След кризата Исландия държи банките си под строг контрол

За разлика от повечето страни Исландия преструктурира банките си, а не им предостави спасителни планове след началото на финансовата криза.

Неугледна стъклена сграда на крайбрежната улица в исландската столица Рейкявик някога бе централата на банков гигант с операции в Европа, Северна Америка и Близкия изток.

Сега тя подслонява бледа сянка на този великан – малка банка, която прави бизнес само в Исландия и не притежава нито търговската култура, нито амбициите на своя фалирал предшественик.

Коренната промяна е резултат от една от най-големите банкови катастрофи, които страната някога е преживявала. Рискът за исландската финансова система изчезна, но и водещият икономически сектор – банковият – се сви. Кредитирането на потребителите и бизнеса намаля до малък дял от своето предкризисно равнище.

„Преминахме от ситуация, при която човекът, поел най-големия риск, бе служител на месеца, към нова, при която служителят, поел най-малкия риск, стана служител на месеца“, казва исландският министър на финансите Бярни Бенедиктсон. „Мисля, че трябва да намерим баланс между двете.“

Исландия е нагледен пример за това какво може да се случи, когато една страна тласне финансовите си компании към банкрут, вместо да им предостави спасителни планове, както направи по време на световната финансова криза голяма част от останалия свят.

През октомври 2008 г. трите най-големи исландски банки фалираха. Никоя не се сгромоляса така зрелищно като Kaupthing – банката, чиято стъклена централа бе на крайбрежната улица. В един момент нейният баланс бе четири пъти по-голям от годишния брутен вътрешен продукт (БВП) на цялата страна! През декември миналата година четирима бивши изпълнителни директори на Kaupthing бяха осъдени на дълги години затвор.

От кризата изникват три нови банкови дружества, включително Arion Bank, наследницата на Kaupthing, които държат само местните активи на старите фирми. Те освен това имат различен начин на мислене от нахаканата решителност, която цари на други места във финансовия сектор.

„Указанията бяха да бъде построена нова банка върху основите на фалиралата“, разказва Хоскулдур Олафсон, главният изпълнителен директор на Arion Bank, седейки в оскъдно обзаведен офис, гледащ от високо морето. „(Новата банка) не изглеждаше добре. Тя нямаше каквато и да било посока. Необходимо бе още в началото да намерим някаква посока, в която да поемем с тази банка.“

Необичайният път на Исландия устоя като успешен модел на това, което може да се случи, когато една страна избере да остави своите финансови фирми да фалират. Резултатът в Исландия е, че при новите банки липсват големите бонуси и рискованите търговски операции, които подхраниха популистки гняв на други места.

„Ние сме нова банка с нова бизнес етика и нов начин на правене на нещата“, обобщава Стейнтор Палсон, главният изпълнителен директор, на когото бе поверена Landsbankinn, най-голямата от новите исландски банки. Приходите на Landsbankinn от търговски операции възлизат на едва 10% от равнището през 2006 година.

Трансформацията на финансовата система обаче може да постигне само толкова в една страна, която я чака толкова дълъг път към възстановяването.

Много компании и домакинства в Исландия все още са дълбоко задлъжнели. Биргир Гудьонсон, 37-годишен полицай в Рейкявик, казва, че банките са били прекалено заинтересовани от възстановяването на бизнеса и балансите си, за да помогнат достатъчно на собствениците на жилища като него, които са купили първите си домове точно преди кризата. Тъй като много кредити в Исландия са обвързани с инфлацията, Гудьонсон дължи повече, отколкото е взел като заем.

„Слушаме почти всяка седмица: „О, вижте, всичко е супер“, казва той в своя двустаен апартамент, където живее със съпругата си и двете им дъщери. „Човек трябва да погледне в своя портфейл, за да види реалността.“

Компаниите и собствениците на жилища, които искат да теглят нови кредити, изпитват затруднения заради консерватизма на банките и липсата на достъп до чуждестранни инвеститори. През първите девет месеца на миналата година, например, новите кредити, отпуснати от Landsbankinn на корпорации и хора, са били едва 0,8% от равнището за цялата 2006 година.

„Няма лесен изход от дълбока криза“, казва лаконично Бенедиктсон, който неотдавна стана финансов министър на Исландия след избори, които се въртяха около икономическото недоволство.

Исландските лидери не виждаха в спасителните планове алтернатива, когато поеха контрол върху банките през октомври 2008 година. Трите най-големи банки в страната бяха общо 10 пъти по-големи от нейния годишен БВП за разлика от положението в САЩ, където банковите активи бяха близо годишния БВП. Дори да искаше Исландия не разполагаше с ресурсите, за да спаси банките си.

