Мат Деймън: Филмите за Борн промениха живота ми

Мат Деймън на премиерата на „Ултиматумът на Борн“ в Сидни. Снимка: Ройтерс

“Добрият Уил Хънтинг”, “Спасяването на редник Райън”, “Талантливият мистър Рипли”, “Бандата на Оушън” (първа, втора и трета част), “Сириана”, “Братя Грим”, “От другата страна” – това са само част от заглавията във филмографията на Мат Деймън. Името му нашумя преди десет години, когато заедно с Бен Афлек спечели Оскар за най-добър сценарий за “Добрият Уил Хънтинг”. Днес Мат вече е признат за един от най-талантливите и умело подбиращи ролите си актьори в Холивуд.

В “Ултиматумът на Борн” за трети и последен път влиза в ролята на страдащия от амнезия агент на ЦРУ Джейсън Борн след “Самоличността на Борн” от 2002 г. и “Превъзходството на Борн” от 2004 г. Партнират му Албърт Фини, Браян Кокс, Джулия Стайлс и Джоан Алън, а режисьор е ветеранът Пол Грийнграс (“Кървава неделя”, “Полет 93”).

Пред киносайтовете yourmovies.com.au и movies.about.com актьорът разказва за филма, успеха, бащинството и как успява да не се главозамае от славата.

– Мат, как беше да играеш Джейсън Борн за трети път?

– Приятно, защото с него вече добре се познавахме. Но преди да започнем снимките на първия филм, един от сценаристите ми каза: “Мисля, че героят ти трябва да ходи като боксьор”. “Попитах го: “Какво означава това?”, а той отговори: “Не знам. Просто ми хрумна.” Започнах да взимам уроци по бокс и това продължи цели шест месеца. Когато уроците приключиха, бях доста променен физически – не само походката, но и всичките ми движения бяха различни. Това ми помогна да бъда по-убедителен като Джейсън Борн.

– Преди време заяви, че никога повече няма да играеш Джейсън Борн. Защо си промени мнението?

– Мислех, че след като получи всички отговори за самоличността си, този герой вече няма да е интересен на публиката. Но в третия филм има тотален обрат в историята, който е страшно интригуващ. Обичам тази роля, тя напълно промени живота ми. Преди да ме поканят за първия филм, не бях се снимал в киното повече от шест месеца и играех в една театрална постановка в Лондон.

Деймън позира пред своята звезда на Алеята на славата в Холивуд заедно с жена си (вляво) и майка си. Снимка: Ройтерс

В деня след премиерата на “Самоличността на Борн” получих над 20 предложения за роли в киното.

– Какво ти харесва най-много в Джейсън Борн?

– Борн е много сложна личност, в никакъв случай не е типичният американски герой. Харесва ми неговата чувствителност, неговата интелигентност, фактът, че се стреми да постъпва правилно. Всичко това е чудесно.

– Как се отнасяш към етикета “екшънзвезда”?

– Мисля, че до моето име звучи доста абсурдно. Тази седмица може да съм екшънзвезда, но следващата едва ли някой ще мисли за мен по този начин.

– В такъв случай трудно ли ти беше да се справиш с бойните сцени?

– Да. По време на снимките на първия филм бях на 29 години, а сега съм на 36 и определено почувствах цялата им тежест. (смее се) Момчето, с което се бия в една от сцените, се казва Джоуи, на 23 години е и е в доста добра форма. Казвах му: “Джоуи, човече, направо ме убиваш. Успокой се малко.” Снимахме сцената цели 2 дни.

– Има ли нещо общо между теб и Джейсън Борн?

– Да. И аз като него съм отличен любовник. (смее се)

– А паметта ти как е?

– Все по-зле с напредването на възрастта.

[swf] data=“http://www.youtube.com/v/SkhcwbQPRCQ“, width=“425″, height=“350″ [/swf]

– Когато започна да се снимаш в киното, колко далеч искаше да стигнеш?

– Не съм размишлявал върху това. Мислех, че трябва да си изградя някакъв стил на игра. След време това се промени и започнах да разчитам на натрупания опит. Наскоро четох интервю с Антъни Хопкинс, в което той казва, че сега пилее много по-малко енергия при снимането на филм. Ето това е опитът. Знаеш какво трябва и какво не трябва да правиш.

– Дали щеше да си толкова успял, ако не беше получил Оскар за “Добрият Уил Хънтинг”?

– Не знам. Вероятно щеше да ми бъде много по-трудно. “Добрият Уил Хънтинг” промени много неща за мен и Бен.

– Не си ли мислил да напишеш пак някой сценарий?

– Мислил съм. Може би скоро ще го направя.

– Какво ти предстои оттук нататък?

Актьорът заедно със съпругата си Лусиана Баросо. Снимка: Ройтерс

– Ще си почина малко. Искам да прекарам повече време с жена ми и дъщеря ми, защото през последната година почти не успях да им обърна внимание. Преди няколко седмици получих една камара нови сценарии и казах на жена ми: “Виж, скъпа, това са сценариите за есента”. Последва дълга пауза, а после тя ме попита: “Харесва ли ти да си женен?”. Отговорих: “Разбира се, разбира се, много ми харесва”. Така че сега поне за малко трябва да им посветя цялото си внимание. Дължа го и на тях, и на себе си.

– Дъщерята ти Изабела вече навърши година. Как ти се отразява бащинството?

– Чудесно е, просто невероятно. Тя се променя и расте толкова бързо, че нямам време да свикна. Постоянно я снимам, за да мога след време да се връщам към тези моменти, които сега се случват пред очите ми и които не мога да уловя достатъчно добре.

– Ти си изключително земен въпреки успехите и богатството си. Как успяваш да останеш такъв?

– Имам екип от специалисти, които ме държат на земята и ми пречат да се главозамая. (смее се) Шегувам се. (пак се смее) Със семейството ми не живеем в Холивуд, а в Маями и мисля, че това много ни помага, защото ни държи далеч от цялата врява. Никой от семейството ми не е особено впечатлен от кариерата ми, така че това също помага. Близките ми никога не биха допуснали да се взема прекалено насериозно.

– Как искаш да се развие кариерата ти занапред?

Джордж Клуни (вляво), Брад Пит (долу) и Мат Деймън в Кан. Снимка: Ройтерс

– Искам да мога да правя филми, за които да съм отговорен изцяло аз. Искам да пиша сценарии, да режисирам и да играя във филмите. Джордж Клуни в момента прави точно така, а Клинт Истууд вече го е превърнал в своя запазена марка. Много искам да се пробвам като режисьор. През последните десет години наблюдавах внимателно режисьорите, с които работех, и се учех от тях. Имал съм щастието да работя с истински майстори на режисурата. Така че вече се чувствам готов да го направя. Надявам се да имам дълга и добра кариера, а това е много трудно в нашия бизнес. Дебютирах в киното преди десет години и все още съм тук, така че само мога да бъда благодарен. Ще се постарая да продължа да подхождам внимателно и умно към работата си и да взимам правилните решения. Това е най-важно за мен.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.