независимо от парламента. Периодично кюрдите в страната, алевиите, немюсюлманите и консервативните представители са били тероризирани в името на правосъдието. За 100 години над 100 партии са били закрити. Всъщност дори ПСР, подкрепена от 50 на сто от населението, едва успя да се спаси от закриване през 2008 година.

Имаше усилия за демократизиране на правосъдието подобно на демократизацията на обществото като цяло. Като част от конституционните промени, одобрени на референдум през 2010 г., конституционният съд и Висшият съвет на съдиите и прокурорите бяха трансформирани с подкрепата на ЕС. Планът бе те да станат по-плуралистични. Решителните промени обаче бяха анулирани със съдебно нареждане, откривайки пътя за инфилтрирането на гюленистите, които заемат важни постове в държавните институции, най-вече в армията и правосъдието.

Преди референдума през 2010 г. лидерът на движението Фетхуллах Гюлен, призоваваше хората да гласуват за конституционните промени, „дори, ако това означава да извадите труповете на тези, които обичате, от гробовете им“. Навремето правителството разглеждаше призива като добронамерен. Но по време на изборите сред служителите в правосъдието за членове на Висшият съвет на съдиите и прокурорите, гюленистите получиха подкрепа от продемократични групи, излагайки наяве опасенията, че в противен случай антидемократичните сили ще поемат контрола.

Така че гюленистите, които имат едва 15 процента подкрепа в правосъдната система като цяло и едва 2-3 процента подкрепа сред обществото, поеха контрол над Върховния апелативен съд и Държавния съвет и следователно на цялото правосъдие. Тъй като тези инстанции избират председателството на Висшия избирателен съвет, гюленистите получиха власт да повлияят на съдбата на предстоящите избори – местни, президентски и парламентарни. Те станаха асиметрична сила.

Това антисветско движение, базирано на консервативен национализъм, винаги е имало проблем с демократичната политика, тъй като има за цел да властва над страната, завземайки държавата отвътре. То се отличава от предишните авторитарни елити по ценностите, които има, и символите, които употребява – но не и по методите си. Когато демократите се бореха със старата доминирана от армията система на страната, движението даде подкрепата си на ПСР и спечели доверието й. Когато бе сложен край на покровителството на армията, те (гюленистите) запълниха вакуума. За съжаление правителството не успя да вземе необходимите предпазни мерки.

Като резултат от това, сега сме изправени пред нова версия на старата борба между сили, които опитват да променят системата. Турция навремето бе ръководена от политико-военни елити; днес с „религиозна карта“ в ръцете си, гюленистите представляват още по-голяма заплаха. След век на управление от недемократични елити, турското общество знае това и одобрява борбата срещу движението на Гюлен.

ПСР трябва да използва тази подкрепа добре, помирявайки се с други демократични действащи лица. Нуждата на Турция от цялостна демократична конституционна система, наред с плуралистична и активна политика, не може повече да бъде отлагана.

БТА
*Авторът е професор по конституционно право в университета Мармара и е член на централния управителен съвет на ПСР

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.