Черните вдовици – едни от най-страшните кошмари на Русия

Асошиейтед прес

Издирването на три жени, заподозрени в планиране на терористични атаки за предстоящите зимни олимпийски игри в Сочи, изкара наяве един от най-страшните призраци в Русия – жените камикадзе, известни като „черни вдовици“. Повече от десетилетие жени извършват много от най-страшните терористични атентати – взривяват самолети, влакове на метрото и убиват хора, отиващи на рок концерт.

Кои са те?

Терминът „черна вдовица“ произлиза от схващането, че тези жени са предприели отчаяния ход да станат камикадзета, за да отмъстят за съпрузи или свои роднини от мъжки пол, убити в дългогодишната битка на Русия срещу ислямските екстремисти в Кавказкия регион. Листовки със снимки на заподозрените жени, разпространени от полицията в олимпийското градче Сочи, показват, че едната от заподозрените жени е вдовица на екстремист. В някои случаи обаче мъжете на атентаторките са живи в момента на техните нападения. Една неуспяла атентаторка сподели, че срам и липсата на пари са я подтикнали към тероризъм.

Дългата история на терористичните атаки в русия, извършвани от жени

Едно от първите нападения, което насочи вниманието към жените терористи, бе масовото вземане на заложници в московски театър от чеченски екстремисти през 2002 година. Деветнайсет от всичките 41 нападатели бяха жени. Кризата приключи, когато руски части използваха упойващ газ при щурмуването на театъра, при което загинаха най-малко 118 от около 850-те заложници. Снимки на полицията след щурма показаха, че някои от жените бяха умрели на седалките в театъра с експлозиви, прикачени към телата им. През 2003 година две жени се взривиха на входа на рок концерт на открита сцена, убивайки 14 души.

При първата вълна от шокиращи серии от нападения през 2004 година два самолета на руски авиолинии бяха взривени в една и съща нощ и загинаха 79 души. Властите съобщиха, че и двамата атентатори са жени, на едната брат й бил изчезнал в Чечения. Седмица по-късно жена камикадзе се самовзриви пред станция на московското метро и уби 10 души. Отначало тя бе идентифицирана като сестра на едната от атентаторките в двата самолета.

По-късно обаче властите съобщиха, че всъщност сестра й е една от двете жени, участвали във взимането на около 1100 заложници на следващия ден в училището в град Беслан. Руските сили обсадиха училището и най-малко 380 души бяха убити. През 2010 година двоен атентат в московското метро, при който загинаха най-малко 40 души, бе приписан на две жени камикадзе. Миналия октомври атентаторка самоубиец, женена за ислямски екстремист, уби шест души в автобус в южния град Волгоград, само на неколкостотин километра от Сочи. Мъжът й умрял в сблъсък с руските сили месец по-рано.

Но те невинаги успяват

Само пет дни след атентата на рок концерта, чеченка, готвеща се да взриви кафене в Москва, не издържала и признала пред охраната, че носи експлозиви. Бомбата избухна и уби сапьора, който я обезвреждаше. Жената – Зарема Мужакхоева, по-късно каза за руски вестник, че се е захванала с тероризъм, след като съпругът й бил убит при бизнес спор, а тя откраднала бижута от баба си и дядо си, за което била отритната от роднините си.

Две жени планирали да отидат на Червения площад в Новогодишната нощ през 2010 година, препасани с колани с експлозиви, но планът им бил осуетен от глупава грешка. Бомбите им трябвало да се задействат, когато операторът им прати текстови съобщения до мобилните телефони, свързани с експлозивите. Преди това обаче единият от телефоните получил спам съобщение и взривил едната жена. Лидерът в заговора и оцелялата жена бяха арестувани и осъдени на лишаване от свобода.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.