Има ли „верен“ път за САЩ в Сирия?

Ройтерс

Ключови страни по конфликта в Сирия се събраха днес в Швейцария. Участниците са със занижени очаквания, че мирната конференция „Женева-2“ – на която за пръв път ще се съберат на едно място представители на правителството на Асад и различни бунтовнически групировки заедно с важни международни играчи – ще реши конфликта, или дори че ще доведе до прекратяване на огъня.

За правителството на САЩ решаващият въпрос на тази среща и след нея е да определи дали и кога да се намеси и да осигури подкрепа в конфликт, при който може вече да няма никакви „добри момчета“, или привърженици на националните интереси на САЩ, които да бъдат подкрепяни. Това е особено важно предвид преплетените интереси на Вашингтон в региона – не само в Сирия, но и в Ирак, Иран, Ливан, Турция и другаде.

Подкрепата на САЩ за афганистанските муджахидини срещу Съветския съюз по време на Студената война дава два ценни урока за настоящия сирийски конфликт. Първо, да разберем на кои помагаме, какви са целите им и по какво тези цели може да се различават от тези на САЩ. Второ, мислете предварително за крайния резултат.

В Сирия САЩ с право действат предпазливо към въпроса на кого да помагат. В резултат на това обаче правителството на САЩ е осигурило твърде малка подкрепа и с това създаде вакуум, който бе запълнен от други.

Все още не е ясно дали Вашингтон разбира собствените си крайни цели за конфликта и дали ясно обяснява как те да се постигнат. Както показва историята, тази липса на яснота може да доведе до съдбовни непланирани последици. Политиката на САЩ в Афганистан през 80-те години е ярък пример за това.

От 1979 г. президентът Джими Картър разреши на ЦРУ да изпраща минимална помощ на афганистанските бунтовници, които се биеха срещу Съветския съюз. Администрацията на Рейгън значително увеличи тази помощ, чийто пик превиши 600 милиона долара годишно през 1987 г. Саудитското правителство отпускаше по още толкова.

В Афганистан целта на САЩ бе да попречи на СССР да се окопае в страната, а не да се установи жизнена афганистанска държава. Поради това ЦРУ отпусна големи парични суми на муджахидинските бунтовници, но до голяма степен остави решението кои бунтовници да получават тази помощ на разузнаването на Пакистан, нашия близък съюзник в региона. Пакистанското разузнаване ИСИ даде голяма част от тази помощ на полеви командири, свързани с антиамерикански радикални ислямистки лидери.

Когато съветската армия се изтегли от Афганистан през 1989 г., Вашингтон реши, че няма особен интерес да осигури един стабилен Афганистан и тази апатия създаде условия в страната да започне гражданска война в началото на 90-те години.

Докато Вашингтон нехаеше, Афганистан бе превзет от бруталния талибански режим, който осигури критично важното убежище за Ал Каида. Терористичната групировка имаше място, откъдето да се развива и разширява, а нападенията от 11 септември последваха само няколко години по-късно.

Афганистанският случай наподобява днешните предизвикателства в Сирия. Противно на Афганистан през 80-те години, администрацията на Обама (с право) прояви предпазливостта да доставя оръжия само на проверени сирийски бунтовнически групи. В резултат на това обаче Вашингтон е доставил съвсем малко военна помощ. ЦРУ е обучило само около 1000 бунтовници тази година.

Затова пък, по оценки на разузнаването, Иран и движението Хизбула са обучили над 20 000 души, които се бият в редиците на проправителствените сирийски милиции.

САЩ твърде много се повлияха от първия урок от Афганистан от времето на Студената война – сега плахостта ни дестабилизира умерените сирийски бунтовнически групи и традиционните ни приятели в региона. Сунитските монархии и някои хардлайнери изгубиха търпение от бездействието на САЩ и запълниха пролуката. Саудитска Арабия, Катар и частни консервативни сунитски донори от няколко държави в Залива сега доставят оръжие и пари на някои бунтовнически групировки, които Вашингтон смята за опасни.

Правилно е САЩ да проверяват кой получава оръжията и помощта им. Сега обаче ние трябва хем да увеличим помощта си, хем да окажем натиск на приятелите си в региона. Вашингтон трябва да убеди особено Катар и Саудитска Арабия, и в по-малка степен Кувейт, първо, да спрат да подкрепят бунтовнически групировки, за които се смята, че са свързани с Ал Каида, и второ, да вземат сурови мерки срещу свои граждани, които като частни лица финансират най-заплашителните твърдолинейни групировки.

За да направят това ефикасно, САЩ трябва да приложат втория урок от Афганистан: крайният резултат има значение.

Ако правителството на САЩ има ясна представа какъв тип режим в Сирия сме склонни да приемем и съобщи това на съюзниците ни, ще е по-лесно те да бъдат убедени да координират помощта си за бунтовниците с Вашингтон. Трябва да ги успокоим, че САЩ са напълно ангажирани с тази криза и няма да допуснат на власт подкрепяно от Хизбула правителство на Асад или екстремистко сунитско правителство, което да дестабилизира региона. Досегашните слаби усилия на Вашингтон са недостатъчни.

Това послание става все по-важно в момент, когато свързани с Ал Каида групировки върлуват в Ирак – като неотдавна превзеха град Фалуджа, за който САЩ водиха ожесточена борба преди време – а конфликтът между сунитите и шиитите дестабилизира както Ливан, така и Йордания.

Сега в Сирия има по-малко „добри“, които да бъдат подкрепяни, отколкото през 2011 г., но както Вашингтон започва да осъзнава, безпомощното стоене отстрани не е приемлив вариант. Подобно на енергичната ни дипломация в Босна през 90-те години, която бе подкрепена от значителна помощ за хърватските и босненските сили и от заплахата за използване на сила от страна на САЩ, нужни са дръзки мерки за слагане край на конфликта, който разцепва Близкия изток по религиозните му шевове.

САЩ и съюзниците им трябва да наблегнат на тези стъпки – като заплаха от военни действия за отслабване на военната машина на президента Башар Асад и въоръжаване на оставащата умерена опозиция, за да може тя да се отбранява, вместо да се хвърлят усилия в договаряне на постепенни стъпки към мира, които може и да не се осъществят.

БТА
*Аня Манюъл е работила в Държавния департамент на САЩ от 2005 до 2007 г. и е изготвяла политики за Пакистан, Афганистан и Индия. В тази статия тя се изразява в лично качество.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.