Отсъствието на Иран тежи на мирните преговори за Сирия

Асошиейтед прес

Той е регионалният колос, когото малцина искат на масата, но без който всеки опит да се сложи край на войната в Сирия може да се окаже напразен. Подкрепата на Иран е ключова за оставането на сирийския президент Башар Асад на власт – а за иранците Сирия е ключът за стремежа им да бъдат регионална сила.

От началото на международната конференция за Сирия в сряда с участието на над 40 страни иранското отсъствие тегнеше над срещата след дипломатическия гаф, при който ООН оттегли отправената в последния момент покана заради гръмките възражения на САЩ и сирийската опозиция.

Липсата на най-силния съюзник на Дамаск в региона изпъкваше още повече, предвид че най-големите поддръжници на опозицията до един бяха налице: Саудитска Арабия, Катар и Турция.

Въпросът за участието на Иран подчертава факта, че международните сили, които са застанали или зад Асад, или зад опитващите се да го свалят бунтовници, са също толкова важни за намирането на решение, колкото и самите воюващи страни в Сирия.

Както всеки от регионалните актьори Иран може да попречи на приемане на решение, с което не е съгласен, или да бъде силата, която да окаже натиск върху своя фаворит да направи отстъпки.

„Решението да се изключи Иран от преговорите в Монтрьо е огромна дипломатическа грешка“, заяви Дейвид Кортрайт, директор по политически изследвания в Института Крок за международни изследвания на мира.

„Като важен поддръжник на сегашния режим Иран има огромно потенциално влияние в Дамаск“, каза той.

Продължаващият три години сирийски конфликт е достигнал брутална, кървава патова ситуация – която в много отношения е от полза за правителството на Асад. Нито една от двете страни не беше в състояние да смаже другата с военна сила, но силите на Асад набраха известна инерция, а правителството и войската му останаха единни, докато въстаниците стигнаха до вътрешни боричкания между ислямистките екстремисти и по-умерените фракции.

Военната динамика на терен не стимулира Асад да позволи създаването на преходно правителство, в което той не участва – което според САЩ и опозицията е целта на мирната конференция.

Но борбата е също така и война между сателити, като влиянието на международните сили позволява на двете страни да се окопаят на позициите си.

Шиитски Иран налива пари, за да задържи над водата правителството на Асад във финансов план, снабдява го с оръжия и подкрепи намесата на бойци на шиитската ливанска групировка Хизбула, както и на иракски шиитски милиции на страната на сирийската армия. Техеран непреклонно се стреми да гарантира оцеляването на жизненоважния си съюзник, който му осигурява влияние точно в центъра на арабския свят. В същото време Русия, отдавнашен сирийски съюзник, осигури на Дамаск важна политическа защита, като блокира няколко резолюции срещу него в Съвета за сигурност на ООН.

От другата страна сунитските арабски страни от Залива, особено Саудитска Арабия и Катар – както и САЩ – застанаха зад въстанието, опитвайки се да ограничат влиянието на своя съперник Иран.

Предвид интереса на Техеран от оцеляването на Асад е неясно дали присъствието на Иран на конференцията щеше да помогне той да бъде убеден да отстъпи по въпроса за преходното правителство. Но поддръжниците на участието на Иран казват, че то поне е щяло да доведе до ангажираност с ранните етапи. Ако преговорите доведат поне до малки пробиви – като споразумения за създаване на хуманитарни коридори до обсадените райони под контрола на бунтовниците – Иран нямаше да може да им се противопостави с аргумента, че не е участвал.

Сирийският представител в ООН Башар Джафари заяви, че 40-те страни, които участваха вчера в конференцията в Монтрьо, „изглеждат предварително подбрани“ и са враждебни към Дамаск правителства. Външният министър Уалид ал Муалем нарече изключването на Техеран „голяма грешка“, като заяви, че „не е възможно да се пренебрегне важната роля на Иран за постигането на стабилност в региона“.

В отговор на въпрос по тази тема на пресконференцията след вчерашните преговори държавният секретар на САЩ Джон Кери призна способността на Иран „да помогне значително“, но подчерта, че Техеран все още не е приел основата за преговорите, която е създаването на преходно управление в Сирия.

САЩ, Саудитска Арабия и опозицията казват, че Асад не може да бъде част от правителството – позиция, която Дамаск твърдо отхвърля.

„Има много начини, по които може да се отвори тази врата през следващите седмици или месеци, и моята надежда е, че иранците ще пожелаят да се включат в конструктивно решение“, заяви Кери.

Кортрайт заяви, че Техеран може евентуално да приеме сирийско правителство без Асад, ако то се съобразява с интересите му.

„Целта на Иран е в съседна Сирия да има режим, който е приятелски настроен към неговите интереси и който защитава алауитската общност“, заяви той, визирайки клона на шиитския ислям, към който принадлежи и самият Асад. „Но това не значи, че иранските власти са обвързани безвъзвратно с дискредитирания режим на Асад“.

Той заяви, че с поканата на Саудитска Арабия и изключването на Иран „САЩ вземат страна в регионална етническа борба за надмощие. Това може да влоши задълбочаващото се разделение между сунити и шиити и допълнително да подкопае сигурността в региона“.

Но достигането на етап, който може да доведе до изваждането на Асад от властта, вероятно е още много далеч.

„Трябва да сме реалисти, конференцията няма да доведе до политическо уреждане или до край на конфликта“, заяви Айхам Камел, базиран в Лондон анализатор на Близкия изток за групата за оценки на политическия риск „Евразия груп“. След провала на опита да бъде свален със сила, „сега сме в един различен свят, където свалянето на Асад вече не е реалистично в краткосрочен план“.

Вместо това, казва той, целта трябва да бъде извършването на демократични реформи в Сирия, които да отслабят хватката на Асад и неговата власт и в крайна сметка да проправят пътя към епохата на Сирия след Асад, като и иранците, и руснаците са ключови за тази цел.

„Ако се нуждаете от заключително споразумение, което да включва истински отстъпки и в крайна сметка открива път за Асад да напусне – определено не в краткосрочен план – това ще изисква иранска и руска подкрепа“, заяви той.

Шведският външен министър Карл Билд, който беше върховен представител на ООН на Балканите след войните, заяви, че преговорите трябва да включват всеки, който има значителна роля в конфликта.

„Помирявате врагове, не организирате мирна конференция, за да помирите приятели“, заяви Билд. „Затова всеки, който има някакво отношение, трябва да е на масата за преговори.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.