Вътрешна борба за власт бележи стремежа на Турция към ЕС
В една друга ера танковете сега щяха да са на улиците в Анкара и Истанбул. През последната година Турция преживя бурно потушаване на протести, корупционни скандали, чистки в полицията и съдебната система, параноични приказки за чуждестранни заговори и пета колона, икономически спад и нови опити за ислямизиране на обществото. Предвид цялата бъркотия няма съмнение, че военните щяха да бъдат изкушени да пометат издънилите се политици (както са го правили четири пъти в миналото).
Това, че генералите останаха в казармите – или в много случаи – в затвора, е знак за демократически напредък. Но след години на усилен растеж и политически реформи, Турция полека отстъпва назад с нещо повече от повей авторитаризъм около премиера Реджеп Тайип Ердоган, чиято проислямска Партия на справедливостта и развитието (ПСР) е на власт от ноември 2002 г.
Ердоган твърди, че вълната арести на 17 декември като част от антикорупционно разследване, включило синовете на трима министри, е била по-тежък удар върху демокрацията от всеки един преврат в миналото. Всъщност това са увертюри от страна на Ердоган към същите онези генерали, които той постави зад решетките. Сега врагът му е някогашният му съюзник Фетхуллах Гюлен, най-влиятелният турски проповедник, който живее в самоналожено изгнание в Пенсилвания и чиито последователи се смята, че са внедрени в полицията и правосъдието. От тук и преназначенията от Ердоган на стотици полицаи и прокурори, както и неговата хватка за по-голям контрол върху съдебната система.
Докато се бори да изкорени врага отвътре обаче, Ердоган рискува да унищожи шансовета на Турция да се присъедини към ЕС. Посещението му в Брюксел от 21 януари, първото от три години, се предвиждаше да ускори преговорите за членство в ЕС, които започнаха през октомври 2005 г., после попаднаха в безизходица, а през последните месеци за кратко се съживиха отново.
Вместо това обаче ще е успех, ако се избегне публичен скандал с лесно раздразнителния премиер. В завоалирани предупреждения високопоставени служители заявиха, че Турция е изправена пред изпит „да бъде или да не бъде“: ако съдебните реформи на Ердоган сериозно подкопават безпристрастността на правосъдието, ЕС може да преустанови преговорите. Критериите от Копенхаген изискват от кандидатите за членство да имат „стабилни институции, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права, и да уважават и защитават малцинствата“.
Еврократите изтъкват, че преустановяване на преговорите остава „краен вариант“. Вероятно Ердоган ще оттегли или видоизмени новия си закон; вероятно президентът Абдуллах Гюл ще го отхвърли. Европейският комисар за разширяването Щефан Фюле казва, че Турция трябва да се консултира с ЕС преди да промени законовия статут на правосъдната система.
Европейските амбиции на Турция се простират чак до 1959 г. Преговорите й за членство са тромави, отчасти заради спора около окупацията от 1974 г. на Северен Кипър. ЕС блокира осем от 35 преговорни глави заради отказа на Турция да отвори пристанищата и летищата си за (Южен) Кипър; Кипър пък блокира други шест, а Франция по времето на преиздента Никола Саркози блокира още четири. Военните отношения между ЕС и НАТО също са в задънена улица (Турция е член, но Кипър не е).
Доскоро Ердоган щеше да започне да се хвали, че Европа се нуждае от Турция с динамичната й икономика и геостратегическа роля, повече отколкото Турция се нуждае от Европа. Той се стремеше към политика на „нулеви проблеми“ със съседите в Близкия изток. Когато през 2010 г. избухна Арабската пролет, Турция беше давана за пример като модел за умерен, демократичен ислям.
Но блясъкът й избледня след потушаването с твърда ръка на масовите протести през юни срещу плановете за строеж в парка Гези в Истанбул. Неговата неоосманска външна политика претърпя провал, когато сирийската гражданска война се задълбочи, а египетската армия свали от власт избрания президент на страната Мохамед Морси, съюзник ислямист. Отношенията на Турция с Америка са напрегнати, преди всичко заради неокончателното решение за покупка на системи за противовъздушна отбрана от Китай и различията по отношение на Израел.
С увеличаването на проблемите на Ердоган, презрението му към Европа отслабва. Помага това, че Франция в момента има по-малко туркофобски президент в лицето на Франсоа Оланд. През май м.г. Турция подписа договор за АЕЦ с консорциум, включващ френската Арева, а Оланд предстои да посети Турция по-късно този месец. Така че макар склонността на Ердоган да се държи като султан да стана по-очевидна, през есента усилията за присъединяване на Турция получиха тласък.
През октомври ЕС отвори нова глава, тази за регионална политика. През декември Турция се съгласи да приема обратно нелегалните имигранти, влезли в ЕС, в замяна на ангажимент за преговори по споразумение за либерализиране на визовия режим за турците. Според Иън Лесер от Германския фонд Маршал, трансатлантически мозъчен тръст, Турция сега има нужда от стратегия за „нулеви проблеми“ със Запада.
Промените в последно време обаче правят нещата по-трудни. Приятелите на Турция се опитват да защитят Ердоган. А правителството начело с торите във Великобритания, някога най-голям поддръжник на Турция, стана скептично към разширяването на ЕС и свободното движение на работници.