Вместо това правителството пое контрол върху банките и отдели всички кредити и финансови продукти извън Исландия – по-голямата част от активите – и ги наблъска в т. нар. лоша банка без държавна подкрепа. Кабинетът освен това криминализира трансфера на пари извън страната, като спря пропадането на националната валута, исландската крона.

Дори с тези мерки икономиката на Исландия се сви с 16% през следващата година и безработицата нарасна до близо 10% от около 2%.

Вината за кризата в Исландия падна почти изцяло върху местните финансисти. Докато банките в други части на света бяха попаднали в затруднено положение заради лоши залози за ипотечния пазар в САЩ, то исландските натрупаха планини от дългове, за да заложат на спекулативни активи, и изплетоха мрежа от кредити, с които преследваха користни цели. Почти всички изпълнителни директори бяха уволнени и мнозина от тях сега са съдени.

В началото правителството пое банките под контрол, като ги управляваше, ръководейки се от презумпцията, че е налице извънредна ситуация. Скоро обаче бяха създадени нови компании, за да надзирават ипотечните и корпоративните кредити в страната, като те бяха поравно собственост на държавата и на кредиторите на старите банки.

За управлението на новите компании правителството потърси хора, които не са били опетнени от въвличане в банковия сектор през годините на бум. Палсон е работел извън Исландия, във фармацевтична компания, когато е бил избран да оглави Landsbankinn. Олафсон дошъл в Arion Bank от местния филиал на Visa.

Когато тези мъже поели новите постове, те се изправили, по думите им, пред напълно деморализирани служители и общество, което смятало всички банкери за злодеи. В страна, където полицаите не носят оръжие, някои изпълнителни директори на банки си наели бодигардове, за да се пазят у дома.

„Ако (трусът в) САЩ бе от трета степен по скалата на Рихтер, то в Исландия бе (с магнитуд) 9“, казва Ем Джей Брайънт, преподавател в Ivey Business School в Канада, който прави изследвания за Исландия. „Трябва да сложите всичко това в един контекст на предаване на доверието докрай.“

След като Палсон поел Landsbankinn, той уволнил директно всичките осем изпълнителни директори надолу по веригата и пуснал обяви за техните позиции в местен вестник. Нов закон изисквал най-малко 40% от членовете на ръководния му екип да бъдат жени.

Палсон осъзнал, че първо трябва да подобри настроението на персонала на банката от близо 1300 души – чувствително по-малко в сравнение с 5-те хиляди служители преди катастрофата. Той събрал всички свои подчинени в най-голямото кино в Рейкявик и им изложил въодушевено новата си стратегия.

След това се заел да успокои обществения гняв, като провел поредица публични срещи в цялата страна, на които присъствали и други изпълнителни директори. Много от залите били пълни с хора, които упреквали екипа на Палсон за провиненията на банката.

„Някои си мислеха, че сме луди да правим това, защото хората бяха много разгневени“, спомня си той. „Това обаче наистина бе добра терапия за много хора, които бяха силно недоволни.“

Първата задача на банката била да преструктурира заемите на компаниите и домакинствата, които не можели повече да ги изплащат. Правителството прокарало нов закон, предвиждащ задължително намаляване на кредитите до не повече от 110% от стойността на собствеността, с която те са били обезпечени. Това помогнало на собствениците на жилища, които не можели да обслужват своите заеми, въпреки че не анулирало кредитите, обвързани с инфлацията, които имат хора като Гудьонсон.

Landsbankinn отишла още по-далеч и започнала кампания за намаляване на дълговете на всички компании и домакинства, които не били в състояние да изплащат теглените от тях заеми. Това оказало натиск и върху другите банки да водят сходна политика.

Друг закон направил незаконно плащането от банките на бонуси, надхвърлящи основната заплата с 25%, и донеотдавна нито една банка така и не била платила никакви бонуси.

Това обаче била само една от сферите, в които банките осъзнали границите на реформата. След като някои служители били отмъкнати от банки в други скандинавски държави, където няма таван на бонусите, Arion Bank и Islandsbank започнали неотдавна да дават бонуси на избрани изпълнителни директори.

Преструктурирането на финансовия сектор и правителствените мерки за защита на националната валута помогнаха безработицата да намалее до 5,6% и страната да се върне към икономически растеж.

Много икономисти обаче предупреждават, че банките са прекалено обсебени от миналото и не правят достатъчно, за да отпускат нови кредити и да развият бизнес за бъдещето. Банките освен това са консервативни и продължат да съкращават служители, а в резултат техните разходи остават високи.

„Те са в своеобразен застой“, казва Фредрик Мар Балдурсон, специалист по финанси в Рейкявикския университет. „Има прекалено много инерция в системата.“

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.