Америка избира грешните съюзници в Египет

Докато миналата седмица едно малцинство от египетски гласоподаватели се редеше на рехави опашки пред урните, за да одобри новата конституция, утвърждаваща една полицейска държава, докато новият силен човек в страната генерал Абдел Фатах ас Сиси театрално се подготвя да съобщи дали ще благоволи да стане президент и докато държавният секретар Джон Кери се обяви за „обнадежден, но не напълно сигурен“, че обещаният от военния режим преход към демокрация е в ход, най-автентичните и предани поддръжници на светския либерален ред в Египет се намират в затвора „Тора“ в Кайро.

Според неправителствената организация Национален съвет за правата на човека Ахмед Махер, Мохамед Адел, Ахмед Дума и Ала Абдел Фатах са подложени на тормоз, включително заключване в килиите им за повече от 20 часа на ден и забрана да се срещат с адвокатите си. Разбира се, те не можаха да гласуват в референдума, който одобри клаузата за изключване на армията, полицията и разузнавателните служби от гражданския надзор, и даде възможност всеки, който бъде сметнат от тези институции за опасен, да бъде изправен пред военен съд.

Четиримата мъже бяха изпратени в затвора в края на ноември заради престъплението да протестират срещу нов закон, забраняващ протестите не много дълго след като Кери заяви, че „пътната карта“ към демокрацията „според нашите сведения се прилага“. На 22 декември Махер, Адел и Дума бяха осъдени на три години затвор.

Тяхното истинско престъпление е известно на всички в Египет: те бяха главните интелектуални вдъхновители и организатори на демонстрациите през януари 2011 г., които свалиха подкрепяния от армията режим на Хосни Мубарак. Това са ляво ориентирани, светски интелектуалци, които посветиха съзнателния си живот на борбата за човешки права така, както Западът ги разбира: свобода на словото, свободни избори, равнопоставеност между половете, религиозна търпимост. Те се намират в затвора, защото генералите и тайната полиция, за чието сваляне от власт те имат принос, сега се завръщат – буквално, за да отмъстят.

Кои са съюзниците на Съединените щати в Египет? Преценката на администрацията на Обама е кристално ясна: министърът на отбраната Чък Хейгъл удостои Сиси с над двадесет телефонни обаждания, след като генералът оглави преврата срещу избраното ислямистко правителство на Мохамед Морси през юли, а Кери на няколко пъти подкрепи все по-неправдоподобните претенции на генерала, че работи за изграждане на демокрация – а не за възстановяване на диктатурата отпреди 2011 г. в още по-репресивна форма. Администрацията току-що успя да убеди Конгреса да приеме законодателство, което й позволява да приложи изключение от неудобната забрана за предоставяне на помощ за режими, придобили властта чрез военен преврат, така че годишната американска помощ за армията на Сиси в размер на 1,3 милиарда долара да може да продължи да тече.

Сиси и неговата кохорта обаче са всичко друго, но не и проамерикански настроени. Контролираните от тях медии водят злостна пропаганда, обвинявайки Съединените щати във всичко – от стремеж да разпокъсат Египет до стремеж да отслабят духа му.

Махер, Адел, Дума и Абдел Фатах също не са особено проамерикански настроени – всъщност напоследък в Египет никой не е. Но те поне споделят основните американски ценности. Ако те и техните последователи някога дойдат на власт, Египет би могъл да стане като Индия или Бразилия: понякога труден, но все пак демократичен партньор. Това е другата причина тези хора да са в затвора: стратегията на военните е да накара Вашингтон да избира между тяхната светска недодяланост и тази на ислямистите.

Натан Шарански, евреин от бившия Съветски съюз, на когото е било отказано разрешение за емиграция в Израел, а понастоящем израелски политик и директор на Еврейската агенция за Израел, от десетилетие настоява, че Западът, воден от САЩ, би трябвало да основава политиките си към Египет и останалата част от Близкия изток на съюза с такива демократични дисиденти. Когато се срещнах с него миналата седмица, той беше разочарован от опустошителните резултати от решението на Обама да подкрепи най-напред Мубарак, след това Морси, а сега Сиси.

„Днес в Египет хората смятат, че Америка е на страната на свободата още по-малко, отколкото по времето на Мубарак“, смята Шарански. „В Египет настъпи толкова голяма промяна, а Вашингтон си остана същият. Подкрепа от САЩ получава всеки, който вземе властта, и с всеки следващ цикъл настъпва по-голяма нестабилност, а египетският народ все по-малко подкрепя Америка.“

Защо не превърнем в приоритет на САЩ освобождаването на Махер, Адел, Дума и Абдел Фатах и да не помогнем на тях и на хората като тях да организират едно истински демократично масово движение? Това обикновено се отхвърля като нереалистично; смята се, че египтяните не се интересуват от демокрацията. Но 2011 г. опроверга тази измислица. Обръщането на страната към авторитаризма показва само, че старият ред и ислямистите са били по-добре организирани в завземането на властта след революцията. Не трябва ли САЩ да се стремят да поправят това?

„Ако започнете да се съсредоточавате върху истинските демократи в Египет и върху изграждането на гражданско общество и се придържате към това, след няколко години ще получите истинска демократична промяна“, казва Шарански. Вместо това президентът на САЩ изглежда решен да повтори предишните си грешки.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.