Уви, Бареков има шанс. Искащите оставка има какво да се поучат

Бившият тв водещ Николай Бареков, силно спорна фигура, учреди партия. На тържеството присъстваха и чужди гости като генерал Уесли Кларк, бивш главнокомандващ на бомбардировките в бивша Югославия, сега известен като „шистов лобист” – който пропагандира добива на шистов газ, с участието на американски компании. Това за газа не е най-важното.

Учредяването на измислената партия „България без цензура” напомня на учредяването на партията РЗС на Яне Янев, в което участва и Джефри Ван Орден от европейския парламент, бивш докладчик за присъединяването на България в ЕС.

Политическите конструктори знаят как се правят тези работи – взимат се един оратор популист, няколко известни фигури, някой гост от чужбина и манджата-партия е забъркана. Това не означава непременно, че всички хора там са негодници. Привличат и експерти, депутати от други партии с добра репутация до момента. Такива партии у нас периодично се появяват и изиграват по някоя важна роля в определени моменти.

Разбира се, остава лошото чувство, че смисълът на цялата им дейност е да влязат едни хора в парламента и да изтъргуват подкрепата си с по-силните партии срещу Бог знае какви неща, раздавани под масата. Така Яне Янев се премята няколко пъти – ту против Бойко, ту влизаше в ролята на негово зло куче, което ръфа противниците му.

Край Бареков се наредиха за коалиция ВМРО, земеделци. И още няколко формации току виж се съберат в една нова коалиция. След гостите на учредяването бяха Нешка Робева, Любен Дилов и др. Някогашният политик от СДС, ДСБ, РЗС Димитър Абаджиев също се появи на учредяването. Всички признаци сочат, че новата формация се е запътила към парламента.

Което поставя един въпрос за хората искащи оставка месеци наред. Защо те не можаха да родят алтернатива? Защо не направиха нова партия или открито не подкрепиха някоя? А Бареков направи? Ако ги питаш тях, ще обяснят, че зад Бареков седи голяма банка, медиите на Пеевски.

Е, добре. Това достатъчно ли е? Партия и политика се прави от амбициозни хора, оратори. Протестиращите не излъчиха такива фигури, които да убедят и да спечелят достатъчно подкрепа. Защото най-важното е да убедиш и да спечелиш избирателя. А искащите оставка съвсем не бяха без трибуна в телевизиите месеци наред. Дори имаха повече аудитория от Бареков, който се появяваше в малко гледаната ТВ 7.

Бареков се премяташе около Бойко подобно на Яне Янев и не се знае утре как ще е. Сега напада дори БСП и ДПС, комай само за парлама, а Станишев от своя страна го нарече популист. Но Бареков е наистина оратор популист, който обръща внимание на конкретни проблеми на обществото. Достоен ученик на Борисов, на чийто популизъм напомня силно и се нарежда до други популисти като Яне и Волен.

А какво направиха онези с барабаните и свирките по жълтите павета? Повтаряха до втръсване „оставка”, „кой” и „червени боклуци”, лягаха пред парламента изрисувани с червена боя, все едно са убити, показваха гола женска гръд и прочее.

Промяна у нас може да се направи само с партии и парламентарни избори. Ако някой мисли, че може да стане с улични комитети, фейсбук групи, НПО и спектакли на площада, лъже се.

Който не иска да прави партия, а само да вика по площадите и да окупира, значи оказва натиск в полза на съществуващи партии. Така протестиращите се показаха неофициално като защитници на ГЕРБ и Реформаторския блок. А те пък официално подкрепяха протестите.

Една голяма група избиратели, които не искат да гласуват за БСП, не искат и за ГЕРБ, останаха без избор, след като и Реформаторският блок даде признаци, че ще си сътрудничи с Борисов.

Точно в тази група се цели Бареков с целия си патос. И ще постигне някакъв успех, колкото и да са възмутени мнозина.