Как Гьопинген пое в собствени ръце електропреносната мрежа

Ройтерс

Ангела Меркел оглежда първия крайбрежен вятърен парк в Германия. Снимка: официален сайт

Южният германски град Гьопинген, разположен в полите на Алпите, е изключително привлекателен за туристите и е известен с това, че е домът на производителя на влакчетата играчки Maerklin.

Живописният град Гьопинген сега има още една причина да бъде горд – активистите от германското движение „Rekommunalisierung“, което иска местните електропреносни мрежи да бъдат отнети от големите енергийни компании и да бъдат върнати в общински ръцете.

Миналото лято градът, който наброява 60 000 души, плати 23 милиона евро (32 милиона долара), за да изкупи електроснабдителната си мрежа от компанията EnBW, което е най-голямото общинско възстановяване на собственост в южната провинция Баден-Вюртемберг досега. „Искаме нашата най-важна линия за електрозахранване да не зависи от спекулации и за дълго да запазим местната инфраструктура в наши ръце, заяви пред Ройтерс кметът Гидо Тил, който управлява Гьопинген от 9 години.

„Ще запазим повече работни места в Гьопинген, отколкото EnBW би осигурила в дългосрочен план,“ отбеляза 59-годишният Тил. Цените спаднаха в резултат на направената стъпка.

Кметът, бивш социалдемократ, който сега е на мнение, че партията е прекалено ляво ориентирана, се радва на междупартийна подкрепата и това бе отразено при преминаването на градското електроснабдяване в местни ръце.

Решението на Гьопинген също така отразява настроението в Германия, в която според проучванията две трети от гласоподавателите подкрепят политиката за зелена енергия и биха предпочели енергийните мрежи да бъдат управлявани от мести доставчици.

EnBW посочи, че е приел решението на Гьопинген и успешно е предала мрежата на новите собственици. Компанията обаче допълни, че разпокъсването на собствеността на германската мрежа няма задължително да подпомогне увеличаването на енергията от възобновяеми източници.

Президентът на германската федерална картелна служба Андреас Мунт също изрази критично мнение за обратното изкупуване на мрежата.

„Важно е тези местни компании да не избягват конкурентния пазар. На мнение сме също така, че прекаленото разпокъсване на мрежите крие риск да станат неефективни,“ допълни той.

Въпреки това от 2007 година около 80 нови местни компании бяха създадени, за да доставят електричество, газ, вода и топлина, според браншовата им група VKU, която представлява 1400 компании. Могат да се появят още много.

Отдолу нагоре

Около 8000 от общо 14 000 договора за поземлени концесии, предимно дадени за 15 до 20 години на частни компании през 90-те, трябва да бъдат обновени от 2010 до 2015 година.

Като ответна реакция на германския либерализиран енергиен пазар, където производството на електроенергия и разпределението са в ръцете на няколко големи германски и международни компании, активисти в цялата страна се опитват да върнат мрежите в държавния сектор и правят това, чрез изключително открояващи се кампании.

Движението е част от общоевропейската тенденция на постепенна ренационализация на сектора на енергийните компании.

Нараства производството на електроенергия по места, като безбройни слънчеви панели и хиляди ветрогенератови изпъстрят германския пейзаж. Привържениците на идеята за повече собственост в ръцете на местните власти искат енергопреносните мрежи да имат същия местен привкус.

Енергийна промяна отдолу нагоре е от полза за всеки, се посочва в брошурата на Приятели на Земята Германия (BUND).

Не всички общини обаче са мотивирани от идеологически или природозащитни причини. Местните мрежи за пренос на енергия носят стабилни такси на обществените си собственици.

Кметът Тил отбелязва, че неговият подход се основава на икономиката, а не толкова на идеология. Според него като частна компания електропреносната мрежа трябваше да носи печалба на инвеститорите, докато като държавна той може да я управлява при скромна печалба и да поддържа тарифите ниски.

Същите предизвикателства

Най-голямото постижение на активистите досега е вторият по големина германски град Хамбург, където компанията Vattenfall съвсем неотдавна продаде оставащата част от електроенергийната система, която управлява повече от десетилетие.

През 2012 година градът купи 25 % от енерго и топлоразпределителната мрежа от Vattenfall и поиска да ги управлява сам. Купи и 25,1 % от газопреносната мрежа на E.ON.

Главният изпълнителен директор на Vattenfall Ойщайн Лозет посочи миналата година, че не е убеден, че има смисъл от новата тенденция.

„Ние ясно виждаме политическа тенденция, там където общините желаят да поемат дейността на мрежите. Въпросът ми е защо,“ отбеляза той.

„Градовете могат да харчат парите си за други неща, а не за обратно изкупуване на мрежи, тъй като ние управляваме тези мрежи безопасно и гладко и сме го правили в продължение на години,“ допълни той.

През декември референдум за връщане на собственост на общината в Берлин, където също действа Vattenfall, се провали заради недостатъчната активност на гласоподавателите.

Германските енергийни компании, които вече са изправени пред проблеми като прекомерно големи производствени мощности, спад на търсенето, излизането на страната от ядрената енергия, конкуренцията на субсидираната енергия от възобновяеми източници, отвръщат на критиките като подчертават експертния си опит и финансовата си сила.

Главният изпълнителен директор на RWE Петер Териум посочи, че компанията му не възприема промяната на собствеността като заплаха, тъй като при затруднени финанси компанията му всъщност би могла да се възползват от външен капитал.

Разпределителните мрежи, който отново са в общински ръце ще открият скоро, както предишните им частни собственици, „че ще се сблъскват със същите предизвикателства като всеки друг,“ допълни Териум.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.