Сирия е сцена на борба за надмощие между руснаци, американци, араби и иранци

Франс прес

Театър на антиправителствени протести, които се изродиха в гражданска война с невиждана бруталност, Сирия за три години се превърна в минно поле, където американци, руснаци, монархиите от Залива и иранците си противоборстват от разстояние.

Доставки на оръжия, финансова подкрепа, тайни дипломатически борби: от войната в Ливан през 80-те години никоя страна не е концентрирала едновременно такова ниво на насилие и на борби за влияние между регионалните и световните сили.

В тези сложни дипломатически игри страни като Иран все си пеят същата песен. Някои, като Русия, засилиха влиянието си. Други, напротив, загубиха територия и изглежда се отказват от играта, както САЩ.

САЩ: От изкушението за военни удари до постепенно дезангажиране

Американското правителство отдавна гръмко призовава за оттеглянето на президента Башар Асад. То дори изглежда обмисляше изпращането на оръжие за сирийските бунтовници, по подобие на подкрепата за афганистанските бойци през 80-те години. Западният натиск, начело с Париж, Вашингтон и Лондон, непрекъснато нарастваше, до кулминацията си след химическата атака през август 2013 година край Дамаск.

Никога от началото на кризата Западът не беше толкова готов да удари Дамаск. Но президентът Барак Обама, поставен натясно, предпочете да отстъпи. Оттогава той изглежда е изоставил военния вариант и отправя по-умерени критики срещу Башар Асад. Сирийският президент, който отново контролира ситуацията, изпраща в Швейцария делегация, която показва сила.

Русия: Голямото завръщане на влиянието й в Близкия изток

Сирийската криза позволи на Москва да осъществи голямото си завръщане на международната сцена. Отслабена от разпадането на СССР през 1991 година, рядко в състояние да се противопостави на амбициите на Запада, Русия на Владимир Путин търпеливо играеше своята роля: блокиране на всякаква военна намеса с мандат на ООН и продължаване на доставките на оръжие в тази страна, която е от стратегическо значение за достъпа й до Близкия изток.

В разгара на кризата, когато Западът беше на крачка от изстрелването на своите ракети срещу Дамаск, Владимир Путин успя да наложи на всички през септември 2013 година споразумение за премахване на сирийския химически арсенал под егидата на ООН и да заглуши западните амбиции за намеса. Стратегия, която позволи на Москва да стане господарят на играта.

Монархиите от Залива: Твърдо подкрепящи опозицията, арабите си противоборстват чрез съперничещи си въстаническите групировки

Големи донори на сирийската опозиция с парите от петрола, сунитските монархии Саудитска Арабия, Катар и Кувейт бяха най-бързи в организирането на арабската опозиция срещу Башар Асад, особено в Арабската лига. Подкрепата им за въстанието е колкото политическа и религиозна, толкова и геополитическа. Става дума за подкрепа на сунитското мнозинство срещу алауитското малцинство, клон на шиитския ислям, което е на власт в Сирия. И не на последно място – да се ограничи влиянието на Иран в Близкия изток.

Петролните монархии впрочем водят борба за влияние и помежду си. Извън Сирия – за контрола над представителните органи на опозицията (Катар срещу Саудитска Арабия), както и на територията на Сирия – между бунтовници и джихадисти, близки до „Мюсюлманските братя“ или до салафитите. Катар дълго време беше главният играч. Но след три години на криза, Саудитска Арабия си върна контрола.

Иран: Шиитският „спонсор“ на режима на Башар Асад

Важна регионална сила и съюзник на Москва, Иран, чиято покана за „Женева-2“ предизвика яростта на опозицията, е „спонсор“ на сирийския режим.

Иран превърна Сирия в крайъгълен камък на шиитската дъга в Близкия изток. Семейство Асад, както бащата Хафез Асад, така и синът му Башар, позволиха на Иран да стъпи в Ливан, където изключително силната шиитска милиция Хизбула е неговият основен „троянски кон“. Бойците на Хизбула впрочем подкрепят сирийската армия в борбата й с бунтовниците и джихадистите.

Ръководителят на иранската дипломация Мохамад Джавад Зариф предупреди Запада преди конференцията: тези, които искат да държат на разстояние Иран – който първо беше поканен в Швейцария, а после поканата беше отменена – „ще съжаляват“ за това.

Още по темата: ООН отстъпи в спора за участието на Иран в в мирната конференция за Сирия

ООН отстъпи, отваряйки пътя за мирни преговори за Сирия, пише „Вашингтон пост“ по повод вчерашната сага около участието на Техеран в мирната конференция за сирийския конфликт, която трябва да започне утре в Швейцария. Иран първоначално бе поканен да участва от генералния секретар на ООН, но после Бан Ки-мун оттегли поканата.

Според „Вашингтон пост“ вчерашното оттегляне на поканата към Иран за конференцията „Женева-2“ е ознаменувало ден на хаотична дипломация, в който САЩ възразиха срещу участието на Техеран, а сирийската опозиция заплаши с бойкот. Изданието посочва, че държавният секретар на САЩ Джон Кери лично е лобирал за оттегляне на поканата, а американски представители са затплашили, че Вашингтон няма да участва, ако Иран присъства на срещата.

Според вестника пазарлъците кой да участва в преговорите и при какви условия са засенчили и без това скромните очаквания за срещата, която малцина се надяват да доведе до бързото напускане на сцената от президента Башар ал Асад. Освен това са показали ясно, че макар и ООН да е официалният домакин на конференцията, световната организация не командва парада.

„Ню Йорк таймс“ отбелязва, че 24-часовите спорове около участниците в конференцията са подходяща прелюдия към предстоящите преговори между воюващите страни, които дори най-оптимистично настроените американски дипломати прогнозират, че ще бъдат продължителни и изтощителни.

Моментът на истината за Сирия настъпи, Иран бе пренебрегнат от ООН, а Асад заяви, че може да участва в президентските избори, пише „Индипендънт“. Британското издание посочва, че започващата утре конференция Женева-2 е рядка възможност за деескалация на конфликта в Сирия, но дипломатическата прелюдия към нея е показала скритите рискове.

Обвиняват сирийския президент, че подкрепял Ал Каида с тайни петролни сделки

Сирийският президент Башар Асад е съфинансирал и си е сътрудничил с Ал Каида в сложна двойна игра, въпреки че терористите се сражават срещу властта в Дамаск, пише вестник „Дейли телеграф“, като се позова на твърдения от западни разузнавателни служби, бунтовници и дезертьори от Ал Каида.

„Джебхат ан Нусра“ (Фронт на победата) и дори по-крайната „Ислямска държава в Ирак и Леванта“, двете свързани с Ал Каида групировки, които действат в Сирия, са били финансирани чрез продажба на петрол и газ от находища под техен контрол и чрез режима, казват разузнавателни източници, пожелали анонимност.

Според бунтовници и дезертьори режимът също така е освободил затворници екстремисти, за да подсили джихадистките редици за сметка на умерените бунтовнически сили. Целта била да се убеди Запада, че въстанието е подкрепяно от ислямски екстремисти, включително Ал Каида, като начин да пресече западната подкрепа за бунта.

Твърденията на западните разузнавателни източници са отчасти в отговор на исканията на Асад фокусът на мирните преговори, които трябва да започнат утре в Швейцария, да се измести от смяна на управлението му към сътрудничество срещу Ал Каида във „войната с тероризма“.

БТА

_черновиСвят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.