Гърция има нужда от стратегически отношения с Русия

Продължаващото съперничество между САЩ и Русия и особено опасността от рецидив на климата на Студената война в Източна Европа поставя в трудна ситуация Гърция, реалната опасност за която произтича от нейния източен съсед Турция.

Визитата на руския министър на отбраната на Русия в Атина Сергей Шойгу е шанс за рестартиране на руско-гръцките отношения, които от дълго време вече стоят де факто замразени.

Причините за това не са тайна и те са свързани с жестокия натиск, оказан от американска страна върху опитите на бившия кабинет на премиера Костас Караманлис да търси сближаване с Русия в енергийния сектор и по-специално по отношение на взеизвестните проекти за петролопровода Бургас-Александруполис и газовата тръба Южен поток.

Американският натиск, в основата на който бе тогавашният заместник-министър на труда Матю Брайза, придоби непонятни размери за една приятелска и съюзническа страна на САЩ, каквато е Гърция. Този натиск бе съпроводен с опити за дестабилизация, сплашване и даже покушение срещу тогавашния премиер Караманлис.

Доказателства не бяха открити и не стана ясно дали подобни планове наистина са били разработени и дали бившият гръцки премиер е бил такава мишена, че това да напомня за други времена и райони по света.

Все пак обаче това, което е безспорно и бе заявено официално от американска страна, е свързано с острата реакция на атлантическата суперсила да се противопоставя на всеки лансиран от Русия енергиен проект в Югоизточна Европа, а също и в останалата част от стария континент.

Бившето правителство на премиера Георгиос Папандреу, наследило кабинета на Караманлис, замрази всякакви опити за отваряне към Русия в енергийно и друго отношение. Тази политика бе продължена и от следващото правителство. Сегашният кабинет на Самарас даде тласък на предложения от САЩ Трансадриатически газопровод ТАР, по който синьо гориво ще се доставя от Азербайджан до Европа в сътрудничество с Турция.

Друга причина за замразяване на отношенията с Русия е известният провал с покупката на гръцката газова компания ДЕПА от Газпром.

Заради стратегическия си характер компанията ДЕПА би трябвало да остане под държавен контрол. Би могло да се твърди, че Газпром сама се оттегли от търга преди неговото приключване. Но истината е, че не бе осигурено съгласието на Европейската комисия, която се намеси, за да допълни американската политика с аргумента, че приватизацията следва да се осъществи в условия на свободна конкуренция.

С други думи, руската страна бе изправена пред риска да се окаже постфактум в сложна ситуация в Гърция, която би могла да повлияе и върху енергийните й връзки в останалата част от Европа, тъй като би могла да бъде обвинена в монополно положение.

Визитата на руския военен министър в Гърция и в перспектива тази на президента Владимир Путин през март са шанс гръцко-руските отношения да стъпят на нова основа и всички съществуващи проблеми да бъдат решени в дух на добра воля и взаимен интерес. Атина поиска намаляване на цените на природния газ, който се доставя от Газпром.

Тези цени са с около 20 на сто по-високи в сравнение с други европейски страни. Остава обаче да се разбере кои са договорили въпросните цени и дали този въпрос би могъл да бъде използван от тези, които се противопоставят по други причини на развитието на гръцко-руските отношения и на сближаването между двете страни.

Геополитическото съперничество на САЩ с Русия не бива да превръща Гърция в жертва. САЩ си сътрудничат с Русия в Сирия и Иран за намиране на решения на възникналите там безизходици.

Изглежда обаче, че САЩ придават особено внимание на геополитическите дивиденти, които те си осигуриха на Балканите и в Източна Европа след рухването на Съветския съюз и по-късно след военната интервенция в Югославия. Точно за това САЩ са особено чувствителни по отношение на всякакви инициативи в посока на засилване на ролята на Русия на Балканите

Тази политика е пресилена и трудно би могла да издържи на амбициозните планове за членство на всички страни от Балканите и Източна Европа в така наречените евроатлантически институции – НАТО и ЕС. Целта на тези планове е да се създаде единно, компактно геополитическо пространство под опеката на САЩ, което да се простира от Северна Америка до руските граници.

От тази гледна точка показателна е новата конфронтация за Украйна, която сега се наблюдава между ЕС и Русия.

В същото време глобалното съперничество между САЩ и Русия поставя Гърция в трудна ситуация, тъй като реалната опасност за нея произтича от източния й съсед Турция, която също е член на НАТО и също принадлежи към създаваното общо отбранително и икономическо пространство, чийто хегемон са САЩ.

От стратегическа гледна точка Гърция е незащитена от ЕС и НАТО по отношение на такава опасност. В този смисъл руският фактор е необходима стратегическа опора на Гърция в рамките на една мащабна и балансирана политика.

При тези условия, въпреки очевидните трудности Гърция има нужда от стратегически отношения с една голяма приятелска страна като Русия, с която има исторически връзки.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.