Сърбия е нетърпелива да започне исторически преговори за влизане в ЕС

Франс прес

След като в продължение на години беше отритната от международната политическа сцена, Сърбия е нетърпелива да започне историческия процес на преговори за присъединяване към Европейския съюз с надеждата бързо да се възползва от тази стратегическа ориентация, за да оздрави боледуващата си икономика.

Социалистът премиер Ивица Дачич ще ръководи утре сръбската делегация в Брюксел за официалното откриване на преговорите. „Стигнахме до края на много труден процес. Сърбия иска преговорите за присъединяване да бъдат бързи и качествени“, заяви Дачич. Според сръбския главен преговарящ Таня Мишчевич преговорите започват с най-трудната тема, тази за правосъдието. „Имам чувството, че съм на волана на ферари, чийто двигател е задвижен и сега набира скорост“, заяви тя, изразявайки нетърпението си.

Сърбия получи официален статут на кандидат за членство през март 2012 г., но Брюксел съобщи за отварянето на преговорите повече от година по-късно, след като през април 2013 г. Сърбия постигна „историческо споразумение“ за нормализиране на отношенията си с Косово.

Сърбия винаги категорично отхвърля възможността да признае независимостта, обявена едностранно през 2008 г. от албанското мнозинство в бившата си южна област, но под натиска на Брюксел Белград намали напрежението и подобри отношенията си с Прищина, което й отвори вратите на блока на 28-те.

Преговорите за присъединяване подразбират преди това разговори с косовските власти, което Дачич описа като „всекидневна тема на дебати и кошмар“ за Белград. Мнозина в Сърбия и специално евроскептиците на бившия премиер националист Воислав Кощуница мислят, че Косово ще остане главната пречка в приближаването към ЕС. Те се опасяват, че Сърбия ще бъде задължена да признае независимостта на Косово преди да се присъедини към ЕС, което е недопустимо за почти цялата местна политическа класа.

Оттук натакък обаче Сърбия ще бъде изправена пред други предизвикателства. Тя ще трябва да преструктурира бедстващата си икономика и да реформира раздутия си държавен сектор, който поглъща правителствените финанси.

„Трябва да си дадем сметка, че администрацията ни не е достатъчно готова и че няма достатъчно институционални капацитети да достигне европейските стандарти и че ще бъдат необходими години и инвестиции, за да достигнат нивото“, заяви за АФП Мая Бобич, анализатор от местното Европейско движение в Сърбия.

Досега Сърбия не успя да намали държавния си сектор, в който работят над 700 000 души от 1,7 милиона заети в страната със 7,1 милиона жители, и не успя да въведе ред в задлъжнелите държавни компании. В навечерието на началото на преговорите рейтинговата агенция Фич съобщи, че е понижила дългосрочния рейтинг в местна и чужда валута на Сърбия от ВВ- на В+ със стабилна перспектива, посочвайки като мотив повишаването на консолидирания бюджетен дефицит на страната до 7,1 процента от БВП и забавянето на крайно необходимите, но непопулярни реформи.

С бюджетния дефицит и дълг, надхвърлящ 60 процента от БВП, Сърбия се надява, че преговорите за присъединяване ще подобрят имиджа й. „Преговорите за присъединяване може да изпратят насърчително послание към чуждестранните инвеститори“, отбелязва икономическият анализатор Милан Чулибрък. Безработицата достигна 20 процента в балканската страна, в която средната заплата възлиза на около 400 евро.

Сърбия трябва да хармонизира също земеделието, екологичната си политика и енергийните стандарти с европейските норми. „Тези области имат нужда от сериозно регулиране и се нуждаят от много инвестиции“, казва г-жа Бобич. Огнен Трифунович, производител на екологична храна, се надява, че тези мерки ще бъдат приложени бързо, за да може да изнася продукцията си на европейския пазар. „Нашата продукция вече отговаря на европейските стандарти“, увери той АФП.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.