Пучът в Москва преди 16 години и отражението му в България

Елцин на танка, от който чете обръщение към съветския народ. Тази снимка обиколи целия свят и стана символ на пуча от 1991 година. Снимка: eg.ru

Революция, пуч, преврат – така специалистите и политиците наричат събитията от 19 август 1991 година в Москва. За милиони хора обаче те означават промени. Според социологически проучвания, оповестени от „Ехото на Москва” миналата година, 39 процента от запитаните определят случилото се през 1991 година като борба за власт в най-висшето ръководство на страната. 13 процента от руснаците оценяват събитията като победа на демократическата революция. 12 процента се затрудняват да отговорят на този въпрос.

Според Всерусийския център за проучване на общественото мнение 66 процента от руснаците съжаляват за разпадането на СССР (като 74 процента от тях твърдят, че през декември 1991 година е разрушена „велика империя”), а 57 процента считат, че разпадането на страната е можело да бъде избегнато.

По данни на Фонд “Обществено мнение” почти половината от руснаците – 46 на сто – не могат да определят отношението си към събитията от 19 август 1991 година. 41 на сто говорят за “историческо събитие”, но не са уверени, че страната е тръгнала в правилната посока.

Нощният щурм на Белия дом в Москва. Младежите се опитват да спрат военната техника с коктейли “Молотов”. Снимка: eg.ru

Само 4 процента от запитаните си спомнят за епизода, в който Елцин чете обръщение от танка в центъра на Москва, както и за изолацията и връщането на Михаил Горбачов. 3 процента си спомнят как пучът ги е засегнал лично: “заседнахме в метрото и седяхме там 4 часа”.
Анализаторите на събитията от август 1991 година отбелязват, че хората все още не са се разделили с СССР.

Какво се случи на 19 август 1991 година

На 19 август 1991 година консервативните сили в КПСС, водени от вицепрезидента на Русия Генадий Янаев, направиха опит за преврат, за да спасят от разпадане бившия Съветски Съюз. На 18 август в резиденцията “Форос” на полуостров Крим е задържан тогавашният държавен глава Михаил Горбачов. Той е посетен от членове на току-що сформирания Държавен комитет за извънредното положение (ДКИП), които му предлагат да се откаже от пълномощията си доброволно. Горбачов отказва. В ДКИП влизат вицепрезидентът Генадий Янаев, председателят на министерски съвет Валентин Павлов, министърът на отбраната Дмитрий Язов, председателят на КГБ Владимир Крючков, заместник-председателят на Съвета по отбрана Олег Бакланов, министърът на вътрешните работи Борис Пуго, председателят на Аграрната партия Василий Стародубцев, президентът на Асоциацията на държавните предприятия Александър Тизяков.

Инициаторите на преврата дават пресконференция. Ръцете на Генайдий Янаев (вторият отдясно) треперят и за света става ясно, че пучът е обречен на провал. Снимка: eg.ru

Рано сутринта на 19 август 1991 година вицепрезидентът на СССР Генадий Янаев издава указ за отстраняване от длъжност на Михаил Горбачов поради „невъзможността да изпълнява служебните си задължения по здравословни причини“. Той съобщава по радиото, че в някои райони на страната се въвежда извънредно положение за срок от 6 месеца. Янаев разпространява и съобщение, че поема функциите на държавен глава на СССР. В 9.00 часа няколко колони танкове тръгват към центъра на Москва. Около 12 часа няколко десетки танка се приближават към Белия дом – сградата на правителството на РСФСР в Москва. На площад “Манежен” се събират няколко хиляди души, които тръгват към сградата на правителството.

Малко след 12.00, след като се е барикадирал в руския парламент, президентът на РСФСР Борис Елцин излиза от сградата, покатерва се на танк и призовава демонстрантите към гражданско неподчинение. Той определя създаването на ДКИП като опит за държавен преврат, а членовете му – държавни престъпници.

Около 14 часа събраните пред правителствената сграда започват да строят барикади. Московският градски съвет е поставен под военна охрана, която по-късно, по настояване на депутатите, е евакуирана. Вечерта в центъра на Москва започват студентски демонстрации.

На 20 август сутринта в Санкт Петербург (тогава Ленинград) на Дворцовия площад започва митинг. В 12 часа в Белия дом в Москва започва позволен от властите митинг, в който взимат участие не по-малко от 100 000 души. Вечерта в програма “Время” съобщават, че в столицата е въведен комендантски час от 23.00 до 5.00.

Около 1 часа на 21 август в Москва, на кръстовището на улиците Чайковски и Нов Арбат тълпата блокира осем бойни машини на пехотата от Таманската дивизия. Загиват трима души. Министърът на отбраната заповядва на войниците да се завърнат в казармите. По същото време повечето от местните власти отказват да се подчиняват на ГКЧП. Провалът на преврата започва да става очевиден.

Михаил Горбачов се връща в Москва през нощта на 22 август. Специалистите твърдят, че от този ден започва залезът на първия президент на СССР. Снимка: eg.ru

В 18 часа е осъществена връзка със “затворника от Форос” Михаил Горбачов. За Крим излитат два самолета. В нощта на 22 август Горбачов се връща в Москва, като още преди излитането заявява, че ситуацията е под контрол.

След това организаторите на пуча – Владимир Крючков, Дмитрий Язов и Александър Тизяков – са арестувани. На сутринта в Кремъл е арестуван вицепрезидентът на СССР Генадий Янаев, а министърът на вътрешните работи Борис Пуго е открит прострелян в главата в квартирата си. В 12 часа започва митинг на победителите пред Белия дом.

По-късно Горбачов обвявява разпускането на КПСС и започва разпада на СССР.

Какво се случи в България?

Събощенията от Москва предизвикаха тревога, че може да настъпи обрат в демократичните промени. Тогавашният президент Желю Желев застана на страната на Елцин. Но в БСП настъпва смут. В тогавашния партиен дом, който още се стопанисва от БСП, спонтанно се събират активисти на партията, възбудени от събитията в Москва. Някои започват да се черпят по повод „радостните“ новини. Провежда се извънредно съвещание, на което тогавашните реформатори на партията Луканов, Продев и др. се опитват да обяснят на твърдолинейните, че БСП не може да признае завземане на властта в СССР, което по същество е преврат. Реформаторите надделяват. Но тогавашния лидер Александър Лилов прави твърде двусмислено изявление по телевизията малко преди предстоящите избори. В интервю в директно предаване по националната телевизия Лилов се изказва резервирано и неясно за събитията в Москва и оставя впечатление, че БСП негласно подкрепя пуча. Това предизвиква недоверие у колебаещите се избиратели и дава отражение в изборните резултати малко по-късно. СДС печели изборите с незначителна преднина. „С малко, но завинаги“, както се изразява тогавашният политик Александър Йорданов.

Съставен е кабинетът на Филип Димитров с подкрепа на гласовете на ДПС. За около 2 години правителството е подложено на множество критики от различни страни, включително от президента Желев и след като Филип Димитров иска вот на доверие, губи подкрепата от ДПС и кабинетът пада. Настъпва период на остро политическо противопоставяне, а на власт идва компромисното правителство на Беров с мандата на ДПС.

Процес срещу извършителите на преврата в СССР започва чак през април 1993 г. През февруари 1994 година те са амнистирани с решение на Държавната дума на Русия.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.