Борби в германската антиевро партия преди изборите за Европейски парламент

Ройтерс

Щефан Зопе казва, че напуснал новата германска антиевро партия само няколко месеца след като се присъединил към нея, защото е възмутен от завоя й към десния популизъм, както и от автократичния стил на ръководителите й.

Четиридесет и пет годишният бизнес консултант от рурския град Ботроп не е единственият. В момент, когато партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ) се надяваше да набере инерция преди изборите за Европейски парламент през май, тя се мъчи да се справи с вътрешните боричкания, да дефинира посланието си и да спре отлива на членове.

„Стотици напуснаха, защото партията завива все по-надясно и става националистическа“, каза Зопе пред Ройтерс. Той казва, че е получавал доста заплахи по телефона и с мейли, откакто е започнал публично да критикува партията.

АзГ отказа да уточни колко членове са я напуснали, заявявайки само, че има около 17 000 членове, 85 процента от които са мъже.

На конференция в събота в баварския град Ашафенбург партията се опита да заздрави положението си, поставяйки начало на предизборната си кампания за евроизборите.

АзГ бе учредена от учени, журналисти и бизнесмени преди близо година, когато в Европа бушуваше дългова криза. Партията призоваваше за отказ от еврото и завръщане към германската марка.

Политическият консенсус в Германия несъмнено е проевропейски, но посланието на партията се възприе от много хора, на които не им харесваше да слушат канцлерът Ангела Меркел да обяснява как няма алтернатива на финансовите планове за спасяване на държави от еврозоната.

АзГ получи 4,7 процента на изборите през септември и за малко да успее да влезе в националния парламент. това засили надеждите, че ще се представи добре и на евровота, на който се очаква партиите от крайната левица и десница да постигнат добри резултати.

ГЕРМАНСКОТО „ЧАЕНО ПАРТИ“

Наричана германското „Чаено парти“, „Алтернатива за Германия“ все още има големи шансове да влезе в Европейския парламент, защото прагът за влизане е 3 процента – под 5-те процента, които се изискват на изборите във федералната република.

Последните проучвания показват, че партията има устойчива подкрепа от 4-5 процента.

А според политически анализатори АзГ продължава да привлича протестния вот, както хора с либерални възгледи за икономиката, които искат да спрат европейските планове за финансова помощ, така и социалконсерватори, разочаровани от завоя в политиката на Меркел към центъра.

Анализаторите се съмняват, че АзГ ще може да постигне нещо сериозно на европейско равнище, разполагайки само с няколко места в Брюксел, но това поне ще й осигури платформа, въз основа на която да води кампания у дома и да краде гласове от традиционните партии като консерваторите на канцлера.

Но отслабването на кризата с еврото принуди партията да се откаже от призивите си за отказ от единната валута и това разводни посланието й. Освен това станаха по-видими и разделенията в самата партия, което накара членове като Зопе да си тръгнат, защото смятат, че политическата сила угажда на крайната десница.

„В момента нищо не е добре в АзГ“, заяви миналия месец заместник-председателят Александър Гауланд, цитиран от германски медии. Той каза, че има вътрешни борби в организациите в провинциите Хесен, Бранденбург, Бавария, Берлин и Долна Саксония.

Гауланд предупреди, че ако АГ не се организира и не прескочи 3-процентния праг на евроизборите, това на практика ще е нейната „смърт“.

КАКАФОНИЯ

Опитвайки се да промени имиджа си на партия, която се е съсредоточила само върху един проблем – еврото, АзГ готви по-широка политическа програма.

Но това може да е нож с две остриета, казва Клаус Петер Шопнер, шеф на социологическия институт ЕМНИД. Той смята, че колкото повече АзГ разширява темите си, толкова по-голям е рискът да отблъсне протестния вот – електората, който и без това е склонен да вижда в партията, това, което иска.

Имайки предвид, че партията се заема с нови теми като имиграцията, хомосексуалността и равноправието между половете, какафонията от най-различни възгледи в редиците й, може да стане още по-голяма.

За разлика от някои антиевро движения в Европа като холандската Партия на свободата на Герт Вилдерс или френския Национален фронт на Марин льо Пен, „Алтернатива за Германия“ не е нито националистическа, нито антиимигрантска партия.

В една страна, в която на открития национализъм в политиката се гледа с неодобрение заради престъпленията от времето на нацизма, АзГ, загрижена за репутацията си, изключи заради крайните им възгледи свои високопоставени членове в западната провинция Хесен. Един от партийните ръководители определи това като „начин за пречистване“.

Съпредседателят на АзГ Бернд Луке, който е преподавател по икономика, изключи възможността за сътрудничество с Вилдерс или Льо Пен, заявявайки, че партията му била по-близо до британските консерватори.

Но той се изказа остро и за заплахата българи и румънци „с по осем деца“, да дойдат да живеят в Германия заради социалната й система.

А когато известен германски футболист спечели похвали този месец, признавайки си публично, че е гей, Луке даде ясно да се разбере, че не смята това за смела постъпка. По-добре щеше да бъде, каза той пред членове на партията, да се направи декларация за важността на семейството и брака.

Според критици партията уверено набира подкрепа от симпатизанти на крайната десница – тактика, която може да им помогне на областни избори по-късно тази година в Източна Германия, където крайните възгледи и разочарованието от правителството са по-разпространени.

Според проучване този месец подкрепата за АзГ в източната провинция Саксония е 6 процента, докато тази за крайнодясната Националдемократическа партия спада на 1 процент – доста под резултатите й от близо 6 процента през 2009 г.

В отговор Зопе казва, че той и стотици негови съмишленици са се обединили, за да се опитат да отслабят партията. „Създадохме съпротива“, каза той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.