Приемането на Турция засяга един от големите въпроси без отговор на клуба: къде са границите на Европа? Лесно е да се каже, че малките страни от Западните Балкани един ден трябва да се присъединят. Но Турция, подобно на Украйна, може да е прекалено голяма хапка.
За онези в Брюксел липсата на ясен път към членството е отслабила способността на ЕС да влияе на Турция. Трудно е да се твърди обаче, макар че някои го правят, че Европа е „загубила“ Турция в резултат на това. Европа не може да устройва бой на кучета между едно сенчесто братство, инфилтрирано в органите на държавата, и все по-нетолерантния премиер, който смята, че въплъщава държавата.
Вероятно ЕС може да помогне с отварянето на глава 23 за съдебната система и основните права и на глава 24 за правосъдие, свобода и сигурност. Не за да се възнагради Ердоган, а за да се увеличи натискът върху него. Това обаче ще изисква неумолимите кипърски гърци да започнат да следват по-разумен подход. Ако дори и те не могат да видят, че най-големият им интерес лежи в една по-демократична и европейска Турция, тогава защо Ердоган да бъде по-различен?
Още по темата: Затънал в криза, Ердоган отива в Брюксел, за да защити съдебната си реформа
Бурак Акънджъ
Франс прес
Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган, затънал в най-сериозната политическа криза по време на 11-годишното си управление, заминава в понеделник вечерта за Брюксел, за да се опита да обезсили критиките, предизвикани от силно оспорваната му съдебна реформа.
Посещението на Ердоган в европейската столица – първото от пет години насам, първоначално бе замислено за честване на подема в отношенията Турция- ЕС. Но корупционният скандал, който заплашва режима в Анкара, преобърна дневния му ред.
Премиерът на ислямо-консервативното правителство ще се озове пред европейските ръководители в позицията на обвиняем, в момент, когато валят критики срещу волята му да подчини турското правосъдие и да заглуши разследванията, които го заплашват.
В тази атмосфера турският министър за ЕС Мевлют Чавушоглу повтори в понеделник желанието на своята страна да избегне с ЕС всякаква криза, която би могла отново да извади от релси кандидатурата на Турция за евроинтеграция.
„Ние се надяваме, ние желаем проектът за реформа , засягащ Висшия съвет на съдиите и прокурорите, да не предизвика сериозна криза с ЕС“, заяви той в интервю за либералния в.“Миллиет“.
„Разбираме, че инициативата е предизвикала известни дискусии, но ние ще им обясним на ЕС – бел.АФП нейната основателност“, добави Чавушоглу, като повтори , че спорният проектозакон, според него, „отговаря на политическите норми на ЕС“.
Комисия на турския парламент обсъжда от около десет дни този текст, който цели да промени функционирането на Висшия съвет на съдиите и прокурорите, като предостави по-специално на министъра на правосъдието последната дума в процеса на назначаване на магистрати.
Турция в крайна сметка изпрати този проектозакон в петък. Европейската комисия бе поискала да бъде потърсено предварително мнението й за неговото съдържание, посочи европейски източник.
„Това е много положителна стъпка“, коментира този източник, като все пак остави място за европейска преценка за същността на проекта. Но времето притиска, тъй като турският парламент трябва по принцип още от вторник да се заеме с обсъждане на проекта в пленарана зала.
„Ние сме готови да обсъждаме всички теми, ние сме готови да изслушаме всякаква критика или всяка гледна точка, при положение, че тези критики и мнения се основават на стандартите и нормите, действащи в ЕС“, увери в неделя турският министър на външните работи Ахмет Давутоглу.
Ердоган предприе през последните седмици безпрецедентна чистка в средите на полицията и на правосъдието в своята страна, обвинени, че крият сърцевината на „заговор“, организиран от движението на мюсюлманския проповедник Фетхуллах Гюлен срещу неговото правителство и цялата държава.
От 17 декември насам десетки предприемачи, бизнесмени и лица на изборни длъжности, близки до властта, бяха обвинени или поставени под арест за корупция, измама, пране на пари в рамките на серия разследвания, които предизвикаха вече оставката на трима министри.
Проектозаконът за съдебна реформа породи възмущение от страна на опозицията, която преценява, че той противоречи на конституцията, и множество критики от страна на ЕС, както и на САЩ.
В тази обстановка много турски анализатори прогнозираха трудно посещение в Брюксел за турския премиер.
„По-добре Ердоган да беше отменил визитата си в Брюксел“, писа анализаторът Семих Идиз във в.“Тараф“. „Много вероятно е, че той ще се стреми да даде урок по демокрация, дори да наставлява европейските си събеседници, които ще му отправят упреци“, отбеляза той и предвиди, че „щети са неизбежни“.
Рейтингът на Ердоган в Европа вече отбеляза спад след грубото потушаване на вълната от антиправителствени протести, разтърсила страната през юни.
Давайки си сметка за рисковете от посещението, Давутоглу призова в неделя Брюксел да не възприема „дискриминационен подход“ към Турция.
„Да преговаряме колкото се може по-бързо“, каза той по адрес на ЕС, като обеща да „не се отстъпва никога от демократичните норми“.
Усилията на Турция за присъединяване към ЕС, стартирали официално през 2005 г., дълго време останаха в мъртва точка по-специално заради териториалния спор с Кипър, член на ЕС, и резервите на Франция и Германия спрямо нейната кандидатура.
БТА